4. Анализ на общинската инфраструктура
4.1. Транспортна инфраструктура
4.1.1. Железопътно инфраструктура
Изградените железопътни мрежи и съоръжения в Агломерацията Варна - Девня - Провадия на практика действуват като единен Ж.П. възел. Общата дължина на тази ЖП мрежа е 49.8 km, от които 44.1 km главни ЖП линии и 5.7 km ЖП клонове.
Участъкът от главната ЖП линия № 2 София - Мездра - Варна, разположен на територията на Община Варна е с дължина 10.6 km. Линията е двойна, електрифицирана и е категоризирана в Европейската ЖП мрежа за комбинирани превози и мрежата от международни магистрални линии. Чрез нея се осъществява връзката между пристанищата Русе и Варна, поради което тя се явява конкурентно сухоземна връзка на канала "Черна Вода - Констанца (връзка между р. Дунав и Черно море).
На територията на Община Варна работят три гари (Варна-Изток, Варна-Запад и Тополи), една спирка (Владиславово) и 9 индустриални ЖП клона.
Гара Варна има общо 80 коловоза с обща дължина 30 149 m. ЖП гара Варна Изток е предимно пътнически терминал и приемно-отправен парк за товарни влакове, обслужващи пристанищните площадки на пристанище Варна - Изток. Според достъпната информация, понастоящем Товарна гара Варна-Изток е изчерпала капацитета си и е наложително "изнасянето й на отредената по ОГП площадка в Западна промишлена зона. ЖП гара Варна - Запад е товарна и техническа гара, като се очаква да бъде разширена.
Гара Тополи, която попада в транспортния район Езерово-Казашко (ТР специализирани пристанища и пристанищна дейност), разполага с 4 коловоза с обща дължина 2 323 m.
4.1.2. Пътна и улична мрежа, мостови съоръжения
Пътна мрежа
Улична мрежа /пътно платно и тротоар/
45,2 % от Първостепенната улична мрежа е реализирана, ремонтирана или направена реконструкция преди повече от 20 години.
Към 2004 г. се направи оценка на състоянието на уличната настилка и тротоари по скала от 1 до 5, според европейските норми, където 1 е най добро състояние а 5 най-лошо.
Първостепенна улична мрежа
ниво | оценка | улична настилка | тротоари |
1 | отлично | 11% | 10% |
2 | добро | 22% | 26% |
3 | задоволително | 60% | 40% |
4 | незадоволително | 7% | 17% |
5 | лошо | 0% | 7% |
100% | 100% |
Липсват или не са полагани тротоарни настилки в размер на 37 000 м2 или 7% от общото количество.
Дължината на пътната мрежа на територията на общината е 144.2 km, в т.ч.: автомагистрали - 17.2 km (12.0 %); първокласни пътища - 59.1 km (41.0 %); второкласни пътища - 0.5 km (0.3 %); третокласни пътища - 6.5 km (4.5 %); четвъртокласни пътища - 60.8 km (42.2 %). Състоянието на пътните настилки е задоволително.
Най-важните пътни трасета са:
Път І-9 - Дуранкулак - Малко Търново е сухопътната връзка между Турция и Румъния. Той обаче няма техническите характеристики за този клас път и трудно изпълнява своята задача. Само в участъка от спирка "Вл. Заимов" до гр. Варна техническите параметри отговарят на изискванията.
Магистрала "Черно море" - Е-87 дублира път І-9 в участъка между гр. Варна и с. Звездица, но това са само 12 km. Сериозен проблем е преминаването на Е-87 през гр. Варна, вилните зони и народния парк "Златни пясъци". В много участъци това трасе е вече компрометирано. Към м. април 2005 г. поради свлачището в района на спирка "Журналист" е прекъснат пътя Варна - Златни пясъци и трафикът минава по заобиколен маршрут през кв. "Виница". За възстановяването на пътя е необходима свлачището да бъде укрепено.
Път І-2 - Варна - Русе провежда интензивно движение от 1100 приведени единици на час, техническите му характеристики са добри и още дълга ще може да обезпечава безпроблемно трафика.
Според ТУП на община Варна се предвижда, все по-нарастващото натоварване на пътната мрежа, да бъде поето чрез промяна на нейната функционална структура, изграждането на магистрални трасета, налагат нова класификация на пътната мрежа. Промяната се отнася за следните пътни отсечки:
Път IV-2004 (Варна - Девня) да стане I клас, тъй като той минава през силно урбанизирана територия, наситена изключително с промишлена дейност. В момента пътя е с изчерпана пропускателна способност. Според прогнозите и предвижданията той ще носи натоварване, колкото това на магистрала "Хемус".
Път І-2 (Варна - Русе) в участъка Варна-Девня от І клас да стане ІІІ клас. Пътят в този си участък изпълнява функцията на обслужващо платно на изградената магистрала "Хемус", поради голямата си близост с нея.
Път І-9 (Дуранкулак - Малко Търново) в участъка кв.Аспарухово - магистрала "Черно море" от І клас да стане IV клас. След изграждане на магистрала "Черно море" цялото движение се пое от нея. Път І-9 в посочения участък обслужва само прилежащите територии.
Прекъснатия транзит, който се явява между гр. Варна със съседните общини и страната, според ТУП на общината и ОТКС на гр. Варна ще се поема от скоростна градска магистрала I-A клас 3. Планира са, тя да започва от южния възел на Аспаруховия мост, с ново мостово съоръжение да преминава каналите до възел "Топлата вода", след това се движи по ул."Пеячевич", ул."Хр. Смирненски", Винишкия път. Продължението на магистралата в северно направление, не може да остане както е предвидена в транспортния план, по причини, изтъкнати по-горе. Планирано е трасето да тръгне по път ІІІ-902-Варна-Оброчище, докато се включи в обходната транзитна магистрала.
Улична мрежа
Настоящата оценка за състоянието на уличната мрежа е направена от гледна точка на осигуряване на пропускна способност, без задръствания, струпване на голям брой автомобили на кръстовищата, с оглед осигуряване на движение на МПС.
Техническа характеристика
Състоянието на първостепенната улична мрежа в Община Варна към 1998 г., от гледна точка на класификационните изисквания, определени с Нормите за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи в населените места от 1990 г., съгласно разработката "Обща транспортно-комуникационна схема на община Варна", е показано в Таблица 23 Вижда се, че над 60 % от първостепенната улична мрежа е с технически характеристики за IV и V клас.
Таблица 23. Класификация на първостепенната улична мрежа на гр. Варна, към 1998 г.
Около 59 % от ПУМ е реализирана с регулация в граници от 20 до 35 метра. Останалата част от мрежата е с ширина на уличните платна от 5.50 м до 7.00 м и ширина на тротоарите от 1.5 до 3.00 метра.
Цялата улична мрежа е асфалтирана. Настилката по основните булеварди и главни улици е в добро състояние. Целостта на покритието се поддържа като се правят "кръпки" на възникналите дупки. Реакцията по отстраняване на повредите обаче не е еднаква навсякъде и по второстепенните улици повредите се ремонтират със закъснение, поради което дупките се разширяват и се увеличава вдигнатия при движението прах.
Натоварване на уличната мрежа
В Община Варна има трайна тенденция към увеличаване на степента на автомобилизация, като съгласно прогнозата на колектива, изготвил "Общата транспортно-комуникационна схема на Варна", през 2015 година, степента на автомобилизация в Община Варна ще достигне ниво 420 ЛЛА/1000 ж.
Разпределението на автомобилните потоци по първостепенната улична мрежа се характеризира със следните особености:
- посоката Запад-Изток се явява първостепенна по значение. Тя свързва Девня и Западната промишлена зона с града, жилищните квартали "Владислав Варненчик", "Възраждане" и "Младост" с промишлените и административни обекти, разположени в източните и централните части на гр. Варна. Обслужва се основно от булевардите "Вл. Варненчик", "Сливница" и "Цар Освободител", "3-ти март", "Христо Смирненски". В това направление се извършват кореспонденциите, свързани основно със стопанската дейност на град Варна.
- посоката Юг-Север свързва южните територии на общината, чрез Аспарухов мост, с централните части на града, вилните зони и курортните комплекси в североизточната част. Това направление се ползва и от работещите в Южната промишлена зона (Острова) и в основните транспортни зони на града - ж. п. гарата и Пристанищния комплекс. Най-натоварените улици, по които се реализира движението в тази посока, са булевардите "Христо Ботев", "Мария Луиза", "8-ми приморски полк", "Приморски" и улиците "Отец Паисий", "Г. Бенковски", "Д-р Пискюлиев".
- в голяма степен целия югозападен район на гр. Варна се обслужва от съществуващите тесни улички, които нито като конфигурация, нито като транспортно-технически параметри, нито като връзка с главната мрежа могат да осигурят ефективно обслужване на зоната, както с товарен, така и с масов обществен пътнически транспорт. Основните връзки тук се осъществяват по бул. "Република" и улиците "Георги Пеячевич", "Райко Даскалов", "Тодор Влайков" и "Кракра".
- отсъства пряка специализирана пътна връзка между пристанището и острова от една страна и изходящите артерии и западната промишлена зона от друга страна, поради което целия товарен трафик между тези райони се осъществява през северния пътен възел на Аспарухов мост и ул. "Девня";
- не е осигурена необходимата улична мрежа и техническа инфраструктура в ж.к. "Бриз" и "Изгрев", във вилните зони "Св. Николай", "Руски окопи", "Траката", "Добрева чешма", "Манастирски рид", Връзката с тези зони се осъществява понастоящем главно по бул. "Княз Борис I". Аналогично е положението и в бързо и интензивно се застрояваните вилни зони "Ракитника" и "Прибой.
- не достатъчна е улична мрежа и техническа инфраструктура на територията на Промишлените зони на града - Западна, Северна и Южна.
По своя характер транспортните потоци могат да се групират в три основни групи: "дом - работа", "дом - образование" и "дом - културно-битови пътувания". Най-съществени за интензивността на автомобилното движение се явяват пътуванията, свързани с трудовата дейност на населението. В таблица 24 са представени основните зони, към които са насочени пътуванията от група "Дом - работа".
Таблица 24. Разпределение на основните трудови кореспонденции по зони
От казаното до тук, става ясно, че централната градска част на Варна е районът с най-интензивно движение, с най-голяма концентрация на моторни превозни средства и съответно, с най-голямо замърсяване на въздуха от автомобилния транспорт, особено в часовете на върхово натоварване.
Този извод се потвърждава и от резултатите от проведените през 1996 г. и 1997 г. поточни преброявания на интензивността на транспортните потоци в делничен ден. Пиковите натоварвания, за по-голямата част от улиците в централната градска част са на и над границата на пропускателната им способност, което довежда до забавяне на движението, принудителна работа на двигателите на празен ход и от там до завишени емисиии на замърсители във въздуха. Това с особена сила важи за бул. "Владислав Варненчик", бул. "Сливница", участъка бул. "Хр. Ботев" - бул. "М. Луиза" - "8-ми Приморски полк", бул. "Цар Освободител", бул. "Приморски в района на ж.п. гара и пристанищния комплекс, ул. "Девня", Аспарухов мост. Тесни места се явяват кръстовищата на бул. "М. Луиза" с ул. "Шипка", на "8-ми Приморски полк" с "Цар Освободител" и с "Чаталджа", на бул. "Цар Освободител" с "Ян Палах". Резултатите от преброяването на трафика показват спешната необходимост от реализиране на пробивите на булевардите "Цар Освободител" и "Левски", залегнали в "Обща транспортно-комуникационна схема" на града.
Обществен транспорт
На основата на информацията предоставена от транспортните фирми, които обслужват през последните няколко години община Варна през 2004 година по маршрутите на официално установените градски линии, вътрешноградския обществен транспорт .обслужвани от транспортните фирми, са превозени общо - 42 115 хил. бр. пътници. Те са намалели в сравнение с отчета на 2003 г. - 1.03 % в абсолютна сума - 439 хил. бр. и отчета на 2002 г. - 3.13 % в абсолютна сума - 1361 хил. бр.
Вътрешноградските линии обслужват общо - 32 бр.маршрути ( автобусни - 28 бр. и тролейбусни - 4бр. ) с обща дължина 755 км.(автобусни - 674 км. и тролейбусни - 81 км.
Общият пробег през 2004 година е 12 005 хил.км. В сравнение с 2003 година той е увеличен с 491 хил.км - 4.26 %,а спрямо 2002 година увеличението е с 1 084 хил.км. - 9.93 %.
Паркинги и гаражи
В община Варна, и особено в градската част, въпросът с паркирането на моторните превозни средства е много тежък. В таблица 25 са показани резултатите от анкета по този проблем, проведена през октомври 1997 г. в чертите на регулация на урбанизирания град. Картината от 1997 г., към днешна дата, не се е подобрила. От представените данни се вижда, че недостигът на паркови места за МПС, регистрирани в отделните райони на гр. Варна варира от 46 до 72 %, като средно за града той е от порядъка на 52 %.
Таблица 25. Брой и недостиг на местата за паркиране по райони
Като се отчете обстоятелството, че централната градска част е зоната, в която се реализират над 20 % от дневните пътувания със стопанска цел, става ясно, че в нея въпросът с паркирането стои най-остро. С най-голяма сила това се отнася за районите между улиците "Сливница", "Приморски", "М. Колони", "Климент", "Шипка" и "М. Луиза", около Кукления театър и Окръжния съд, между "Цариброд", "Преслав" и "Приморски" около ж.п. гарата, между "Русе" и "Капитан Петко войвода. Други критични зони са районите около Кооперативния пазар и около Районния съд (кино "Тракия"). За тези територии е характерно наличието на тесни улици, почти изцяло заети от паркирани автомобили със затруднено движение по тях, малко организирани паркинги с недостатъчен капацитет. Може би единствения изграден във Варна подземен паркинг в района на ФКЦ, не функционира като такъв, а е преустроен в дискотека.
Проблемът с паркирането не подминава и сравнително новите жилищни райони на града. Отредените в годините на сравнително ниска степен на автомобилизация паркинги пред блоковете не са достатъчни. Няма проектирани и изградени многоетажни подземни и надземни паркинги и гаражи. Автомобилите все повече завземат и унищожават зелените площи в междублоковите пространства.
Главната причина за създалото се положение е, че през годините, Общината е разрешавала строителството на нови обекти, които са с недостатъчно паркоместа.
Друг фактор е това, че след 1989 г. не малка част от изградените гаражи са превърнати в търговски обекти, което променя първоначалното им предназначение и увеличава дефицита на местата за паркиране.
Мостови съоръжения
На-голямото мостово съоръжение в община Варна е "Аспаруховият мост". При преброяването на трафика, извършено през февруари и март 1995 г., е установено, е установено, че мостът е с вече изчерпана пропускателна способност през есенно-зимния период. Освен това той се нуждае от регулярна поддръжка и периодични основни ремонти.Според ОГП на гр. Варна Аспаруховият мост следва да се удвой, за да се поеме бъдещото натоварване. В ТУП на общината се предлага това да се извърши като трасето на Е-87 премине по отделно мостово съоръжение, а не да се удвоява съществуващият мост. Съображенията за това са следните: по-малка дължина на съоръжението, по-лесно изпълнение, има възможност за разграничаване на вътрешните градски кореспонденции от външните, от стратегическа гледна точка е по-добре да има две отделни съоръжения.
4.1.3. Водно-транспортна инфраструктура
Воден път
Достъпът на корабите до пристанищата разположени във Варненското и Белославското езера, се осъществява чрез два плавателни канала и естествените дълбочини на Варненското езеро. Каналите са оразмерени за конвенционални товарни кораби до 25 000 БРТ, както и специализирани фериботни кораби (с размери L = 185 m, В = 26 m, D = 6.5-7.0 m). Навигационната ширина на каналите в права е 102 m. Откосите са 1:3. Размерите на каналите гарантират безопасно плаване при вятър със скорост до 15 m/s. Допустима скорост на движение по каналите е 6 възела.
Каналите са проектирани за еднопосочно движение на оразмерените кораби. Двупосочно може да бъде движението във Варненското езеро, където дълбочините са естествени. Регулирането на движението се контролира от капитана на пристанището, осъществява се от контролните станции чрез светлинни и фарови сигнали и по радио. Ползването на лоцман и буксири е задължително.
Канал номер 1 е в община Варна и започва от Варненския залив на около 800 m преди вълнолома и свършва във Варненското езеро. Означеният воден път е дълъг около 6.0 km. Каналът е в крива с необходимите разширения. Всички пресичания с дюнери са изпълнени така, че дъното на канала да може да се удълбочи до 15 m (когато това се наложи). Номиналният подмостов габарит на Аспарухов мост (минаващ над канал 1) е 46 m. Първоначалната дълбочина, до която е бил драгиран е минус 12.5 m по Балтийската система (БС). В следствие на това, че каналът не е бил регулярно драгиран през последните години българските кораби са ограничени до 10.6 m максимална дълбочина на газене, а чуждите кораби до 9.14 m, тъй като каналът на места достига минус 11.1 m към средното морско ниво.
След Канал 1 водният път минава през естествените дълбочини на Варненското езеро. Означеният път е 7.1 km.
Канал номер 2 е в община Белослав и започва във Варненското езеро на около 1 км източно от траверса t:la пристанището на ТЕЦ-Варна и завършва в акваторията на Пристанище Варна-3апад. Дължината му е 10.0 km. Каналът е прокопан през Белославското езеро, което е с дълбочини до 13.0 m. Първоначалната дълбочина, до която е бил драгиран е минус 12.5 m по БС, но в момента е с дълбочина в някои участъци по-малко от 11.0 m, тъй като каналът не е бил драгиран през последните години.
Пристанища
Пристанищният комплекс Варна е разположен върху голяма територия с обща дължина около 30 km - от Варненският залив до Девненската низина и попада в три общини - Варна, Белослав и Девня. Освен съоръженията, собственост на Пристанище Варна - ЕООД, съществуват редица други съоръжения, притежавани и експлоатирани от други държавни организации. Отделните търговски и специализирани пристанища са: Пристанище Варна Изток - община Варна; Сухо пристанище - община Варна; Петролен терминал - община Варна; Пристанище Тополите - община Варна; Пристанище за дървен материал - община Варна; Пристанище на ТЕЦ-Варна - община Белослав; Пристанище Варна Запад - община Девня; Фериботен терминал - община Белослав; Военноморска база Варна - община Варна; Военноморска ремонтна база - община Белослав; пътнически и за МПС ферибот - община Белослав.
Характеристиката на пристанищата, разположени на територията на Община Варна, е следната:
Пристанище Варна Изток.
Териториално търговското пристанище Варна Изток е разположено в центъра на града и е специализирано за генерални товари, зърнени храни и контейнери.. То разполага с 12 корабни места за претоварна дейност с обща дължина на кейовете 2072 m, две корабни места за пасажерски кораби и едно корабно място използвано от пристанищния портови флот. Само корабно място номер 11 не се използва. Разполага с 11 560 m2 открита и 4 800 m2 закрита складова площ. В експлоатация са 30 бр. различни пристанищни кранове с товароподемност от 5 до 30.5 t и един плаващ кран с капацитет 100 t. Размер на корабите до 50 000 БРТ. Максималното газене на корабите, които могат да използват пристанището, е 11.5 m, а размерът им - до 50 000 БРТ. Достъп за товарно автомобилно движение до пристанището е силно затруднен. Товарната дейност екологически замърсява града. Кейовите стени са стари и непригодни без цялостна реконструкция да поемат по-тежка и по-производителна товарна техника.
Съгласно ОГП и 3РП на ЦГУ на гр. Варна пристанище Варна Изток се предвижда да се развива като пътническо и товарно пристанище за генерални товари, предназначени за нуждите на града. Товарите за и от страната да се насочат към пристанище Варна Запад.
Сухо пристанище.
Сухото пристанище Варна е складова база, която обслужва пристанището. Разположена е на северния бряг на Варненското езеро на около 4 km западно от пристанище Варна Изток. Складовата база разполага с 6 покрити метални склада с обща площ 14 400 m2 и открита складова площ около 60 000 m2. Сухото пристанище е свързано с добри пътни и Ж.п. връзки.
Петролен терминал.
Петролната база Варна е разположена на североизточния край на острова между двата канала (стария и новия канал номер 1) и разполага с З пирса за претоварване на нефт и нефтопродукти за кораби до 25 000 БРТ, до 20 000 БРТ и до 5 000 БРТ.
Пристанище за дървен материал.
Пристанището е изградено на северния бряг на Варненското езеро, западно от гара Тополите. То е проектирано за обработка на 1,5 млн. t годишно дървен материал. Разполага с 3 кея, с дълбочина 8.75 m; 5 бр. 10 тонни пристанищни крана и един 10 тонен специален складов претоварач. Пристанището има удобни пътни и Ж.П. възли.
Пристанище Тополите.
На северния бряг на Варненското езеро под гара Тополите е започнало изграждането на пристанището и складовата база за меласа. Инвеститор и Министерство на земеделието. Монтирани са З бр. кесони, дълги по 30 m с дълбочина 13.0 m. Направен е драгаж на акваторията на насипното равнище. Изпълнени са оградните диги. Пътен достъп откъм входа на Пристанище Леспорт. Строителството е временно спряно поради липса на средства.
Военноморска база.
Базата се намира на юг от търговско пристанище Варна Изток и включва няколко корабни места за военни кораби и подводни лодки, както и брегова база на запад от корабните места. Присъствието на военноморска база налага някои ограничения на операциите в пристанище Варна Изток, главно в резултат на ограниченията за маневриране на корабите.
4.1.4. Въздушен транспорт
"Летище Варна" ЕАД
Кодово означение на Аеродрума съгласно ИКАО е Nr. 4.
Летище Варна е гражданско летище за вътрешен и международен транспорт и е второто по големина летище в България. Разположено e на 7.5 km западно от центъра на града, на територията на 2 общини (Варна и Аксаково). Площта му е 2 414 dka. Аеродрумът на летище Варна е с една писта (ПИК) с дължина 2514 m и ширина 55 m, свързана с пероните с магистрален рулежен път (МРП) и пет броя съединителни пътеки за рулиране (ПР). Разполага с 32 бр. самолетни места и е свързано с международните пътища Е-70 и Е-87, има модерно навигационно оборудване. Полетите са предимно чартърни международни - 89% от общия брой пътници са по международни линии. На първо място по значимост за финансовия резултат са пътническите чартъри, на второ - международни редовни полети, на трето - вътрешни редовни полети до София и Бургас, на четвърто - товарни чартърни полети, и на пето - полети с общо предназначение. Летището осъществява връзка за 101 дестинации от над 35 държави. На него вече са се приземявали най-големите самолети в света - товарният АН-124 /Руслан/ и Боинг 747.
Действието на летището е с подчертан сезонен характер на действие, свързан с обслужването на туристи през летния сезон. Периодът от втората половина на септември до април е типичен с ограниченото действие на летището и отделянето на вредни емисии и шум, които да влияят на прилежащите жилищни територии на гр. Варна е минимално. Периодът от май до първата половина на септември е активен период за дейността на летището, като максимума е през месеците юли и август.
Функционирането на Летище "Варна" създава, особено през летните месеци, значителна по площ зона с акустичен дискомфорт. Съответно количеството жители, подложени на наднормено ошумяване, оценено по действащите хигиенни норми е значително. Съгласно изготвения доклад за Оценка на въздействието върху околната среда на Летище "Варна", за летния сезон това са приблизително 36 500 души през деня и 100 000 души през нощта. Засегнати са предимно южната и централна градски части и кв."Трошево".
Причината за това състояние се дължи на ползваните от транспортните фирми самолети, чиито шумови характеристики не съответстват на съвременните стандарти, както и съществуващите писти, даващи възможност за насочване на излитащите самолети над града, при определени условия.
Решението на проблема трябва да се търси в обновяване на самолетния парк с машини с подходящи шумови характеристики и реализиране на южната (коса) писта, за която има резервиран терен в Общия устройствен план, включващ летищния комплекс.
Тъй като по-голяма част от летището попада в територията на Община Аксаково, то конкретните мероприятия трябва да бъдат отразени в Общинските планове за развитие на двете общини, както и във възложения нов Общ устройствен план на Община Варна.
Анализ на общинската инфраструктура - II част
Анализ на общинската инфраструктура - III част
transport