Анализ на общинската инфраструктура - II част

4. Анализ на общинската инфраструктура - I част

4.2.Водоснабдителна и канализационна мрежи

4.2.1. Водоснабдителна мрежа

Битово водоснабдяване

1. Общото подавано водно количество към гр. Варна е 2 000 - 2 500л/сек.
2. Водопроводната мрежа на ж.к. Бриз. ж.к. Изгрев и във вилните зони е изградена частично от частни водоснабдителни кооперации в повечето случаи с недостатъчни диаметри
3. Необходимо е да се разработи нов проект за водопроводната мрежа на централната градска част в съответствие с градоустройствен план.
4. В т.2.1 .от таблицата са предвидени средства за изграждане на магистрални водопроводи в селищни образувания, в т.2.2. за подмяна на етернитови тръби по магистрални водопроводи, в т.2.3 и 2.4. разпределителни водопроводи

Общината разполага с достатъчен наличен воден ресурс за битови и промишлени нужди. Основните водоизточници са:

водопровод от язовир Камчия Китка-Варна с дебит 1800 l/s;
Девненски извори (25 извора) с общ дебит 2600-3500 l/s;
Батова - Варна (40 бр. каптажи) с общ дебит 90 l/s;
Паша дере - Галата (8 бр.сондажи) с общ дебит 20 l/s;
10 местни източници с общ дебит 15 l/s;
27 термални извора с общ дебит 980 l/s, които са с температура между 34 и 50 градуса и съдържат сероводород. Само един от тях, при Яхтеното пристанище на К.К. "Златни пясъци" с дебит 100 l/s, се пречиства и се използва за питейни нужди. Останалите се използват частично за отопление чрез термопомпи за балнеологични цели, плувни басейни и промишлено водоснабдяване.

Водоснабдяването за град Варна, курортните комплекси и селата на общината се осъществява по напълно изградена вътрешна водопроводна мрежа. Водопроводната мрежа на града е изградена от 1905 година до наши дни. Старите водопроводи са изключително от стоманени и чугунени тръби, а след това основно от етернитови такива. Водопроводната мрежа в централната част на града строена преди 80-90 години е с малки диаметри 80-100 mm и се налага ако не напълно то поне частична подмяна.

По настоящем гр. Варна е разделен на шест водоснабдителни зони, които имат различна схема на водоснабдяване, с технически възможности за превключване една към друга. Водопроводите Девня-Варна I и II етап довеждат водата в I зона, а III етап - в IV зона. Китка-Варна във втора зона. Останалите зони се захранват от две помпени станции едната при кв. "Вл. Варненчик", а втората при водоемите на II зона. Квартал "Аспарухово" получава вода от I зона. Квартал Галата" получава вода от ПС "Лазурен бряг" кв. Аспарухово" и водопровода "Паша дере" - "Галата". От водопровода за кв. Аспарухово" са водоснабдени и консуматорите по южната част на езерото и с. Звездица. От IV зона на града започва и водопровода Варна-Зл. пясъци като попътно подава пода във водоемите на вилна зона "Траката", КК "Св. Константин", КК "Чайка" и "Зл. пясъци". Сега КК "Зл. пясъци" основно получава вода от сондажа при Яхтеното пристанище‚ чрез собствена система. Квартал "Виница" е водоснабден от водопровода Батова-Зл. пясъци. От този водопровод са частично водоснабдени вилни зони Т.В.кула, Добрева чешма, Дъбрава и част от Ален мак. През летния сезон консумацията на вода от гореизброените вилни зони създава много проблеми с водоснабдяването на квартала. Село Каменар се водоснабдяване чрез ПС от Батова-Варна. Село Тополите се водоснабдява от водопровода Девня-Варна.

Належаща е подромяна на амортизираните тръби предимно в централната част на града както и на магистралните водопроводи "Девня - Варна" І-ви и ІІ-ри етап, и този в V-та зона. Кв. "Виница" следва да се водоснабди от водопровода Варна - Златни пясъци. С част от водата, подавана от Батова-3л. Пясъци, след изграждане на ПС и водоем на подходяща кота може да се водоснабдят вилните зони, "ТВ кулата", "Добрева чешма", "Дъбрава" и част от "Ален Maк". За вилните зони "Св. Никола" и "Горна Трака" (под кота 130) и "Руски окопи" се предвижда да се изгради ПС от водопровода Варна-Зл. пясъци в района - близост до военното поделение от която да се изтласква във водоем над ''Руски окопи". Вилните зони "Боровец" ще се водоснабдят от ПС Аспарухово. Вода от водопровода Паша дере-Галата ще се подава за вилни зони "Ракитника" и "Прибой". Предвижда се да бъде водоснабдено и с. Константиново. Планирано е в следващите години да бъде водоснабдена и територията на Приморския парк.

Стои открит въпроса с използване капацитета на термалните води. При налични 980 l/s пълноценно се използват само около 30 l/s. Необходимо е да се разработи цялостна програма за използването им както за отопление така и за битови и промишлени нужди. Наличието на сероводород в тези води действително създава редица проблеми но те следва да се решават и да се докаже доколко е целесъобразно и икономически използването на целия им капацитет. Като се има предвид, че те са от същия водоносен хоризонт от който са и Девненските извори изтичане на неоползотворена вода от тях не следва да се допуска. Тези, които не е икономически изгодно да работят, би следвало да се затворят.

Промишлено водоснабдяване.

Промишлеността в гр. Варна основно ползва вода от водопроводната мрежа на града. През 1995 г. тя е ползвала 214 l/s. Освен питейна вода за промишлени и хигиенни нужди, някои предприятия ползват и собствени кладенци и термални води от дълбоки сондажи -132 l/s. Напояване.

Изградена е напоителна система в землището на с. Тополи от 9000 декара. За напояване се използва биологично пречистените фекални води от пречиствателна станция гр. Варна. Други възможности за напояване в района на община Варна няма.

4.2.2. Канализационна мрежа

Град Варна и курортните комплекси се характеризират с много висока степен на изграденост на канализационната мрежа. В селата и вилните зони канализационна система обаче или няма или е частична. Количествените параметри‚ характеризиращи канализационната мрежа в отделните селища са представени в таблица 26.

Таблица 26. Количествените параметри на канализационната система в община Варна



Функциониращите на територията на община Варна ПСОВ са указани в таблици 27, 28 и 29. Наблюдават се известни различия при получените данни за капацитета на ПСОВ на територията на община Варна от РИОСВ-Варна, ВиК ООД, БДЧР - Варна и доклада за Оценка на състоянието на околната среда на територията на Община Варна, като тези различия са отразени в таблиците.
Общата територия на общината може да се раздели условно на три части в зависимост от това, към коя от трите основни ПСОВ са отведени отпадъчните води.

1. В ж.к. Бриз има само колектори, няма изградена вътрешна канализационна мрежа Канализацията на кв. "Виница " е в процес на изграждане. - Тече програма за рехабилитация на ПСОВ Варна, в момента се проектира ПСОВ Златни пясъци
2. На площадката на ПСОВ Аспарухово предстои изграждане на КПС и тласкател към ПСОВ Варна
3. ПСОВ Чайка е реконструирана и на нейната площадка е изградена КПС "Кабакум"
4. Необходимо е да се предвиди реконструкция на канализационната мрежа на централна градска част в съответствие градоустройствен проект

В таблицата т.2.5 до т.2.16 са предвидени средства за изграждане и реконструкция на канализационната мрежа.

Основна територия е северно от новия плавателен канал, от КК "Св.св. Константин и Елена" на север до склоновете на Клисе баир, на запад. Към него са включени или ще се включат и части от територията на община Аксаково. Цялата тази територия, чрез изградената канална мрежа включва отпадъчните си води в главната пречиствателна станция на града ПСОВ-Варна.

Построената преди повече от 50 години канална мрежа на централното градско ядро (между охранителните канали) е изпълнена по смесената система т.е. система от преливници я облекчават по време на дъжд, като преливните води‚ се заустват в море и езеро. Същевременно вследствие на увеличената гъстота на консуматорите през последните няколко години и увеличената консумация на вода‚ се стига до претоварване на мрежата. Едновременно с това се е стигнало и до физическото износване на много участъци, особено на тия‚ строени в периода след 1956 г. В гр. Варна е планирано да бъдат изградени колектор Битола - Пирин и канализационна мрежа в ХІ, ХVІІ, ХХV и ХХVІ микрорайони, и покрай новия булевард "Левски".

В някои от жилищните територии на града като ж.к. Бриз, с.Тополи, с.Каменар е изградена само една част от мрежата. Необходимо е доизграждането й, за да се отговори, както на елементарните санитарни изисквания, така и на това да се пресекат проявите на активни или възможни свлачищни процеси (ж.к. Бриз).

Има и територии, за които понастоящем въобще не е построена канална мрежа. Така например за кв. Виница е построен външния колектор, но той не е свързан към ІІ ГПК, а и вътрешната мрежа се изгражда едва през последните години. Необходимо е изграждането на мост - канал свързващ външния колектор с ІІ ГПК и ускорено изграждане на цялостна вътрешна мрежа на квартала.

В с. Казашко е необходимо изграждането на цялостна канална мрежа с включване чрез КПС в ІІ ГПК.
Всички прилежащи към гр. Варна вилни зони са без канализационна мрежа. Като се има предвид стихийното незаконно (или законно) строителство провеждано в тях стават пределно ясни негативните санитарни и екологични последици на активизиране на потенциални свлачища в съответните терени. Необходимо е обвързване на проектите за изграждане на каналната мрежа, както с изискванията на опазването на околната среда, така и с необходимостта да се противодейства на активизирането на свлачищните процеси.
На територията на "основната зона" са изградени и действат 10 пречиствателни станции, указани в таблица 27.

Таблица 27. Пречиствателни станции за отпадни води на територията на "Основна зона"

* Доклад "Оценка на състоянието на околната среда на територията на Община Варна"
**Отпадналите по ТУП на общината ПСОВ се включват в градската канализация

Анализът на наличната информация по отношение на състоянието на горепосочените пречиствателните станции, налага следните изводи:

Наложителна е реконструкцията на основната ПСОВ на града ПСОВ - Варна. За да се подобри степента на пречистване по отношение на азот и фосфор следва да бъде изградено второ биологично стъпало. В станцията следва да се монтират и съоръжения за улавяне на нефтопродукти от отпадъчните води. Също чрез реконструкцията да се осигури и увеличаване на интензивността на обработка на утайките, за да могат те да се ползват като компост/тор в селското стопанство. Целесъобразно е да се вземе решение за оползатвораване на биогаза, отделят при третирането на утайките.

Понастоящем една част от биологически пречистените в ПСОВ - Варна води се ползват за напояване на селскостопански култури. Необходимо е от една страна да се увеличат размера на напояваните площи, а от друга да се проучат варианти за използване на допречистените води като условно чисти в промишлеността на Варна и Девня, за да се освободят ползваните по настоящем там питейни води.

Три от пречиствателните станции в района на КК "Св.св. Константин и Елена" работят само с механично стъпало - ПСОВ - "Слънчев ден", ПСОВ - "Св. Константин и Елена" (Дружба 2) и ПСОВ - Евксиноград, поради което водите в тях не могат да бъдат достатъчно пречистени и създават екологични проблеми в местата на заустването им в Черно море. С довършването на разработения от ТПО-Варна проект за реконструкция на каналната мрежа на КК "Св. св. Константин и Елена" ще отпадне необходимостта от работата на посочените пречиствателни станции. Ще бъде целесъобразно да се спре работата и на ПСОВ - Гранд хотел "Варна", която независимо, че пречиства биологически, не постига необходимата ефективност. По този начин ще се решат големите екологични проблеми в следствие на недостатъчното пречистване на отпадни води заустени в този участък на брега на морето.

Локалната пречиствателна станция на "Родопа" ЕООД е предвидено да се закрие (работи само механически) и да се замени с КПС и тласкател с включване в градската канална мрежа и в ПСОВ - Варна. По този начин ще се реши eдин екологичен проблем водещ до замърсяване на Варненското езеро.

Локалната пречиствателна станция на КРЗ "Одесос" трябва да се реконструира, за да осигури в необходима степен на пречистване на промишлените и битови води на завода за приемник втора категория, какъвто е Варненското езеро.

Локалните пречиствателни станции на "Метал" ЕАД, "Елдом" ЕООД и "Черно море" ЕООД трябва да се реконструират така, че да осигурят в достатъчна степен намаление на съдържанието на тежки метали в отпадъчните води. Със сегашната си неефективна работа, те претоварват ПСОВ - Варна и целия обем на отпадащите от нея утайки са с завишено съдържание на тежки метали, което ограничава използването на утайките в земеделието.

Южна територия: е разположена на юг от новия плавателен канал и обхваща в тази посока цялата площ на общината. Тази територия чрез съществуващата канална мрежа или тази, която предстои да се изгражда съгласно ТУП на община Варна ще включва водите си в ПСОВ - Аспарухово.

Построената през 60-те години основна част на мрежата (колектори и помпени станции) е претоварена. Горното е вследствие на общото увеличение на населението, увеличението на консумираната и отведена вода и необходимостта да се включат външни консуматори (кв.Галата, "Галатекс" ЕАД, новите вилни територии). За да е възможно горното‚ се налага реконструкция на основните колектори и КПС на квартала. За целта е изработен проект от ТПО-Варна.

В кв. Галата е изградена само част от каналната мрежа. Необходимо е доизграждането й, за да се отговори както на елементарните санитарни норми, така и да се пресекат проявите на свлачищни процеси. Тук трябва естествено да се имат предвид и площите на разширяващите се жилищните територии на квартала.

За разлика от горното в жилищните територии на с. Звездица понастоящем няма построена канална мрежа. Необходимо е изграждането на такава, а пречистването ще осъществява в началния период в комбинация между индивидуални септични ями във всеки парцел и биологично езеро за цялото село осигуряващо биологичното пречистване на отпадъчните води. След увеличение на водните количества (10-15 години) ще се създадат условия за включването им към ПСОВ - Аспарухово. Горното естествено ще върви успоредно с активното застрояване на южния бряг на Варненското езеро.

Всички прилежащи към тази територия вилни зони и с. Звездица са без канализационна мрежа. Като се има предвид стихийното строителство (в много случаи незаконно) стават ясни негативните санитарни и екологични последици и процеси на активизиране на потенциални свлачища. Горните територии е целесъобразно да се канализират последователно като се даде предпочитание на тези, които ще се решат чрез гравитичен метод, а едва после, тези които ще се решат чрез изграждане на канални помпени станции. Необходимо е да бъде изградена канализационна мрежа и в с. Звездица.

На територията на "южна зона" са изградени и работят 4 пречиствателните станции, указани в таблица 28.

Таблица 28. Пречиствателни станции за отпадни води на територията на "Южна зона"



* Доклад "Оценка на състоянието на околната среда на територията на Община Варна" Анализът на наличната информация по отношение на обслужващите тази територия пречиствателни станции, налага следните заключения:

Наложителна е цялостна реконструкция и разширение на ПСОВ - Аспарухово като в нея се монтира биологично стъпало. При това следва да се вземат под внимание и изискванията по отношение съдържанието на азот и фосфор.

ПСОВ - Прибой обслужва група почивни станции, разположени до морето северно от х."Черноморец". Поради недостатъчна сигурност в работата й както и неотговарящото на изискванията за дълбоко заустване в морето, в ТУП на община Варна се предлага включване на водите чрез нова КПС в изграждащата се за нуждите на вилната зона канална мрежа.

Работещата за пречистване на промишлените води на "Галатекс" ЕАД пречиствателна станция е понастоящем с недостатъчна ефективност. Чрез реконструкция за подобряване на ефекта й, и след реконструкция на каналната мрежа на квартала, пречистените в локалната станция води трябва се включат в градската канална мрежа. По този начин ще се избегне заливане на територията на парка пред завода и замърсяване на морето в залива.

Северна територия: обхваща територията на община Варна северно от КК "Св.св. Константин и Елена". Тази територия чрез изградената канална мрежа включва отпадъчните води в ПСОВ "Златни Пясъци

Построената в последните 40 години канална мрежа е изграждана едновременно с изграждането на курортната база, така че да отговаря на изискванията й. В момента се провежда частична реконструкция на същата. За целта се строи т. нар. колектор "Чайка" с начало в комплекс "Ален мак" и насочен на север - включен в колекторите на КК "Зл. пясъци" и съответната ПСОВ. Изграждането на колектора трябва да се завърши, за да се осигури отвеждането на непрекъснато растящите количества отпадни води от цялата територия. Независимо от горното, изграждането на колектора и клоновете към него ще доведат до намаление на подпочвените води и намаление на опасността от активизиране на потенциални свлачища.

Всички прилежащи към тази територия вилни зони са без канализационна мрежа. Като се има предвид стихийното строителство в тях, става ясна необходимостта от изграждане на канална мрежа, за да се противодейства, както на влошаване на екологичното състояние на средата, така и на обогатяване на подпочвените води и последиците за потенциалните свлачища.

На територията на "северна зона" са изградени и действат 2 пречиствателни станции, указани в таблица 29.

Таблица 29. Пречиствателни станции за отпадни води на територията на "Северна зона"



Анализът на наличната информация по отношение на обслужващите тази територия пречиствателни станции налага следните изводи:

Работещата като биологична от 1984 г. ПСОВ-"Зл.Пясъци" удовлетворява в голяма степен нуждите от пречистване на отпадъчните води от територията. Необходимо е обаче работата й да се подобри посредством осъществяване на мероприятия за засилен контрол на технологичния режим.

Работещата сега ПСОВ -"Чайка" трябва да се закрие като включващите се в нея отпадни води чрез КПС се прехвърлят в колектор"Чайка" и така се насочват към ПСОВ-"Зл.пясъци". По този начин ще се решат екологичните проблеми създадени от замърсяването на акваторията от механично пречистените в ПСОВ -"Чайка" отпадни води.

Належащо е също така извършване на корекция на охранителните канали и дерета на територията на общината.

4.3. Електроснабдителна инфраструктура

На територията на Община Варна няма източници произвеждащи електроенергия, само се извършва преобразуване на напрежението чрез трансформатори 110 кV / 20 кV и 10 кV - ( 10 броя подстанции: Варна Изток, Варна Юг, Варна Запад, Варна Север, Варна Център, Чайка, Максуда, Лазур, Аспарухово и Златни Пясъци ) . Подстанциите се захранват с напрежение 110 кV от ТЕЦ Варна и подстанция Добруджа . Общата им инсталирана мощност е 495 МVА , като консумираната обща върхова мощност от Община Варна е 418 МVА . Преносната мрежа от 110 кV е плътна и успешно изпълнява функциите на електрозахранване .

Въздушни електропроводи 110 кV от ТЕЦ Варна захранват подстанция Лазур, подстанция Аспарухово и подстанция Варна Юг, като трасето им минава южно от канала море-езеро . От тези електропроводи между подстанция Лазур и подстанция Аспарухово има връзка с подстанция Старо Оряхово . Въздушен електропровод 110 кV с две тройки от ТЕЦ Варна захранва подстанция Варна Север, откъдето има връзка с подстанция Варна Запад . Подстанция Варна Север се захранва и от подстанция Добруджа чрез въздушен електропровод 110 кV . Въздушен електропровод 110 кV от ТЕЦ Варна захранва подстанция Максуда и от там подстанция Варна Запад, като трасето му минава северно от канала море-езеро . От подстанция Варна Запад чрез въздушен електропровод 110 кV с две тройки се осъществява връзка с подстанция Варна Изток и от там с подстанция Златни Пясъци и подстанция Албена . Кабелна линия 110 кV осъществява връзката от подстанция Варна Изток през подстанция Чайка до подстанция Варна Юг .

За посочените електропроводи са осигурени обслужващи коридори, необходими за профилактика и ремонт .

Според тенденциите на развитие и нарастващото строителство, съществуващите подстанции на територията на Община Варна ще се окажат недостатъчни да поемат нарастващата консумация на електроенергия . Затова още при разработката на Териториално-устройствения план на Община Варна се предлага изграждане на нови подстанции . Изграждането на подстанция Траката вече започна и пускането и в действие трябва да стане възможно най-скоро, останалите подстанции които се предлага да бъдат изградени са: подстанция Христо Ботев, подстанция Център, подстанция Изгрев, на по-късен етап подстанция Галата . За посочените за изграждане подстанции има утвърдени площадки с изключение на подстанция Галата.

Освен това се предвижда разширение на подстанция Аспарухово чрез монтиране на втори трансформатор и завишение на инсталираната мощност на подстанция Лазур.

Присъединяването на новите подстанции към мрежата високо напрежение ще се осъществи чрез кабелни линии 110 кV или въздушни електропроводи 110 кV . Предвижда се нова кабелна линия между подстанция Варна Запад - подстанция Център - подстанция Чайка . Нова кабелна линия ще свързва подстанция Максуда - подстанция Христо Ботев - подстанция Варна Юг . Предвижда се кабелиране на въздушния електропровод между подстанция Аспарухово и подстанция Варна Юг . Подстанции Траката, Изгрев и Галата ще се захранват чрез отклонения от съществуващите въздушни електропроводи . Ще отпадне въздушният електропровод между подстанция Максуда и подстанция Варна Запад, чрез кабелиране, тъй като трасето му понастоящем преминава през жилищни райони . Планира се също така съществуващият въздушен електропровод между подстанция Варна Запад и подстанция Варна Изток да запази съществуващото си трасе с оглед положението на новата подстанция Изгрев.

4.4. Топлоснабдителна инфраструктура

Към топло-снабдителна инфраструктура се отнасят мрежите на "Топлификация"ЕАД. За геотермалните източници няма изградена инфраструктура, така че не са част от топло-снабдителна инфраструктура.

За използването на термалните води за топлоснабдяване е необходимо да се направи цялостен анализ за потенциала на наличните сондажи и възможността за използването им. В някои случаи може да се окаже, че е по целесъобразно да се използва друг енергоносител за отопление, отколкото термалните води.

Към настоящият момент цената на геотермалните води е висока и спира инвеститорския интерес в тази област, тъй като съгласно Закона за водите те са държавна собственост и се ползват срещу дадена концесия.

Комунално-битово отопление

В сравнение с други градове на страната гр. Варна е сравнително слабо топлофицирана - централното топлоснабдяване на комунално-битовият сектор в града е само около 12 %.
"Топлофикация - Варна" АД

Централизирана топлофикационна мрежа има е изградена в ж.к. "Младост" (1 и 2 м.р.), ж.к. "Трошево" (частично), ж.к. "Възраждане" (1 м.р.) и ж.к. "Вл. Варненчик" (2 м.р. - "Кайсиева градина"). Топлофицирани са и 13 училища и детски градини както и 6 стопански самостоятелни обекта. Броят на обхванатите сгради е 453 бр., а на присъединените абонатни станции е 426 бр. Дължината на топлопреносна мрежа е 28 km. По информация от "Топлофикация - Варна" през 2000 г. централно отопление потребяват само около 10 % от жилищата в града - около 400 входа с 12 000 жилища, като топлинният товар на мрежата в най-натоварените моменти е около 96 Gcal/h.

Отоплителната централа разполага с 2 бр. водогрейни газомазутни котли 13К100 (110 МW) и 2 бр. парни котли ПКМ-12 (7.5 МW), които могат да преминат и на водогреен режим. Използваното гориво от котлите е основно природен газ и като резерв мазут. Средно часовото натоварване на топлоизточника през отоплявания период с продължителност 4000 часа е 25-30 МW, а за летния период с продължителност 1500 ч. - 5 МW, който се покрива от котел ПКМ-12. Общата изчислителна топлинна мощност (отопление + БГВ) е 80 МW (за БГВ - 18 МW). В изградената техническа структура на топлофикационната система са заложени възможности за увеличаване на топлинното натоварване, тъй като използваният изчислителен топлинен товар съставлява 34 % от максималния възможен. Това се отнася преди всичко за котлите, мрежовите помпи и преносните магистрали.

Топлофикационна централа на Техническия университет

Към ТУ-Варна има отоплителна централа с мощност 20 Gcal/h, в която са монтирани 2 бр. котли КМ-12 и 1 бр. ЕКМ-12. Тя топлоснабдява освен сградите на университета и общежитията към него, също и сградата на МБАЛ "Св. Марина".

Топлофикационна централа "Почивка"

Мощност на централата от 14.4 Gcal/h, като за гориво се използва мазут. Оборудвана е с 2 бр. котли КМ-12 (7.5 МW) и топлоснабдява училищните комплекси, телевизионният център и 3 жилищни сгради в района.

Топлофикационна централа към Двореца на културата и спорта

Към Двореца на културата и спорта има котелно с мощност 6 Gcal/h, което топлоснабдява и няколко жилищни сгради, разположени в близост.

Отоплителна централа на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров"

Отоплителната централа е силно амортизирана. Тя е оборудвана с 2 бр. котли КМ 12 и 1 бр. ПКМ-1.6, и е проектирана за да отоплява сградата на училището, но към настоящия момент то трябва да осигурява отоплението на 6 сгради, разположени на територията в училището.

Освен посочените топлофикационни централи в гр. Варна има още около 250 броя котелни инсталации с малка и средна мощност, които задоволяват топлинните потребности на културно-битови сгради.

Промишлен сектор

Промишлеността на гр. Варна се топлоснабдява по индивидуален способ. В двете промишлени зони Западна и Южна са в действие около 30 броя котелни с обща топлинна мощност 250 Gcal/h.

Основно топлоизточници са парни котли с високо налягане с гориво мазут. По-големи топлоизточници са в "Домостроене-инженеринг" ЕАД - 36 Gcal/h, КРЗ "Одесос" ЕАД - 31.12 Gcal/h, "Галатекс" ЕДВ - 21.6 Gcal/h, "Варненско пиво" ЕАД - 18.35 Gcal/h, "ЕЛКОМ" ЕАД - 14.4 Gcal/h, "Топлострой" ЕАД - 14.4 Gcal/h, "Явор" ЕАД -12.6 Gcal/h.

4. Анализ на общинската инфраструктура - III част

Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта ИМОТ ДНЕС - imotdnes.com; dnes@imotdnes.com