Великите изобретения на човечеството: Аеростат

1783 г.

МЕЧТАТА НА ИКАР – НАЙ-ПОСЛЕ ОСЪЩЕСТВЕНА

Да се освободи от притеглянето: илюзия, търпеливо развита от прогреса на физиката на газовете и на механиката на флуидите. С братята Монголфие едно „научно забавление” отваря път към превземането на въздушното пространство.

Без съмнения летенето във въздуха е една от най-древните мечти на човека. Първите опити се отнасят към гръцката Античност. След това непрекъснато продължават чак до века на братята Люмиер.

Историкът Клийв Харт, преброявайки различните опити, правени преди знаменития експеримент с аеростат на братята Монголфие през 1783 г., отразява петдесетина в своята книга „Праистория на летенето”. Никой не е успял, но все пак не е изключено според него „някои наивни авиатори да са успели да поведат безмоторници, които са се приземявали катастрофално”. Поразителни са все пак дързостта и постоянството на пионерите, значителна част от които са намерили смъртта си по време на своите опити.

/ ВИНАГИ ПРИНЦИПЪТ НА АРХИМЕД

Действително, почти всички опити преди 1783 г. са осъществени със средства „по-тежки от въздуха”, докато първият успешен опит за прелитане е направен с балон, т.е. с „по-леко от въздуха” съоръжение. Концепцията на такова устройство се опира на относителната плътност на телата, открита от Архимед през III век пр.н. е. Гръцкият учен е формулирал своя знаменит принцип, според който „всяко тяло, потопено в течност, е подложено на натиск отдолу нагоре, пропорционален на теглото на течността, която измества”.

Това явлениезасяга флуидите – както течности, така и газове.

Всеки може лесно да направи опита, смесвайки в съд олио и оцет: олиото, с по-малка плътност от оцета, понася натиск към повърхността на съда. Същият опит може да се направи с два газа с различна плътност: например атмосферен въздух и водород. Първите пионери на аеростатиката познават това явление. Така през 1670 г. италианският йезуит Франческо де Лана-Терци възнамерява да строи летящ кораб, чието издигане ще се осъществи с помощта на четири кухи медни сфери, въздухът от които ще бъде изтеглен. Неговият апарат станал „по-лек от въздуха”, ще може да се издигне в небесата. Но техниката на получаване на вакуум, замислена от Лана-Терци, е погрешна, а медните сфери, които трябва да имат дебелина на стените едва една десета част от милиметъра, са невъзможни за направа по онова време.

/ ПЪРВИ ИЗПИТАНИЯ

Първият опит с балон е направен от друг йезуит, португалеца Бартоломеу Лоуренсу де Гужмао, който през 1709 г. прави демонстрация на излитане с умален модел на балон с горещ въздух пред португалския крал. Постигнатата висока температура има за последица разреждането на въздуха в балонау което му позволява да се издигне. Това събитие няма никакъв отзвук: то остава неизвестно за братята Монголфие и не повлиява на техните изследвания. Без съмнение в демонстрацията от 1709 г. трябва да виждаме едно от тези „научни забавления”, за които европейските дворовеса така жадни и от които никой не мисли да прави сериозни заключения.

Историците отбелязват имената на Жозеф и Етиен Монголфие като изобретатели на първото устройство, успяло да се издигне в небето. Тази слава е напълно заслужена, защото двамата Монголфие не се задоволяват с конструирането на умален модел, а за първи път построяват балон, с който може да се направи опит за пътешествие в пространството.

/ ОПИТЪТ НА БРАТЯ МОНГОЛФИЕ

През ноември 1782 г. двамата братя, които имали навик да се отдават на физически опити, събират дима от горяща слама в книжна кесия. С учудване виждат, че тя се издига във въздуха. Отначало те отдават това на дима, но след множество опити разбират, че причина за това явление е топлината, която води до разреждане на въздуха в кесията. Тогава решават да построят плик кесия с такива размери, че да може да издигне човешко същество.

Експериментът с първия голям балон с нагорещен въздух се извършва на 5 юни 1783 г. в градчето Анонай, в полите на планината Виваре. Огън от слама, примесена с чепкана вълна, бива запален под балона, направен от два слоя книжно платно, приличащо на голям чувал. Той има диаметър 11,37 м. обиколка 33,52 м. тегло 154 кг. и към него е добавен баласт 181,5 кг. Освободен, балонът се издига на около 2000 м. надморска височина, като приема кълбовидна форма, след това бавно се спуска на 4 км. по-далеч. Експериментът има огромен отклик. Повторен е в Париж и във Версай, където на 19 септември се провежда първото въздушно пътешествие на опитни животни (овца, петер и патица, настанени в плетен кош, прикрепен към балона).

На 21 ноември е ред на човек да полети за пръв път: Пилатр дьо Розие и маркиз Д&aposАрланд се качват в балон с нагорещен въздух, който ги отвежда за 26 минути от замъка Ла Мюет до Бют-о-Кай, близо до Гоблен в Париж. Пътят към небето е вече свободен.

< БАЛОНИ  И ДИРИЖАБЛИ СЛЕД МОНГОЛФИЕ >

> 1783 г. Физикът Жак-Александър-Сезар Шарл въвежда първите балони с водород (след като е открил, че водородът е по-подходящ газ за издигане, отколкото нагорещеният въздух). Успешният опит се провежда на 27 август.

> 1785 г. Прелитане над Ламанш с балон с водород, извършено от Жак-Пиер Бланшар и британския лекар Джефрис.

> 1794 г. Първо използване на вързани балони за военни цели от армията на Севера, с цел да се наблюдава движението на вражеските армии.

> 1843-1844 г. Първи умалени модели на балони дирижабли, експериментирани с успех от французина Льо Берие в Париж и англичанина  Т.Монк Мейсън в Лондон. Това позволява да се овладее посоката на балоните и те да не бъдат повече изоставяни на капризите на ветровете.

> 1851-1852 г. Първи дирижабли, въведени от Пиер Селестен Арно и Анри Жифар.

> 1897-1900 г. Опити с първите дирижабли с твърда конструкция, извършени от Д.Шварц, след това от граф Цепелин.

> 1908 г. Фон Цепелин построява първия функциониращ дирижабъл с твърда конструкция.

> 1911 г. Първо използване на дирижабъла за търговски цели.

> 1919 г. Първият трансатлантически полет отиване – връщане е извършен с дирижабъл (британския R 34).

> 1923 г. Пускане в движение на Шенандоа, американси дирижабъл с твърда конструкция. За първи път се използва незапалимият хелий.

> 1926 г. Политане с дирижабъл над Северния полюс на норвежеца Руал Амундсен и италианеца Умберто Нобиле на борда на Норге.

> 1928 г. Пускане на „Граф Цепелин”, първия дирижабъл, който осигурява редовна трансатлантическа въздушна линия (между Европа и Южна Америка) от 1932 до 1937 г.

> 1937 г. Катастрофата на дирижабъла Хинденбург, който експлоадира при пристигането си в Ню Йорк. Ерата на аеростатите свършва въпреки лекия подем в периода до 1980 г. с изобретяването на Скайшип и развитието на балоните за туризъм.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.