Анализ на състояние на околната среда и оценка на екологичния риск - II част

5. Анализ на състояние на околната среда и оценка на екологичния риск - I част

5.3. Отпадъци

5.3.1. Твърди битови отпадъци

По отношение на нормите на натрупване на ТБО в Община Варна през периода 2001-2004 г. се забелязва тенденция за увеличаване на тази норма. Количествата ТБО от общината, доставени на депото до с. Въглен се отчитат освен по обем, но и по тегло.

Морфологичния състав на ТБО, постъпващи от Община Варна за депониране на депото до с. Въглен, по данни от изследване от 1998г. е: хартия - 12.27%, пластмаси - 12.935%, стъкло - 15.84%, текстил - 8.2%, метали - 10.68%, дърво - 1.99%, гума - 2.72%, кухненски - 9.89%, градински - 11.065%, строителни - 12.175%, други отпадъци - 2.235%. В селата е значителен делът на растителните и животински отпадъци и по-малък делът на хранителни отпадъци, хартия, дърво. Наличието на големи количества органична маса предопределя и големите възможности за прилагане на компостирането като метод за оползотворяването и.

В Община Варна е създадено организирано сметосъбиране и сметоизвозване. В тези граници попадат всички райони, кметства и курортните комплекси. Една малка част от вилните зони не е обхваната, поради липсата на инфраструктура и затруднен достъп на сметоизвозващата техника. Честотата на сметоизвозване на територията на Община Варна е различна съобразно спецификата на района, типа на улиците и натоварването им, вида на съдовете за смет, сезона.

В общинaта не се прилагат специални технологии за третиране на битовите отпадъци преди предаването им за депониране - разделяне по видове, събиране на подходящите за рециклиране, компостиране, което би намалило разходите заплащани от общината за такса на депото.

Депонирането на ТБО се извършва извън територията на Община Варна - на депото до с.Въглен, Община Аксаково. С цел привеждането му към нормативните изисквания и удължаване срока на експлоатация, Община Варна е финансирала проект за "Реконструкция и модернизация на депото за битови отпадъци до с.Въглен" и изготвянето на доклад за ОВОС на проекта. Реализацията на проекта бе осъществена от Община Аксаково със средства на МОСВ. С влизането в експлоатация на втора клетка през 2005г. срока на експлоатация на депото се удължава до 2008г. Това налага спешни действия от страна на Община Варна за решаване на въпроса с бъдещото обезвреждане на твърдите битови отпадъци и в този контекст - на интегрираното управление на отпадъците на територията на общината.

5.3.2. Строителни отпадъци

Количествата на строителните отпадъци, генерирани на територията на Община Варна през периода1998-2000 г. и депонирани на депо "Северен езерен бряг" са: 1998 г. - 144 600 t, 1999 г. - 205 524 t, 2000 г. - 102 834 t. В посочените количества не са включени строителните отпадъци, изхвърлени в съдовете за битова смет и тези, изхвърлени на незаконни сметища. Средногодишният обем строителни отпадъци, депонирани на сметището в с. Въглен заедно с ТБО, се оценява на 7 000 8 000 m3 годишно, а общото количество на натрупаните на нерегламентирани микросметища към м. август 2001 г. е над 155 000 m3 по данни от Община Варна.

Основното количество строителни отпадъци се генерира от фирми, занимаващи се със строителна и ремонтна дейност. Строителни отпадъци генерират и редица частни фирми - еднолични търговци и юридически лица. Те отделят отпадъци от този тип основно при ремонт на офисите си, а не при пълномащабни строителни дейности. Делът на физическите лица, отделящи строителни отпадъци главно при ремонт на жилища, е незначителен спрямо другите количества. Проблемът с гражданите е, че те най-често изхвърлят строителните си отпадъци в съдовете за битова смет или до тях, или пък на незаконни сметища.

Въпросите за извозване на строителните отпадъци са регламентирани със Заповеди на Кмета на Общината. Инертните по своя характер строителни отпадъци трябва да се извозват на специално определени площадки, на които се извършва техническа рекултивация. При изкопни работи земните маси (мъртвица) без скални отломъци трябва да се извозват на сметището за ТБО в с. Въглен за запръстяване и рекултивация, а хумусният слой - временно да се съхранява на строителната площадка за благоустрояване на терена след завършване на строителството. Изпълнителите на строителни и ремонтни дейности обаче не винаги доставят отпадъците на съответното депо, а се случва да ги изхвърлят на случайни места сред природата. За съжаление контролът върху тази част на дейността на строителните фирми от страна на Общината не е достатъчен.

Голямо количество строителни отпадъци във вилните зони и новите селищни образувания се изхвърлят от гражданите в контейнерите за битови отпадъци (където ги има) или сред природата.

Проблемът с гражданите е, че те най-често изхвърлят строителни отпадъци в съдовете за битова смет или до тях.

Почистването на тези сметища става с финансиране от страна на Общината, по време на сезонните почиствания (пролет и есен).Обикновено силите и средствата не достигат за пълното премахване на замърсяванията, а освен това при липса на достатъчно строг контрол процесът на замърсяване продължава и след акциите по почистване.

Големите нерегламентирани сметища от строителни отпадъци се картотекират в сектор "Устойчиво развитие и екологичен контрол" и се включват в програма за ликвидиране на стари замърсявания.

Необходима е по-активна позиция от страна на Община Варна за решаване на проблема, както чрез засилване на контрола, така и чрез предоставяне на по-добри условия за обезвреждане на тези отпадъци.

Трябва да се отбележи, че на територията на Общината липсват подходящи терени за изграждане на депа за отпадъци, затова такива трябва да се търсят на територията на съседни общини. Освен тази възможност, на вниманието на Община Варна трябва да стои и варианта за изграждане на инсталация или подпомагане на частни инициативи за рециклиране на този вид отпадък.

5.3.3. Производствени отпадъци

Отчетените в Общината и в РИОСВ, генерирани производствени отпадъци в Община Варна за периода са: 1998 г. - 37 397.076 t, 1999 г. - 42 568.629 t, 2000 г. - 38 148.175 t. Сравнението на генерираните количества производствени отпадъци от последния период (1998-2000 г.) с тези от предишния (1995-1997 г.) показва почти двойното им увеличаване. Това може да се обясни със следните по-важни причини:

- в основни линии е завършен приватизационният процес за голяма част от средните по големина предприятия и е нормализирана производствената им дейност (в някои случаи с увеличен капацитет);

- въведена е новата нормативна база за дейностите по отпадъците и вече се получава по-пълна информация за видовете и количествата на генерираните производствени отпадъци;

- липсват икономически регулатори за минимизиране на отпадъците и тяхното рециклиране.

Анализът на наличната информация за производствените отпадъци, генерирани на територията на Община Варна, показва, че около 75 % от тях се предават за оползотворяване и по-нататъшна преработка (цифрата е за 1999 г.).

На територията на Община Варна няма специално отредено депо за производствени отпадъци, поради което подлежащите на депониране количества се съхраняван в предприятията, които ги формират, друга - значителна част от тях се оползотворяват, а част се изхвърлят на депото за битови отпадъци край с. Въглен, община Аксаково.

Въпреки наложената отчетност не може да се счита, че наличната информация относно генерираните производствени отпадъци на територията на общината се покрива напълно с реалното състояние - тя е недостатъчно пълна и ясна. Това се дължи на следните причини:

- не всички генератори на отпадъци попълват информационни отчетни карти;

- предприятията не достатъчно прецизно и пълно попълват отчетните карти за количествата отпадъци по отделните групи поради недостатъчна квалификация на еколозите или въобще липса на еколози с ценз;

- предприятията не разполагат със сравнителни данни за отделяните отпадъци на единица продукция или единица входни суровини за аналогични по тип производства (минимални стойности, средни стойности). Такива данни са нужни като информационна база за самооценка и разработване на конкретни програми за минимизиране на отпадъците при източника.

Горното силно затруднява реалната оценка на генерирането на производствени отпадъци, а също и изготвянето на обобщени отчети. За малка част от предприятията е налице редовна отчетност, правилно и пълно подаване на информация и най-вече минимизиране на отделяните количества производствени отпадъци.

Еколозите на предприятията (там където ги има) не са достатъчно подготвени за всички аспекти на управлението на дейностите по отпадъците в тях и за попълване на отчетните карти за отпадъците.

5.3.4. Драгажни маси

Специфичен за Община Варна вид отпадък представляват драгажните маси. Те се формират при периодичното почистване (драгиране) от затлачващите ги наноси и утайки на пристанищата "Варна-Изток", "Варна-Запад", Фериботно, ТЕЦ "Варна", "Трансстрой", "Леспорт", "Терем" ЕАД (бивш "Флотски арсенал") и др., утаителя във Белославското езеро, а също и плавателните канали и фарватера във Варненското и в Белославското езеро и Варненския залив, с цел гарантиране на нормално корабоплаване в тях и възможност за преминаване на голямотонажни кораби. Местата, подлежащи на драгиране, са не само на територията на Община Варна, но и върху тези на общини Белослав и Девня, като в случая е целесъобразно общото разглеждане на проблема.

Съгласно данните от десетгодишните измервания на бившия УПМКАП до 1996 г. усредненото им количество е 37 000 m3/а. От тях 5 000*7 000 m3/а наноси са тиня, която е негодна за строителство и обикновено се депонира в депо "Налбантка". Останалите 30 000 m3/а се депонират в депо "Ескана" с възможност за употреба в строителството. През 1996 г. количествата на драгажните маси са достигнали общо 300 000 m3. През първите 6 месеца на 2001 г. в подводно депо "Налбантка" от пристанище "Леспорт" са депонирани 60 000 m3, от канал № 2 - 190 000 m3, а други 70 000 m3 са изпратени в Депо 4Б в Девня. Драгажните маси от новостроящите се обекти, от които годишно се депонират следните приблизителни количества драгажни маси са: 130 000 m3 от Варненското и Белославското езеро и канал № 2; 5 000-7 000 m3 наноси и тиня от канал № 1; 50 000 150 000 m3 от ново строителство; 30 000 m3 пясък от канал № 1 - подводно пред депото на "Ескана" АД, който после се използва в строителството.

Управлението на драгажната дейност е свързано обаче с редица проблеми:

1. Засега няма достатъчна информация за класифициране на драгажните маси като опасни отпадъци, но независимо от това, има основания да се смята, че е възможно част от тях да се окажат такива, което изисква отделно хранилище.

2. Изчерпаният капацитет на съществуващите депа за драгажни маси поражда остра нужда от дългосрочно решение за третиране на драгираните маси от района на Пристанище Варна, навигационните канали и Варненското езеро.

3. В района на Община Варна няма перспективни възможности за изграждане на нови депа за драгажни маси.

4. Най-перспективна е възможността за изграждане на ново депо в лимана на с. Страшимирово, Община Белослав, на което да се депонират драгажните маси от пристанище "Варна-Изток", канал № 1 и Варненското езеро.

5. Не трябва да се изключва възможността за използване на депа 4А, 4Б и 4В край р. Провадийска и р. Девненска - за депониране на драгажните маси от Белославското езеро и канал № 2.

6. Управлението на драгажните маси е сложен проблем, поради което не може Община Варна да го решава сама. Корабоплаването и пристанищната дейност са структуроопределящи за Варненска област и за решаване на проблема е необходимо ефективно взаимодействие на Община Варна с общините Белослав и Девня, Областната администрация, ИА "Морска администрация", Института по воден транспорт, Института по океанология, Черноморската брегова асоциация и др., които са пряко заинтересовани.

С общи усилия и финансиране от държавата е необходимо да се разработи дългосрочна стратегия за управление на драгажните маси, включваща:

- регионален план за драгажни депа;

- програма за мониторинг на депата;

- програма за рехабилитация на дъното на Варненското езеро;

- въвеждане на стандарти за третиране на драгажните маси, и др.

5.3.5. Опасни отпадъци

Опасни производствени отпадъци

Генерираните опасни промишлени отпадъци в Община Варна съгласно данните от постъпилите отчетни карти за периода 1998 2000 г. са: 1998 г. - 1 392.748 t, 1999 г. - 15 142.345 t, 2000 г. - 13 005.204 t. Към тези количества трябва да се добавят и количествата на клиничните отпадъци, които също се отнасят към опасните отпадъци. Драстичната разлика в количествата генерирани опасни отпадъци за 1998 г. в сравнение с тези за следващите години се дължи, както на продължаващата приватизация, така и на липсата на информация (отчетни карти) от предприятията - генератори като "ПЧМВ" ЕООД, "ВиК" ООД (ГПСОВ), "Виталакт" АД, "Агрима Бриз", болничните заведения и мн. др. за 1998 г. Над 95 % от генерираните през периода 1999-2000 г. опасни промишлени отпадъци са формирани само в няколко предприятия: КРЗ "Одесос" АД, "ПЧМВ" ЕООД - Варна, "Пристанище Варна" АД и др.

С най-голям дял са следните опасни промишлени отпадъци: отпадъчен калциев хидрооксид - 386 788 t/a; емулсии от маслено - водна сепарация - 13 342 t/а; отпадъци от почистване на резервоари, съдържащи масла - 12 442 t/а.

Анализът на подадената с отчетните карти информация за третирането на опасните отпадъци по видове за 2000 г. показва, че само 0.03 % от тях се оползотворяват (оползотворяване на енергията чрез изгаряне) и около 0.02 % се предават на фирми за по-нататъшно преработване (основно това са отпадъчни акумулатори). В незначително количество - 0.15 % са и оставащите за временно съхранение в предприятията до намиране на подходящ начин за преработване или крайно обезвреждане (главно луминесцентни и живачни лампи).

Преобладаващата част от опасните отпадъци (над 98 %) се обезвреждат частично. Малка част от тях се изгаря в инсинератори - смесените битови отпадъци от корабите и самолетите. Значителна част след обезвреждане може да се използва по-нататък (например карбидната каша - 06.02.01, която след карбонизиране се използва в строителството, или нефтосъдържащи отпадъци, продавани като нестандартен мазут).

Оценката на съществуващото състояние по отношение на опасните производствени отпадъци води до следните основни изводи:

1. Няма достатъчно информация за генерираните видове и количества опасни отпадъци на територията на Община Варна. Наличната информация пък не винаги е пълна - не са попълвани прецизно всички графи на отчетните карти.

2. Не е достатъчна информираността на страните, участващи в дейностите, свързани с управлението и отчетността на опасните отпадъци, относно действащата нормативна уредба в тази област. Не във всички фирми, лицата, определени да се занимават с тази дейност са с необходимата квалификация и подготовка.

3. На територията на общината не се извършва стриктно регистриране на отработените масла и отпадъчни нефтопродукти, а третирането им не отговаря на действащата Наредбата за изискванията за третирането и транспортирането им [21]. Обикновена практика е отработените масла да се събират в неголеми количества по предприятия, сервизи и др. Съхраняват се в налични съдове - най-често варели. Съгласно чл. 5 от Наредбата, дейностите по събиране, съхраняване, преработване, транспортиране и обезвреждане на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти тези дейности трябва да се извършват от лица, притежаващи съответното разрешение по чл. 37 от ЗУО. Някои предприятия предават отработените масла за регенериране, а в други отработените масла се използват в хидравликата на машинния парк (самосвали, сметоизвозващи коли и др.). Налице са условия за аварийно замърсяване на води и почви с отпадъчни нефтопродукти и незаконно изхвърляне на такива сред природата (пример - бившата кариера "Бялата вода" близо до гр. Белослав).

4. Излезлите от употреба луминесцентни и др. лампи, съдържащи живак, се събират и съхраняват по предприятия и фирми, тъй като в рамките на общината не се извършва обезвреждане на този вид отпадъци.

5. За отпадъчните акумулатори са представени данни с информационните отчетни карти. Обикновено те се предават на фирми с разрешително за дейност (по чл. 37 от ЗОВВООС) за вторична преработка.

Опасни медицински отпадъци (ОМО)

Характерно за опасните медицински отпадъци след полагане началото на здравната реформа е, че за разлика от преди те се образуват в малки количества, но от много източници (значителен брой индивидуални и групови практики за медицинска и стоматологична помощ).

Отчетността и контролът на генерираните количества опасни медицински отпадъци са на незадоволително ниво. С малки изключения не се попълват отчетни книги и информационни карти от болшинството генератори на опасни медицински отпадъци. Отчетените отпадъци са само една малка част от действителните количества от всички генератори на опасни медицински отпадъци. След проведени собствени проучвания в някои от по-големите болнични заведения, индивидуални практики за медицинска и стоматологична помощ, ветеринарни амбулатории и при известна екстраполация на данните, може да се приеме ориентировъчно общо количество 320-350 t/а генерирани опасни медицински отпадъци в района на Община Варна.

В настоящия момент няма разработена система за събиране и извозване на ОМО, генерирани на територията на Община Варна. Събирането и временното съхранение в повечето случаи не е съобразено с изискванията на т. 3.4 от Приложение № 2 на Наредбата за третиране и транспортиране на опасни отпадъци и Указание № 1 от 11.02.1998 г. на МЗ. Честа практика е опасни медицински отпадъци да се поставят директно в контейнерите, без да са опаковани в специално предназначените полиетиленови торби. Понякога торби с опасни медицински отпадъци се изхвърлят в контейнерите за битови отпадъци.

Обезвреждането на част от генерираните опасни медицински отпадъци (основно от няколко болнични заведения) се извършва чрез изгаряне в три инсинератора, разположени на територията на Общината. Капацитетът на инсинераторите не е достатъчен за изгаряне на цялото количество опасни медицински отпадъци, формирани на територията на Общината. Инсинераторите са амортизирани и морално остарели.

Несъответствията между изискванията на законодателството по отношение на третирането на специфичните клинични отпадъци и начина на третирането им на територията на Община Варна определя необходимостта от:

разработване на система за събиране, съхранение, предаване и транспорт на опасните отпадъци от хуманната и ветеринарна медицина, разделно от битовите отпадъци, с конкретни задължения и отговорности на участвуващите в процеса на управление на този вид отпадъци;

обезпечаване на специализирано техническо оборудване и ред за събиране и транспортиране на опасните медицински отпадъци (специално пригодени съдове и автомобили, съставяне на маршрутни графици и т.н.);

изграждане на нова инсталация за изгарянето на опасните медицински отпадъци, която да покрива нуждите на Общината и да е в съответствие с най-добрите налични практики в тази област.

Потребната мощност за изгаряне на опасните медицински отпадъци, генерирани на територията на Община Варна, е около 320-350 t/a (900-1000 kg/d). Количеството е твърде ориентировъчно, поради недобрата отчетност за количествата опасни медицински отпадъци през последните три години, а така също и поради липсата на провеждан мониторинг.

Опасни отпадъци от бита

От бита на гражданите освен ТБО се формират и неголеми количества опасни отпадъци: кухненски - почистващи и полиращи препарати, освежители, белини; градински - разни химически препарати, торове, пестициди и инсектициди и опаковки от тях; бояджийски - остатъци и опаковки от бои, лакове и разтворители; козметични - дезодоранти, бои и окислители; автомобилни - масла, антифризи, филтри, акумулатори; медицински - лекарствени средства, превръзки, спринцовки; батерии; луминесцентни лампи и мн.др. Понастоящем те се изхвърлят заедно с ТБО, защото липсва система за разделното им събиране. Наложително е разработване и въвеждане на система за разделно събиране на опасните отпадъци от домакинствата.

5.4. Геоложки условия и еволюция на бреговата линия

5.4.1. Зони с повишена абразия на територията на Община Варна

Абразията е процес, протичал с значителна активност по протежение на морската брегова линия, влизаща в обсега на Крайбрежната зона и в съседство с нея. Повсеместно е разпространена, особено преди урбанизацията на брега. В момента на активна абразия е подложен брега североизточно от буна 103.

Брегът, до антропогеното въздействие, започнало с построяването на пристанищния вълнолом, е абразионно срутищен - в съседство с равнината част на Морската градина) и абразионно-свлачищено-срутищен, където свлачищния склон достига морето (в най-северните части). Повсеместния контакт с морето и специфичния литолого-стратиграфски строеж, са предпоставки за наличието на непрекъснат клиф. С построяването на пристанищния мол в началото на века се създават условия за запълване с пясъчни наноси на т.нар. входящ ъгъл. Оформя се пясъчна полоса по протежение на брега с дължина повече от 1 200 m с най-широка част при вълнолома и изклиняваща в североизточна посока. Последната е причина за прекратяване на контакта коренен бряг-море, с което абразионните процеси тук се преустановяват и клифът от активен преминава във фаза пасивен.

С изграждането на брегоукрепителни съоръжения през 80-те години се разширява значително частта от брега с прекратено абразионно въздействие. И тук клифът преминава във фаза затихнал. Останалата част след "Почивка" до буна 109 е силно абразионен и за него са характерни както срутищни, така и свлачищни процеси. Литоложкият строеж, състав (мергели, варовици, варовити пясъчници и неспоени пясъци) и разположението на пластовете са твърде благоприятни за свличания в голям мащаб. Свличанията стават главно по сарматските и карагански глинестo-мергелни пластове. Обикновено тяхното оживяване е свързано със земетръсни явления. Локални съвременни свличания са привързани в близост до морския бряг и са резултат на антропогенни фактори и активната морска абразия. В повечето случаи свличанията са предшествани от срутвания, следствие на което тук се проявяват срутищно-свлачищни процеси и явления. Причините за срутвания се явяват подмиването на песъкливите хоризонти на конка и долния сармат от морското вълнение, което води до нарушаване равновесието на горележащите варовици и глини (брега при м. "Почивка"-"Траката").

Плажовите пясъчни ивици на Варна имат антропогенен генезис. Централният плаж е резултат на преграждане от пристанищния вълнолом на наносния поток, подхождащ от североизток и отлагането на транспортирания материал от него по протежение на бреговата линия. Скоростта на нарастване на плажовата площ с годините прогресивно намалява. С изграждане на брегоукрепителните буни определено следва да се смята, че процесът на постъпления на материал е преустановен. Оформените плажове в междубунните пространства са резултат изключително на изкуствено отлагане на пясъчен материал. Тук за първи път е приложен т.нар. метод "напречен байпас". Последният представлява вземане на пясъчен материал от подводния склон между 8-а и 13-та изобати, където се намира в относително пасивно състояние и отлагането му в прилежаща приурезова линия, до оформяне на плажова ивица с ширина равна или по-голяма от зоната на заплеска на максималната вълна.

От изпълнените изследвания на абразионните процеси през различи периоди на миналия век, имащи различна продължителност и обхват, изпълнени от различни автори показват скорост на абразията от около 0.30 cm/a. На пръв поглед‚ цифрите изглеждат твърде безобидно, ако абразионният ефект не довеждаше до многогодишно подработване на бреговия склон, в резултат на което се нарушава общата му устойчивост, в комбинация, разбира се и с други фактори (хидрогеоложки, сеизмични и т. н.), при което се проявяват периодично срутищни и широкообхватни свлачищни прояви. Освен това се наблюдава увеличаване на честотата им. С аналогичен знак, макар и с намалено значения (0.05 cm/a) е резултатът‚ получен за по-кратък период на наблюдения от Института по океанология. Посочените два резултата определят непрекъснатия характер на абразионното въздействие. Тъй‚ като не могат да се посочат естествени причини за резки изменения, посоченото по-горе абразионно въздействие би следвало да се приеме и като прогнозно за частта от брега незасегната от противоабразионни мероприятия.

5.4.2. Свлачища на територията на Община Варна

Природните фактори (подпочвени води в сарматските хоризонти, валежи, морска абразия, морско вълнение и др.) и антропогенните фактори (допълнително натоварване от строителството, незаконно строителство, отсъствие на канализационна мрежа при изградена водоснабдителна такава, неправилно брегоукрепително строителство и др.) са създали условия за образуване на мащабни свлачища. Целият Черноморски склон на север от гр.Варна и северният склон на Варненската долина, до ръба на Франгенското плато е засегнат от свлачищни процеси. В сравнение с тях, на юг от Варна (от м-т "Карантината" до "Паша дере") също е развита свлачищна дейност, но в по-ограничени мащаби. В таксономично отношение, по териториален и геоморфоложки признак, Варненските свлачища се групират в четири нива. По териториален признак‚ свлачищните терени са обособени в два района. Вътре в тях по морфоложки белег се разграничават осем зони. На следващо ниво - по белег съвременна активност, се разграничават и териториално обособяват активирани свлачищни участъци, подучастъци и (или) свлачищни тела в тях.

Само част от свлачищните участъци, са укрепени. Част от свлачищата няма изградени и наблюдателни системи. В много случай укрепителните мероприятия не са извършени в необходимия обем или са недостатъчно ефективни, което създава риска за активизиране на свлачищните масиви. Подобен пример е свлачището при спирка "Журналист".

За това е необходимо да продължат брегоукрепителните мероприятия, доизграждането на канализационната мрежа в засегнатите райони и разрешаване на строителството при строг контрол за спазване на всички изисквания за свлачищни райони.

5.4.3. Срутища на територията на Община Варна

В община Варна има множество участъци, където брегът е клифов, със стръмни, почти отвесни склонове. В участъците от брега, лишени от пясъчни ивици, или с такива с ограничена ширина, прякото вълново въздействие непрекъснато подработва в основата свлачищните масиви. Под въздействие на бреговите течения получаваният материал се изнася или в дълбочина (по-финия) или в съседни (по-едрия), дълбоко врязани в сушата бухтообразни участъци, където подхранват оформените пясъчни ивици. Комбинацията с изветрителните процеси създава условия за срутищни прояви. Колкото по висок е склонът и колкото условно са "по-здрави" изграждащите го скали, толкова по мащабни са срутищните процеси. Пример за това се явяват големите срутвания при м. "Траката" - м."Почивка" и особено това при н. Галата през 1996 и 1997 г.

5.4.4. Карст, пропадане и заблатяване

Карстът е развит в варовитите комплекси на малмо-валанжинския и средномиоценски водоносни хоризонти.

Пропадането е характерно за льосоподобните материали, предимно разпространени във високите части на кв. Галата, които са слабо до средно пропадъчни.

Заблатяванията са разпространени предимно при Варненското езеро. По-изявени са при северния му бряг, където ширината им достига до няколко десетки метра.

5.4.5. Еволюция на бреговата линия

До изграждането на основното съоръжение на Варненското търговско пристанище - оградния вълнолом, еволюцията на бреговата линия североизточно от него се определя от абразионните процеси. Надводната и подводната част на бреговия склон е практически лишен от пясъчни отложения, което определя пасивния характер на противопоставяне на вълновото въздействие. С построяването на пристанищния Вълнолом в началото на миналия век се създават условия за отлагане на пясъчни отложения носени от Евксиноградски наносен поток и се оформя пясъчна полоса, която за много кратък период достига дължина над 1 200 m. За 61 години след построяването на пристанищния мол плажовата ивици нараства с 89 m, което представлява средната скорост 1.5 m/a. При вече на съществуващия мостик пред "Аквариума" скоростта на нарастване е 1.8 m/a, а пред Рибарския мост - 0.91 m/a. В посока североизток ивицата се стеснява и постепенно изклинява.

От ежемесечни наблюдения за 20 годишен период (1948-1968 г.), макар и с понижени темпове, се констатира продължаване нарастване на плажа, като в близост с Вълнолома е около 28 m (1.4 m/a), при моста пред "Аквариума" - 20 m (1.0 m/a) и при Централния мост - 14 m (0.7 m/a).

С изграждането на буните на североизток от плажа естествен ход на развитие на бреговата линия, продължил повече от 80 години се нарушава. Класическата схема на въздействия, макар и силно деформирана се съхранява. Наблюдаваното увеличение в западната половина е резултат на отлагане на пясъчен материал за допълнителния, почти 20 годишния период., макар и с понижени темпове (средно за цялата дължина плажа (+0.46 m/a). Натрупването в най-североизточната част е резултат както на "вълновата сянка" от изградената в съседство буна 101, така и като резултат на аварийното изместване на материал от централната част на бунното тяло по време на щормово въздействие по време на строителството й. Останалата част от бреговата линия може да се разглежда като участък с абразионен и (или) транзитен характер на транспорт на пясъчен материал.

Следващият период (1983-1991 г.) на съпоставяне показва почти "консервация" на бреговата линия. Натрупванията в контакта с Вълнолома може да се свърже с макар и частични ремонтни работи по последния, започнали в предидущия и продължили през разглеждания период.

Много характерни са настъпилите изменения след 1991 г. С началото на периода е свързано стихийно и безкомпромисно усвояване на плажова площ. Отначало с леки и на пръв поглед безобидни ажурни конструкции, които в последствие се изместват от тежки и плътни бетонови. Това особено силно се отнася за Северния и Рибарския плажове. В средата на периода, с започване на изпълнението на проекта "Укрепване на Варненски вълнолом" (втората причина) може единствено да се свърже повсеместното намаляване на плажовата площ. Увеличената грапавост на дъното и по-ранното разбиване на вълните в обсега на подводната дамба при Вълнолома е предпоставка за отлагане на пясъчен материал, постъпващ от североизток, в тази акватория. Средно бреговата линия се "отдръпва" за периода почти 6 m със средно-годишна скорост 0.59 m/a. Най-силно нарастване на плажа за периода е при самия Вълнолом (около 35 m). От реакреационна гледна точка намалението на плажовете площи е силно негативно, тъй като е свързано с ширини на плажа под или около 50 m, т.е. намалява рекреационният потенциал. Увеличението на плажовете площи в тази част на плажовата ивица не влияе върху рекреационният потенциал. В този смисъл нулев баланс не е следва да се разглежда като компенсационен. Процесите на изместване на бреговата линия през този период най-активни и с повишена амплитуда са по време и веднага след изпълнение на строителните работи. Би следвало да се очаква тяхното затихване. Но с положителност това може да се твърди след анализиране на резултатите от организиран и проведен литодинамичен мониторинг на надводната и подводна част на плажовата ивица.

Възможност за прекратяване на негативното изменение и намаляването на плажния ресурс предлага прилагането на "напречен байпас" - изкуствено увеличаване на пясъчно-плажовете площи, в зоната на северните плажове на гр. Варна. Тази мярка има положителен ефект в два насоки:

Разширяването на плажовете ивици ще увеличи значението им като буфер между прякото вълново въздействие върху дамбата и съответната част от основното тяло на буните. Последното е предпоставка за по-ефективна работа на изградените брегоукрепителни съоръжения.

Разширяването на плажовите ивици ще способства и за намаляване на междубунните пространства и е условие за предаване заоблена форма на урезовия контур. Поотделно и в комбинация, всичко това благоприятства намаляването на негативния характер на джобните ефекти за съсредоточаването на плаващи замърсители и ще допринесе за съществено подобряване на водообмена между бунните акватории и водите на залива, и респективно в открито море.

5. Анализ на състояние на околната среда и оценка на екологичния риск - III част

Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта ИМОТ ДНЕС - imotdnes.com; dnes@imotdnes.com