Анализ на състояние на околната среда и оценка на екологичния риск - III част

5. Анализ на състояние на околната среда и оценка на екологичния риск - I част

5. Анализ на състояние на околната среда и оценка на екологичния риск - II част

5.5. Почви

5.5.1. Видове почви на територията на община Варна

В стопанисвания земеделски фонд земи с почви от първа и втора категории няма в нито едно от землищата на територията на община Варна. Най-голям е относителният дял‚ средно за всички землища‚ на земите с почви от пета категория - 28.6 %. На второ място са земите с почва от четвърта категория - 17.6%. Сравнително нисък е относителния дял на земите с почви над осма категория.

Преобладаващата част от почвите върху земеделските земи са представени от черноземите - карбонатни, типични и излужени. Най-голямо разпространение на територията на Варненската община имат тъмносивите горски почви - 48.9 %, следвани от сиви горски почви - 33.2 %, хумусно карбонатна - 13.8 % и светлосиви горски почви - 4.1 %.

Общото количество на почвения ресурс в държавния горски фонд по площ на територията на община Варна е 6 249.5 ha. Разпределението по видове почви е‚ както следва: светлосива горска почва - 259.3 ha, сива горска почва - 2 072.6 ha, тъмносива горска почва - 3 056.1 ha, хумусно карбонатна горски почва - 861 ha.

5.5.2. Ерозирали почви

Земеделските земи на територията на община Варна се характеризират със значителна степенна почвена ерозия. Съвкупното въздействие на релефните условия (дълги склонови земи‚ обуславящи големи водосборни площи, силно наклонени терени, гъста хидрографска мрежа, голяма ерозионна базисна основа)‚ ниската ерозионна устойчивост на почвените разновидности на територията, както и режима на валежите характерен с обилни и с висока интензивност дъждове, както и антропогенния фактор‚ който се изразява в нарушаване на естествената растителност, чрез структурата на културните видове, начинът на отглеждане на който активизира ерозията, са довели до ерозиране в една или друга степен на около 60% от почвите. Най-силно са засегнати земите в североизточната част на общината. Тези терени се характеризират с почти изцяло отнесен хумусен хоризонт. Площта на линейни ерозионни форми - поройни дерета, ровини и оврази е 1 211 dka. Общата площ на пустеещите и изоставени земи е 1 692 dka.

Общо ерозирали почви в държавния горски фонд на територията на община Варна са 1 126.2 ha, като най-големите ерозионни процеси са се развивали по стръмния скат на Франгенското плато над гр. Варна и околностите му. Сравнително големия наклон и главно слабата устойчивост на основните скали срещу ерозионните процеси е причина за голямата дълбочинна ерозия в многото долове‚ които пресичат Франгенските възвишения и се вливат в Черно море. За този район е изработен "Технически проект за борба с ерозията на Франгенските възвишения - р. Батова" от 1954 година‚ обхващащ площ от общо 594.3 ha ерозирали почви. По този проект всички технико-укрепителни и залесителни мероприятия са изпълнени изцяло.

Друг район, който е подложен на силна ерозия са водосборните басейни на Варненското и Белославското езеро. За този район е изработен "Технически проект за борба с ерозията" от 1971 г, обхващащ площ от общо 531.9 ha ерозирали почви. В него повечето от мероприятията са изпълнени, но от технико-укрепителните засега е реализирана само една малка част.

5.5.3. Преовлажнени почви

Преовлажнени почви се наблюдават се в отделни участъци в ниски форми на релефа в близост до Варненско езеро в землищата на с. Казашко, с. Тополи, кв. Владиславово и гр. Варна. Подробни данни за състоянието на тези площи няма. На територията на държавния горски фонд в община Варна няма данни за преовлажнени почви.

5.5.4. Почви, унищожени от стопански дейности

От незаконно разкритата кариера в землището на кв. Виница, местност "Маница"‚ на около 2 000 m източно от с. Каменар и на около 100 m от гората има увредена земеделска земя с обща площ около 25 dka‚ в това число: 10 dka физически увредени земи и 15 dka замърсени с разкривките от земни маси при кариерната дейност. От незаконно разкритата кариера в землището на кв. Галата‚ на около 20 m от Водоема за х. "Ветеран" са унищожени 1.5 dka земеделска земя на частни собственици.
3начителна площ от стопанисваната земеделска земя - 4 689 dka е застроена със сгради с неселскостопанско предназначение.

На територията на държавния горски фонд в община Варна няма почви‚ унищожени от стопански дейности.

5.5.5. Почви, унищожени от депониране на отпадъци (от сметища)

На територията на община Варна няма отредени законни места за депониране на битови отпадъци, но съществуват много незаконни в градската част и околностите на града. Замърсените площи са разпределени по райони и кметства в общината‚ както следва: кметство "Тополи" - 107 dka; кметства "Владиславовo" и "Младост" - 235 dka; кметство "Аспарухово" - 60 dka; кметство "Виница" - 80 dka. Значителна част от отпадъците, които имат и смесен характер (битови, промишлени и строителни) върху обработваемите земи в последните години се почистиха, но подходите край пътищата и горите все още се разширяват и не се почистват.

Промишлени отпадъци се депонират на следните места на територията на община Варна:

- Част от шламоотвала на ТЕЦ Варна попада в землището на кв. Тополи и замърсява част от земите;

- ГПСОВ "Варна" депонира утайки на площ около 20 dka (има процедура за отреждане на 50 dka)‚ северно от оградата на района.

Други отредени депа няма. Всички фирми трябва да ползват градското сметище в с. Въглен.

Като други, по-слабо изразени проблеми, свързани с почвите на територията на община Варна могат да се посочат вкисляването на част от сивите горски почви и оподзолени черноземи и застрояването на земеделски земи.

5.6. Акустична среда

Общата акустична характеристика на гр. Варна предизвиква тревога. Населението все по-осезателно изпитва негативното въздействие на промишления, битовия (включително и от многобройните развлекателни заведения) и особено на транспортния шум.

На територията на община Варна, включително и в централната част на гр. Варна, са разположени редица предприятия от тежката промишленост, но сериозни източници на шум, свързани с промишленото производство няма. И основна причина за наднормените шумови нива в Общината, там където такива са регистрирани, е транспортът. По главните вътрешноградски магистрали и кръстовища, особено в центъра, нивото на шума във върхови моменти през лятото често превишава нормата (50/60 dB (A)), а в съседните сгради нивото на шума е над допустимите хигиенни норми. Най-тежко е положението по булевардите "Хр. Ботев", "Генерал Колев", "Съборни", "Цар Освободител", "Д-р Пискюлиев", "Осми приморски полк", "Сливница", "Чаталджа", "Вл. Варненчик" и "Приморски". Жилищното застрояване по булевардите в централната градска част, което е с висока плътност, очевидно е в конфликт с действащите санитарни норми - измерените средни шумови нива сериозно превишават пределно допустимото от 60 dBA за дневен шум и 50 dBA - за нощен. А за болнични и санаториални зони пределно допустимите нива са много по-ниски - съответно 45 dBA и 35 dBA. Съществуващата норма за нивото на шума в болнични стаи (35 dBA) е такава, че дори и да се достигне санитарно-хигиенната норма за главни артерии в съществуващи градски части (60 dBA), нормата в помещенията на болниците, разположени по централните градски улици няма да може да се осигури без прилагането на специални обезшумителни мерки. Изводът е, че съществуващото шумово натоварване по тези улици не позволява разполагането на болнични и детски заведения по тях.

Авиационният шум от самолетите, излитащи от и приземяващи се на Летище Варна, което отстои на 1.0 km югозападно от кв. "Вл. Варненчик" и на 10.0 km северозападно от центъра на Варна, също допринася за рязко повишаване нивото на общия шум, но само за кратко време и в определени зони от града. Най-засегнати са южните части от централната градска част и кв. "Трошево", а при определени метеорологични условия кв. "Левски" и кв. "Виница".

Акустичният дискомфорт от функционирането на - летищния комплекс се усеща най-много през летните месеци и е най-дразнещ през нощните часове.

Неблагоприятното въздействие върху прилежащите им райони от старата градска част оказват и двата транспортни възела (Пристанището и Ж.П. Гарата), които допълнително внасят специфичен транспортно-промишлен шум.

Проведените през последните 10-15 години мероприятия, като изнасяне на тежкотоварния автотранспорт извън града, ремонт на главни пътни участъци и подобряване на състоянието на пътните покрития, озеленяване на крайпътни ивици, ограничаване на скоростта на превозните средства в жилищните райони и др. не са подобрили значително акустичната картина.

Прогнозата за следващите години е за запазване и дори повишаване на съществуващите нива на шума, поради по-високата автомобилизация и очакваното повишаване на стопанската активност. В селските райони и вилните зони акустичното замърсяване е значително под нормите.

Необходимо е предприемане на мерки и действия, които да се отразят в новия Общ устройствен план на Община варна и в Плановете за развитие на общините Варна и Аксаково, тъй като по-голямата част от комплекса се намира на територията на Община Аксаково.

5.7. Защитени територии и редки и застрашени от изчезване видове

5.7.1. Защитени територии и чувствителни екосистеми

По Черноморското крайбрежие на Община Варна са обособени две защитени зони (I и II), обхващащи бреговата ивица и водните площи по дължина на бреговата линия.

Първа крайбрежна защитена зона обхваща:

1) зона с ширина до 200 m навътре в акваторията на морските води, предназначена за водоползване за целите на туризма и лечението - от границата с Община Аксаково на юг по дължината на бреговата линия - КК "Зл. Пясъци", КК "Св.Св. Константин и Елена", резиденция "Евксиноград", градските плажове, туристическите пристани и яхтени пристанища до вълнолома на Пристанище Варна, и от плавателен канал № 1 на юг до границата с община Аврен, градските плажове, туристическите пристани и яхтени пристанища, част от зона на отдих "Прибой" включително плаж "Фичоза", зоната за "Зелен туризъм" и зона за отдих "Черноморец", защитена местност "Ракитника" и плажовете;

2) зона с ширина до 200 m навътре в акваторията на Варненското езеро по протежение на северния му бряг - от Корабостроителния завод до с. Казашко, и по протежение на южния му бряг - от плавателен канал № 1 до летище "Чайка" и от летище "Чайка" до границата с Община Белослав;

3) участък от сушата, ограничена на запад от Морската градина, на изток - от резиденция "Евксиноград", на север - от пътя Варна-Златни пясъци;

4) участък от сушата по южното черноморско крайбрежие на Варна между кв. "Галата" и вилна зона "Прибой" (без самата вилна зона), на юг до границата с Община Аврен; тук са включени курортни гори, плажовете, защитената местност "Ракитника";

5) участък от сушата по северния бряг на Варненското езеро, ограничена на запад от с. Казашко, на север - от ж.п. линията Варна-София, на изток - от границата по общия градоустройствен план на Варна; тук са включени заблатени земи с тръстики и земеделски земи;

6) участък от сушата по южния бряг на Варненското езеро, ограничена на запад от границата с Община Белослав, на изток - от летище "Чайка"; тук са включени курортни гори, мери, земи за земеделско ползване.

Втора крайбрежна защитена зона обхваща:

1) зона с ширина до 500 m навътре в акваторията на морските води и по дължина на бреговата ивица от границата с Община Аксаково на север до границата с Община Аврен, от двете страни на съответния плаж;

2) участък от сушата - от границата с Община Аксаково, на запад - до границата с община Аксаково, на юг - до горските площи по Франгенските възвишения; тук са включени Природния парк "Златни пясъци", курортни гори, курортните комплекси и вилни зони, кв. "Виница", селскостопански земи;

3) участък от сушата, обхващащ кварталите "Аспарухово" и "Галата", лесопарк "Боровец", зона за отдих "Прибой", вилни зони, селскостопански земи (предимно лозя), курортни и защитни гори.

Описаните две зони не са резервати (които се обявяват с постановление издадено конкретно за тях), а са защитени като крайбрежни зони по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 на МТРС от 1995 г. за правила и нормативи за териториално - устройствено планиране на Черноморското крайбрежие.

На територията на Община Варна са разположени следните зони с природозащитно значение:

Народен парк "Златни пясъци" - обхваща част от източните склонове на Франгенското плато в зоната между скалния ръб на платото и морския бряг. Понастоящем има площ 1320.2 ha, от които в "Горско стопанство" - Варна - 1294.5 ha. Защитата е установена от 1943 г. с цел запазване на растителните и животински съобщества и характерните ландшафтни форми в района; със Заповед № РД-580 от 14 август 2001 г. на Министъра на околната среда и водите паркът е прекатегоризиран от народен в природен парк;

Местност "Аладжа манастир" - намира се в землището на квартал "Виница" с площ 17 ha, покрита с горски масиви;

Местност "Казашко" - с обща площ 1251.25 dka, която включва тръстиков масив, пясъчни коси и острови, влажни и мочурливи ливади и акватория от Варненското езеро. Целта на защитния режим, установен през 1995 г., е запазване на естествените местообитания на застрашени видове птици и растения;

Местност "Ракитника" - намира се на 800 m южно от хижа "Черноморец" с обща площ 2.2 ha - пясъчни дюни с плажова ивица и крайбрежна влажна зона - местообиталище на редица защитени видове растения, птици и бозайници. Обявена е за природна забележителност през 1978 г.;

Лиман "Паша дере" - намира се на 7 km от кв. "Галата" и на 1 кm от хижа "Черноморец". Защитен режим е наложен през 1978 г. с цел опазване на характерната блатна флора и фауна.

5.7.2. Редки и застрашени от изчезване видове.

Местообитания на редки и застрашени от изчезване растителни видове
Разпределението на редките и застрашени от изчезване растителни видове е показано по-долу по местообитания в таблица 30. Анализът на съществуващите данни показва, че най-много редки и застрашени растения обитават крайморските пясъци и дюни, както и силно овлажнените терени в близост до Варненското езеро.

Таблица 30. Разпределение на редките и застрашените от изчезване растителни видове по местообитания

Редки и застрашени от изчезване видове земноводни и влечуги

Балканска чесновница (P. syriacus balcanicus) - единственото сигурно находище на територията на общината е района на ПЗ "Лимана" (Паша дере). Двата вида сухоземни костенурки - силно намаляват числеността си през последните години, тъй като са обект на безогледно събиране от страна на местното население и туристите. Жълтокоремник (O. apodus) - видът е установяван с единични екземпляри, южно от н. Галата и вероятно е много рядък. Той е сравнително бавно подвижен и става жертва на хората, които го бъркат със змия. Балканският гекон (G. kotschyi) е синантропен вид и е тясно свързан със стари постройки. Изключително редки са два вида змии - пъстрия смок (E. quatuorlineata sauromates), който не е установяван през последните години и смокът мишкар (E. longissima), който е с ниска численост.

Редки и застрашени от изчезване видове птици

От гнездещите видове птици застрашени от изчезване в европейски мащаб са малък воден бик (Ix. minutus), бял щъркел (C. ciconia), тръстиков блатар (C. aeruginosus), саблеклюн (R. avosetta), речна рибарка (St. hirundo), земеродно рибарче (A. athis), черночела сврачка (L. minor), червеногърба сврачка (L. colurio) и др. Интерес представляват и два редки вида кълвачи - черния (Dr. martius) и белогърбия (D. leucotos). Като най-значим мигриращ и зимуващ вид може да се отбележи малкия корморан (H. pygmaeus), който е застрашен от изчезване в световен мащаб. В тръстиковия масив на ЗМ "Казашко" са отчитани до 200 малки корморана (Георгиев и Дерелиев, в подг.). С единични наблюдения е установен още един световно застрашен вид - тръноопашатата потапница (О. leucocephala).

Редки и застрашени от изчезване видове бозайници

Някои от видовете прилепи (воден нощник М. daubentonii, дългоух нощник M. bechsteini, малък вечерник N. leisleri ) са с неизяснен статус в района и вероятно са твърде редки. Лалугер (Сp. citellus) - почти е изчезнал от района. Видра (L. lutra) - единственото известно находище на вида на територията на общината е в района на Паша дере. Дивата котка (F. silvestris ) е вид с неизяснен статус в района.

5.8. Състояние на зелената система

Разпределението на зелените площи по отделните райони на града не е равномерно. Това се дължи отчасти на обстоятелството‚ че Морската градина е разгледана отделно и не е включена в рамките на прилежащите към нея райони "Одесос" и "Приморски"‚ а отчасти и на факта‚ че териториите на отделните райони са различни по площ.

Състояние на зелената система в Район "Одесос":

В по-голямата си част зелените площи на територията на този район са с представителен характер - бул. "Вл. Варненчик", бул. "Мария Луиза", Градска градина, "Катедралата", пл. "Независимост", "Борисова градина", Окръжен исторически музей, Пешеходна зона и др. Не е малък делът на зелените площи, изискващи режим на интензивно поддържане - Гаров площад, ДЗИ, "Д-р Шишков", "Стария пазар", "Кап. Петко", бул. "Сливница", бул. "Цар Освободител" и пр. Съвсем малка част е в категорията средно поддържане - "Лавренти", "Ботева градинка", вътрешноблокови пространства.

Съставът на дървесните видове използвани при озеленителните мероприятия е добре подбран от гледна точка на видове устойчиви на атмосферно замърсяване, както и на замърсяване от оловни аерозоли отделяни при засиленият трафик. Някои видове като ясенът обаче много често развиват суховършия и не понасят добре градското замърсяване, а липата в резултат на погрешно практикуваната години наред резитба "на глава" на много места се нуждае вече от подмяна.

Състояние на зелената система в Район "Приморски":

Уличните насаждения в бивше кметство "Простор" са слабо представени, докато в "Приморски" почти всички улици са с дървесни насаждения, голяма част от които са унищожени впредвид строителните мероприятия, а някои от тях са със суховършия и неправилно развити корони в резултат на некомпетентна резитба.

В район "Приморски" зелени площи в категория представително поддържане няма. В следващата категория интензивно поддържане попадат следните по-важни зелени територии - пл. "Съединение", бул. "Осми приморски полк", бул. "Левски", Градинка до "НИПКИК". В категория средно поддържане са зелените площи на ж.к. "Чайка", част от ж.к. "Левски", вътрешноблокови пространства по бул. "Осми приморски полк", Градинка на ул. "Чаталджа". Останалите зелени територии, предимно вътрешноблокови, се поддържат слабо.

В този район съществуват голямо количество неблагоустроени терени; някои от тях частично благоустроени с почти пълна липса на дървесна и храстова растителност. В района около Окръжна болница към настоящият момент се строи повсеместно, места за бъдещо озеленяване липсват поради плътността на застрояване. Най-добре благоустроен и озеленен цялостно е ж.к. "Чайка".

Уличните насаждения в бивше кметство "Простор" са слабо представени, докато в "Приморски" почти всички улици са с дървесни насаждения, голяма част от които са унищожени впредвид строителните мероприятия, а някои от тях са със суховършия и неправилно развити корони в резултат на некомпетентна резитба.

Състояние на зелената система в Район "Младост":

Характерът на зелените площи на територията на района се определя от начина на застрояване. В жилищните комплекси, които почти изцяло са благоустроени и озеленени, са оформени вътрешноблокови пространства с детски площадки. Не може да се каже същото за XV-ти подрайон, където има смесено застрояване - благоустройствените терени са сравнително малко впредвид бъдещо застрояване на някои от кварталите, където би трябвало задължително да се предвидят зелени терени. В XXVI-ти подрайон благоустроени са ж.к. "Победа" и ж.к. "Техникумите".

Представителният районен парк в район "Младост" не е реализиран, а по-голямата част от територията, предвидена за целта, е реституирана. В района има зелени площи в категория интензивно поддържане - бул. "Ян Хуниади", новоизградени търговски обекти с временен характер. В категория средно поддържане са ул. "Младежка", бул. "Възраждане" - III-ти микрорайон, ж.к. "Победа", ул. "Вяра".

Вътрешноблоковите пространства през последните години в резултат на ограничените средства почти не се поддържат. Като цяло растителността в този район в количествено отношение е недостатъчна за да може да изпълнява достатъчно добре санитарните си функции, особено като се има предвид близостта на Западната промишлена зона.

Състояние на зелената система в Район "Вл. Варненчик":

Този район е характерен с високо жилищно застрояване и съвсем малка част ниско, което определя и вида паркоустройствени мероприятия. Интензивно се поддържа магистрала "Хемус", бул. "3-ти Март" и бул. "Константин и Фружин", останалите зелени площи са в категория средно поддържане. Характерно за района е все още обезлесените вътрешноблокови пространства, независимо от това, че се работи в тази посока. Този факт обуславя количествено занижената санитарно-хигиенна функция на съществуващата в района растителност. Единственото плътно озеленяване е районният парк, който не е достатъчен като площ, предвид населеността на района.

Състояние на зелената система в Район "Аспарухово":

Преобладаващият дървесен вид тук е тополата, която на много места вече създава проблеми и планомерно трябва да се подменя.

Основният обект в района е "Аспарухов парк". Останалите зелени площи са сравнително маломерни, разпръснати из целия район, предимно около бул. "Народни будители". В общата квадратура са включени и голям процент от обграждащите "Аспарухово" полугорски масиви, вкл. Южен пътен възел. В категория интензивно поддържане са бул. "Народни будители" с прилежащите зелени площи, Южен пътен възел и "Аспарухов парк". Останалите зелени площи се поддържат слабо. В "Аспарухов парк" в резултат на наслоило се дългогодишно слабо поддържане на парка, растителността е в лошо състояние - необходима е сериозна реконструкция в тази посока.

Състояние на зелената система на Морската градина:

В Морската градина растителността е богато представена от видове устойчиви на атмосферно замърсяване. Тук на преден план излизат освен устойчивите видове дървета и храсти така също и видове притежаващи определена декоративна стойност. В крайбрежната част на силно наклонен терен видовия състав на растителността е сравнително беден и представен главно от видове с добре развита коренова система. В краймагистралните участъци на Морската градина почти навсякъде съществуват растителни прегради ефективно възпрепятстващи проникването на въздушни замърсители и шум. В районите разположени в близост до жилищни комплекси има по-окрупнени дървесни масиви от подходящи видове, предимно дребнолистни и иглолистни, във връзка с по-добрия им акумулиращ ефект.

Актуален е проблемът с реституцията на многобройни парцели в м. "Салтанат", поради все още спорният статут на тази част от парка.

Не по-малко сериозен е и проблемът със свлачищата на крайбрежният скат.

Общите мерки с които е възможна да се подобри градската зелена система са:

да се предвиди основна подмяна на дървесните видове по бул. "Сливница" и бул. "Цар Освободител";

по периферията на съществуващите градинки да се изградят живи плетове, с цел опазването им от инвазията на търговците;

да се подмени поетапно парковата архитектура, която или е амортизирана или напълно липсва - пейки, кошчета за смет, детски съоръжения;

там, където е завършено строителството, да се проведат благоустройствени мероприятия, включително насаждения;

в района около Окръжна болница да се предвидят нови петна за озеленяване;

да се изработят и реализират паркоустройствени проекти на неблагоустроените предприятия на територията на западната индустриална зона;

да се преместят бетоновите възли извън регулационните граници на град Варна;

да се изработи проект в посока създаване на зелени площи в XV-ти подрайон на район "Младост";

да се насити Район "Вл. Варненчик" с дървесна и храстова растителност по изготвени проекти;

да се ускори изграждането на парка "Канал-море-езеро" в район "Аспарухово" и да се предвидят нови зелени площи в застроената част на района;

да се завърши проекта "Аспарухов парк" и се премине поетапно към реализацията му;

При бъдещите реконструкции на Морската градина следва да се предвидят:

допълнителни растителни прегради при източниците на прахо- и газообразни замърсители;
достатъчно окрупнени растителни масиви в близост до зоните на обитаване, необходим е специален подбор на видовете растения освен по декоративни качества и по тяхната устойчивост на въздействието на различни замърсители;
следва да се извърши ландшафтно оформяне и озеленяване на нарушените терени в Градината (главно в крайбрежната зона и създаване на защитни насаждения).

Кметство "Тополи"

-доизграждане на улично озеленяване
-изграждане на ветрозащитен пояс около "Стадиона"
-мелиоративно озеленяване по ската
-изграждане на парк срещу "Читалището"
-растително доизграждане на училищния двор
-растително изграждане около детската и спортна площадка в западната част на селото

Кметство "Казашко"

-плътен изолационен шумозащитен пояс към ЖП линията
-улично озеленяване
-озеленяване около "Църквата" и "Гробището"
-изолационен пояс към "Екарисажа"

Кметство "Звездица"

-оформяне на зелените площи около кметството
-формиращи и санитарни резитби
-възможност за озеленяване на района около "Казана за ракия"
-озеленяване около детската площадка

Кметство "Константиново"

-възможност за изграждане на градина за отдих при влизането към кметството - ~ 6 дка площ
-озеленяване около детската площадка
-мелиоративно озеленяване по скатовете на дерето и обособяване на кътове за отдих
-растително доизграждане дворовете на училището и детската градина

Кметство "Каменар"

-доизграждане на уличното озеленяване
-изолационен ветрозащитен пояс над "Ромската махала" "Виница"
-реконструкция на уличната растителност /премахване на сухи и закелявели дървета, засаждане на нови/
-растително изграждане около детските площадки "Галата"
-реконструкция на парк "Галата"
-провеждане на резитба за подмладяване на уличната дървесна растителност
-нова паркова зона "Галата", северозападно от регулационните граници "Владиславово"

Предвид масовите реституции - ограничените възможности са:
-около детски площадки
-изискване за покривно и вертикално озеленяване на новоизграждащите се сгради.

Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта ИМОТ ДНЕС - imotdnes.com; dnes@imotdnes.com