Великите изобретения на човечеството: Хартия

І век пр.н.е.

ИДЕАЛНА ПОДКРЕПА НА ПИСМЕНОСТТА

Доскоро се предполагаше, че изобретяването на хартията може да се припише на имперския служител от ІІ век Кай Лун. Но разкопки в Северен Китай доказаха, че хартията е съществувала три века преди това.

Пита се защо китайците откриват техниките за производство на хартия толкова рано, докато на Запад се задоволяват със заимстването от арабите през Х век, и то при положение, че арабите са ги получили от китайците едва през VІІ век.
Отговорът се дължи на факта, че в Китай съществува древна традиция за биене и киснене във вода на конопени и ютени парцали, настилани в последствие върху рогозки.
Практика с доказано съществуване от VІ – V век пр.н.е., довела вероятно до случайното откриване на хартиената каша.

/ КОНОПЕНИ ПАРЦАЛИ

Хартията се произвежда от парцали или различни растения, чиито влакна се отделят едно от друго чрез изкисване и изцеждане в сито-калъп. Една от причините за бързото разпространение на изобретението в Китай се корени във възможността хартията да се произвежда в големи количества с помощта на кора от черница, типично за страната дърво. Другата причина е от стопанско естество: в Китай от ІІ век хартията е заместител, при това евтин и практичен, на останалите носители на писменост: кост, коприва, дърво или бамбук. Западът от своя страна предпочита папируса пред хартията, преди революцията в печатарството през ХV век да преобърне тази тенденция.
Най-древните образци на хартия са открити през 1957 г. близо до Сиан (провинция Шанси) в гроб от епохата Хан. Те представляват парче хартия 10 х 10 см., придружено от няколко фрагмента. Ансамбълът е направен от конопени парцали, изсушени върху рогозка.

/ ОФИЦИАЛНО СЪЗДАВАНЕ

Китайските текстове започват да съобщават за хартия през І век пр.н.е.
Но една официална хроника от епохата Хан приписва изобретяването на хартията на служителя Кай Лун през 105 г.
Според китайския историк Тциен Тцуен-Хсуин „съществуването на хартия преди Кай Лун не влиза в задължително противоречие с историята за приноса към технологията й според описанието в официалната хроника. Не е изключено той да се е проявил като новатор”. Твърде вероятно е Кай Лун да е предложил нова суровина за производството на хартия. Археологическите открития потвърждават, че през ІІ век действително има еволюция, защото най-старата хартиена останка с текст върху нея датира от 109 – 110 г.

/ МНОГОБРОЙНИ ПРИЛОЖЕНИЯ

От ІІІ до Х век Китай изнамира множество приложения на хартията: за писане и рисуване, но също и за декориране на интериори, като аксесоари към облеклото, за ритуална употреба и за всякакъв вид предмети от ежедневието – ветрила, чадъри, лампиони, хвърчила и пр., без да забравяме употребата й за хигиенни нужди.
Популярността на хартията нараства още повече през ХІІІ век, когато влизат в употреба банкнотите и търговската хартия. И двете са измислени през ІХ век, а свидетелства за начина да се „харчи хартия за пари” пристигат в Европа от ХІІІ век нататък.

Разпространението на хартията в Западна Европа е късно явление и съвсем не се дължи на ревниво пазена от китайците технология. Причина за бавното разпространение е преди всичко изолацията и отдалечеността на Китай. Непосредствени му съседи – Корея, Япония и Индокитай, възприемат хартията бързо след откриването й.

/ ПЪТЯТ НА ХАРТИЯТА

„Пътят на хартията” към Западна Европа минава най-напред през Централна Азия (ІV век). Ислямът открива хартията през VІІ век и я внася в Самарканд, но тя все пак си остава луксозна стока, а арабите започват производството й едва през VІІІ век. След това технологията се разпространява в посока Багдад (около 794 г.), Дамаск в Сирия. Хартията детронира папируса в Египет към ІХ век, във Фес, Мароко се появява през Х век, а оттук поема към Европа през Испания, където маврите построяват първата фабрика за хартия през ХІІ век и където мелниците за хартия се появяват в средата на същия век. Италия открива хартията чрез търговията си с Ориента и остров Сицилия. Във Франция хартията е пренесена през ХІІІ век от Каталония, а производството й в различни френски градове започва през ХІV век, така както и в Германия, Холандия и Англия.

< НОСИТЕЛИ НА ПИСМЕНОСТТА ПРЕДИ ХАРТИЯТА >

> Дърво, бамбук и дървесна кора. Дървени плочки се употребяват в древен Египет, Месопотамия, Китай, Индия и в средиземноморския басейн през класическата епоха.
Думата кодекс е свързана с тази употреба: в началото тя означава дървени плочки, държани заедно. В древен Китай се употребява и бамбук във формата на изписани ленти, свързани помежду си с копринени конци. Дървесната кора има същата употреба в Индия, Индонезия и Доколумбова Америка.

> Папирус и палмови листа. Употребата в Египет на папирусово листо съществува от ІІ хилядолетие пр.н.е. Суровината се начуква и се оставя да съхне на слънце преди употреба.
Листата на палмата се употребяват и в индийския подконтинент и в Югоизточна Азия. Те трябва да претърпят специална подготовка (няколко кипвания и изсушавания), за да станат годни за писане.

> Кост и слонова кост. Костта се употребява в Азия, Африка и Доколумбова Америка; слоновата кост се използва в Египет и Югоизточна Азия.

> Кожа и пергамент. През древността кожата се тачи особено много в Близкия изток. Пергаментът, приготвен от кожа на овен, козел, яре и други животни, изглежда, е изобретение на елините от ІІ век пр.н.е.; от ІV век той се превръща в основен материал за изработване на книга.

> Мед и скъпи метали. Първите медни гравирани плочки датират от ІІІ хилядолетие пр.н.е. (басейна на река Инд). Писането върху златни и сребърни плочки е почти от същото време.

> Тъкан и коприна. Надписите върху ленти от плат се практикуват в Египет на фараоните, в ислямския свят, в Индия и Югоизточна Азия, както и в Рим, където libri lineti – книги от плат, се изработват от І век. Коприната започва да се употребява като носител в Китай през V – ІV век пр.н.е. Високата й себестойност налага рециклиране на копринени парцали, от които след сваряването им на каша и опъването им върху рамка се получава „копринена хартия”.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.