Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта

« Обратно в статии

Великите изобретения на човечеството: Тунел

ІІ хилядолетие пр.н.е.

 

ГОЛЯМО ТЕХНИЧЕСКО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ИНЖЕНЕРИТЕ

 

Нуждата създава правила: в случай на обсада трябва да може тайно да се осигурява снабдяването на един град с вода чрез подземни тунели. Първите водни тунели са прокопани в Палестина.

Тунелът е част от съоръженията, които се отнасят към гражданското строителство. Той е ценно свидетелство за развитието им през Античността. Отначало подземното прокопаване е самоцел, за разлика от минните галерии, които проправят път към подземните залежи от руди, въглища, скъпоценни камъни и др. Прокопаването на тунели има за цел да освободи подземното пространство за движението на хора, стоки, вода. Затова има нужда от добре развити строителни техники. За прокопаването на тунели, за разлика от копаенето на минни галерии, са необходими и геодезични техники.

Те допринасят за усъвършенстване на инженерното изкуство. От XIX век техническият прогрес (специални стомани, експлозиви, пневматични, хидравлични и електрически инструменти) открива нова ера в строителството на тунели, която се характеризира със серия то впечатляващи постижения: тунелите под Мон Сьони (под Алпите между Франция и Италия), тунелът под Сенготар и т.н. Но тези сложни обекти са наследници на една много стара традиция.

 

/ ПЪРВИ ТУНЕЛИ

 

Първите тунели в историята са „границите” на старите градове – крепости в Палестина, които се появяват през XX век пр.н.е. в Тел Тааннек. Това са водни тунели, т.е. служели за докарване на водата от близките до тези градове извори с цел водоснабдяването им по време на обсада. При тях вече имаме работа с истински произведения на изкуството: тунелът в Гезер (който може да се види и днес) е дълъг 66,75 м., висок 7 м., и широк 4 м. Той слиза под земята където достига нивото на водата.

 

/ ПРОКОПАВАНЕ И СИГНАЛИЗИРАНЕ

 

Строителството на галерии, отворени в двата края, поставя друг проблем – за ориентирането под земята. Решението, приложено при строителството на първия тунел (Тихон, в Йерусалим през VІІІ век пр.н.е.), е напълно емпирично, както свидетелства един еврейски текст, открит през 1880 г. На стената на тунела, където пише следното: „докато кирките работеха една срещу друга и оставаше да се изкопаят още три лакътя, се чу глас, който викаше на някого, че има дупка в стената отдясно…В деня на пробива миньорите чукаха един срещу друг, кирка срещу кирка.” Този начин на сигнализиране с глас се използва до въвеждането от гърците на по-надеждни геодезични методи два века по-късно.

 

/ ТРУДНОСТТА ДА СЕ ВЪРВИ НАПРАВО

 

Трудности има също и когато тунелът трябва да бъде ориентиран в точно определена посока. Решение на този проблем е намерено по следния начин: тунел – канал с лек наклон се прокопава в хълм до достигане нивото на подземните води. То бива атакувано от дъното на многобройни кладенци, прокопавани на равни разстояния по дължината на трасето, което тунелът трябва да следва.

Тунелът излиза на склона на хълма и се съединява с акведукт, по който водата тече към града в равнината. Тази техника е изобретена през VІІ век пр.н.е. в Армения. Но и тя е напълно емпирична.

 

/ СЪОРЪЖЕНИЕТО НА ЕВПАЛИНОС НА САМОС

 

Първият тунел, който свидетелства за използването на геодезични техники, е построен от архитект Евпалинос на остров Самос между 535 и 522 г. пр.н.е.

Този воден тунел, споменат от Херодот, има за цел да отклони водите на извор, разположен от другата страна на хълма, към град Самос. Прокопаването му се извършва едновременно от двете страни на хълма по геодезичен метод, доста близък до този, описан от гръцкия инженер Херон от Александрия в неговата „Диоптрика” през І век: „начин на построяване на праволинеен тунел през планина, познавайки разположението на двата противоположни отвора.”

 

/ КЪМ СЪВРЕМЕННИЯ ТУНЕЛ

 

Самоският архитект обаче не разполага с диоптър (уред за насочване на ъгломерен инструмент), защото този топографски уред е изобретен от същия Херон, но шест века по-късно. Евпалинос допуска няколко неволни грешки при трасирането. Така тунелът, дълъг 835 м., се отклонява при 425 метър, макар че е бил замислен като праволинеен. Освен това наклонът, придаден на съоръжението, се оказва прекалено малък, за да изтича водата. Дъното на тунела е изкопано по-дълбоко, колкото повече се отдалечава от северния отвор. Независимо от тези несъвършенства, впоследствие поправени, тунелът на Самос е първият голям етап към съвременния тунел.

 

Из едноименният труд на Мишел Ривал.    

 

Гласувай за статията Имот Днес - Порталът за имоти Варна
    

    

Коментирай







Аз не съм бот  


« Обратно в статии