Великите изобретения на човечеството: Предачна машина

1764 г.

ИНДУСТРИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДОСТИГА ДО ПРЕДАЧНИЦИТЕ

Напредъкът в технологията на тъкачеството е немислим, ако преденето остава на занаятчийско ниво. С механизиране на предачните мощности се постига такова снабдяване с прежди, че истинската индустрия може да започне.

С появата на предачната машина „Джени“, на „ватермашината“ и на „мюлмашината“ между 1764 и 1779 г. текстилната индустрия осъществява отначало частична, а след това и пълна механизация на процесите на предене.
Тези изобретения са в отговор на напредъка, постигнат от тъкачеството с въвеждането на летящата совалка, и осигуряват успеха на индустриалната революция в текстила. Сега на историците им се струва очевидно, че ако совалката се е разпространила късно (след 1760 г.), това е, защото е имало проблеми по производствената верига. За повишаване на производителността в тъкачеството летящата совалка изисква съответен технически прогрес в предшестващата я фаза, тази на преденето. Без увеличение на ритъма на доставка на суровина за тъкачите не е нужно да се използва приспособление за скоростно тъкане.

/ ТЪКАНЕ ПРЕДИ ПРЕДЕНЕ

По-изненадващ е фактът, че въведените в текстилната индустрия иновации са започнали от тъкачеството. Както отбелязва историкът Фернан  Бродел, „през XVII век станът на тъкача изисква продукцията на седем-осем предачки за непрекъснатото си захранване със суровина. Логично е именно към преденето – операцията, изискваща най-много работна ръка, да се насочи техническото обновление. Въпреки това, именно тъкачния стан е облагодетелстван от летящата совалка на Кей“. Първата предачна машина е съвременничка на летящата совалка, но разпространението й е ограничено. Тя е рожба на двама британски изобретатели – Джон Уайът и Луис Пол, които си сътрудничат от 1733 г., а през 1738 г. патентоват механизиран тъкачен стан. Той приготвя масата от памук или вълна и я изприда на нишки, навити на бобини.

/ МАШИНАТА НА ХАРГРЕЙВС

Разпространението на механизираното предене започва с предачната машина „Джени“, изобретение на англичанина Джеймс Харгрейвс през 1764 г. Тя възпроизвежда по механичен път движенията на предачка на памук и бива задвижвана ръчно. Това е нещо като  „механичен чекрък“, който не е нито сложен за изработване, нито скъп. Покупката на „Джени“ е по възможностите на семейната работилница. Изобретяването на машината е втора младост за независимите занаятчии, която им позволява да преживеят още няколко десетилетия, преди парната машина да ги застави да отстъпят място на индустриалните предачници. „Ватермашината“ на Ричард Аркрайт, влязла в употреба през 1769 г., произвежда здрава памучна нишка, подходяща за вътък, докато „Джени“ на Харгрейвс е по-подходяща за производство на нишка за основа.
„Мюлмашината“ на Самюел Кромптън, конструирана през 1779 г., произвежда здрав и много тънък конец, който е еднакво годен и за основа, и за вътък.
Като последица от тези подобрения на механизираното предене започва конструирането през 1783 г. на много по-големи по размери машини, които имат над 400 вретена. Впрочем броят на предачниците не спира да расте: само през 1788 г. във Великобритания те са сто и двадесет.

< АПРЕТУРА НА ПЛАТА >

Също както прогресът в тъкачеството стимулира обновяването на предачеството, то от своя страна подтиква към подобряване на техниките на апретура, т.е. подготвителните или финалните операции, прилагани на платовете, преди да се дообработят за продажба на пазара.
Първите механизирани машини за кардиране на вълна са дело на британците Даниел Бърн и Луис Пол, които ги създават съответно през 1743 и 1748 г. Те не са много ефикасни, но въпреки това машината на Пол е въведена в производство в предачниците в Ланкашир през 1760 г.
През 1775 г. Ричард Аркрайт (изобретателя на ватермашината) разрешава задоволително проблема с кардирането на памука благодарение на своята машина за непрекъснато кардиране. Оттогава механизирането на подготвителните и заключителните процеси напредва бързо. През 1794 г. французинът Деларош изобретява машина за изрязване на плата. През 1797 г. шотландецът Нийл Снодграс създава машина за очистване на памука. Към 1810 г. французинът Филип дьо Жирар разработва множество машини за очукване на лен. През 1816 г. е изобретена първата механизирана машина за кардиране на лен от французина Годар.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.