Великите изобретения на човечеството: Пишеща машина

1714 г.

ОТ „РЪКАТА С ПЕРОТО” ДО МАШИНАТА

Изобретяването на пишещата машина бележи важна дата в историята на съобщенията и обществените връзки. Тя ще даде на жените от ХІХ и ХХ век обществено приемливо занятие и достъп до света на бизнеса.

Търсенето на механични процеси на писане отговаря на състоянието на общества, където се налага ускоряване на комуникацията, забавена от ръчното преписване, и предаване на по-официален и по-малко личен облик на търговските и политическите указания. То е марката на общества в процес на бюрократизиране. И не е учудващо, че първите сполучливи опити се отнасят съм началото на ХІХ век, когато се наблюдава зараждането на бюрократичната държава от съвременен тип.

/ ПАТЕНТ НА ХЕНРИ МИЛ

Историята на пишещата машина започва от патента, издадена на англичанина Хенри Мил през 1714 г. за „изкуствена машина или метод за печатане или транскрипция на букви, отделни или в изречения, и то така, че всеки написан текст да може да бъде възпроизведен върху хартия или папирус толкова спретнато и точно, че да няма разлика между това и истинското печатане”. За съжаление от изобретението на Мил няма никаква следа освен текста на този патент.

/ НОВ НАЧИН НА ПИСАНЕ

След Мил различни изобретатели предлагат примитивни начини на механично писане, като Фридрих фон Кнаус (1753 – 1760 г.), граф фон Найперг (1762 г.), Пенжрон (1780 г.), Луи Жаке (ок. 1780 г.) и Л`Ермина (1784 г.). Но създадените системи остават зависими от ръчното писане.

Например Фон Найперг предлага система на водене на ръката, която довежда до добро подреждане при краснописа.

Първите пишещи машини, които наистина заслужават това име, са от началото на ХІХ век и са дело на италианците Пелегрино Тури (1808 г.) и Пиетро Конти (1823 г.), то от тях също не остава някакво свидетелство.

Други машини, като тази на Пенжрон, на Жак и на Тюри, са замислени за слепи: така че пишещата машина  е имала в началото си почти филантропско предназначение.

/ ТЕХНИЧЕСКИ ПРОБИВ

Първият значителен принос към развитието на пишещата машина  е този на французина Ксавие Прожен, който през 1833 г. предлага машина с клавиши. Неговата криптографска система е снабдена с 66 ставни, кръгово разположени лостчета и чукащи върху лист хартия. Италианецът Джузепе Равица усъвършенства това устройство в своята машина Cembelo scrivano (1837 г.), която разпространява от 1855 г. Машината на Равица е бърза, практична и за първи път при нея се използва мастилена лента. От 1838 до 1870 г. едно след друго следват многобройни нововъведения, като подаването на хартията от валче или система за регулиране на шпациите между буквите.

/ СЕРИЙНО ПРОИЗВОДСТВО

Но първата голяма практическа реализация, която включва най-същественото от предишните нововъведения, е колективно дело на Кристофър Латъм Шолс, Карлос Глидън и Семюел Соул между 1867 и 1868 г. Техният модел е усъвършенстван от 1868 до 1872 г. в резултат на серия тестове, организирани от бизнесмена Джеймс Денсмор, който след това се свързва с американския оръжеен производител Ремингтън. Той приема да произвежда серийно модела през 1873 г.

Шолс & Глидън става първата пишеща машина, пусната в продажба в големи серии под името Remongton Model І, и открива пътя към бързото развитие на съвременния машинопис. В продължение на век пишещата машина претърпява промени, които подобряват изключително много качеството на работа (с електрическата машина се уеднаквява ударът), удобството (с преносимата машина) и най-вече начинът на употреба (с въвеждането на маргаритата през 1961 г. от ІВМ, което позволява смяна на шрифтовете). Но царството й свършва, когато започва информационната революция (работата върху текстове чрез автоматични системи за обработка интегрира текст и изображение).

< ИЗВЕСТНИ МОДЕЛИ НА ПИШЕЩАТА МАШИНА >

> Пишещи машини с чукче:

Равица, 1855 г.

Шолс, 1867 г.

Шолс & Глидън, 1873 г.

Ремингтън 2, 1877 г.

Йост, 1887 г. (писменост за слепи)

Франклин, 1887 г.

Дохърти, 1890 г. (получелна)

Фич, 1891 г. (с удар отгоре)

Норт, 1892 г. (полувидима)

Андърууд, 1896 г.

Ремингтън 7, 1897 г.

Идеал, 1900 г. (видима)

Континентал, 1904 г.

Роял, 1906 г.

Мерседес, 1907 г.

Империал, 1908 г.

Ремингтън 10, 1908 г.

Смит Премиър 10, 1908 г. (челна)

Оливети М 1, 1911 г.

Перкео, 1912 г.

Ремингтън (портативна), 1919 г.

Оливети М 20, 1920 г.

Инвиета, 1921 г.

Оливети М 40, 1931 г.

> Електрически пишещи машини:

Едисон, 1872 г.

> Пишещи машини с радиален удар:

Райтинг – бол, 1870 г.

С матрица Импайър, 1892 г.

Ламбер, 1896 г.

Адлер, 1899 г.

С дъгов валц Канцлер, 1903 г.

Noiseless (безшумна), 1914 г.

> Пишещи машини с взаимно заменяеми елементи:

С цилиндър Крандъл, 1879 г.

Със совалка Хамънд, 1881 г.

С колело Калъмбия, 1883 г.

Чикаго, 1890 г.

С барабан Дактил, 1893 г.

Хелиос, 1908 г.

С маргарита ІВМ, 1961 г.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.