Тайните на френския интериорен дизайн. Как да пресъздадем Париж в собствения си апартамент

Френският интериор в днешно време е модерен, както никога досега. Моден и актуален, но често го бъркат със стила Прованс, кръстен на името на област в югоизточната част на страната. Много разпознаваеми и не по-малко известни са стиловете Бретан, Нормандия, Бордо и Шампан. Но те са свързани в по-голяма степен с крайградския дизайн. Градският френски стил е много специфично направление в проектирането на жилищния интериорен дизайн.

Френският стил заема сериозно положение в света на интериорния дизайн, защото има дълбоки исторически и културни традиции. Френските владетели са питаели  особена любов към лукса. "Култът към богатството" през XVII-XVIII век, е дал на света такива архитектурни и интериорни стилове като Барок, Рококо, Ампир. Тяхното влияние все още е доста значително в жилищния интериор на френските апартаменти.

За Барока е важно голямото помещение, този стил е немислим в една малка стая. Характеризира се с цветови контраст, на пода под формата на черно-бяло шахматно поле, са разположени масивни легла (в "историческия" вариант с балдахин), и огромни шкафове.

Рококо възниква във Франция през първата половина на XVIII век, като развитие на стила Барок. Характерните черти на Рококо са елегантността  и голямото декоративно натоварване.

Стилът Ампир е висша класика. Достига своя разцвет при Наполеон. Характерните черти за този стил са лукс и монументалност на формите. В интериора активно се използват архитектурни елементи: колони, пиластри и корнизи. Често се използва и позлата. Масивните мебели, още повече подчертават величието на този стил.

Класическите линии също са оказали въздействие върху формирането на френският стил като цяло и на парижкия интериорен дизайн в частност. Атмосферата на простота, елегантност и лукс, е секретът на модерния френски стил.

Епохите на Барок, Рококо и Ампир, подариха на Франция мебелни изобретения,съхранили се до наши дни и придаващи на френския интериор изумителност, познаваемост и признание. Това особено важи, що се отнася до мебелите за почивка: обичаните от всички дивани, фотьойли, кушетките-„Рекамие”, столове и креслата „Бержер”, канапета и шезлонги.

”Бержер” е дълбок мек стол с подлакътници и криви извити крака, станал популярен в епохата на Рококо. На практика, нито един от съвременните френски интериори не е пълен без наличието на този стол. Модерната текстилна промишленост, позволи на дизайнерите да развихрят фантазията си върху столовете „Бержер”, но независимо от различните покрития и цвят на дървото, формата си остава непроменена.  Ако столът се състои от две части и прилича на кушетка, където можете да поседнете полулегнал, то този стол вече не е „Бержер”, а „Дукеса Бриз”.

Мебелите  "от миналото ", отдавна са се превърнали в експеримент за дизайнери и декоратори, и сега нито един от парижките дизайнери не може да се откаже от оригиналните мебели в които има "историческа форма."

Големите прозорци, разделени на квадратчета са друг момент от френския интериор, многото светлина и красивата гледка, придават на дизайна на помещението пространственост и театралност.

Почти всеки апартамент в Париж има камина, със сигурност тя е действаща, тъй като французите не признават бутафорията. Над камината по правило има огромно огледало, а на полицата върху камината са разположени огромно количество аксесоари.

Огромното количество детайли и текстура, е друга отличителна черта на френския интериор, парижани са големи фенове на аксесоарите.

Цветовите решения при френския интериор са неочаквани, но повечето парижани предпочитат меките пастелни сенки, които преливат една в друга.

Колорита на помещенията до голяма степен се определя от мебелите, затова те биват подбирани с голямо внимание. Тайната на хармоничното съчетаване на различни стилове мебели, се оказва приоритетна при обзавеждането. Така наречената господстваща (доминантна) визуализация, трябва да е единна  (обикновено, специална роля във френския интериор има шкафа).Останалите предмети трябва да са разиграни заедно с главния предмет, но без да го засенчват и да изпъкват повече от него. Тези класически столове и дивани могат да се комбинират идеално със съвременни.

Визуалният център на стаята може да се получи и от ярки ексклузивни дизайнерски обекти, а не само от "исторически".

Ролята на текстила във френския интериорът е нещо трудно за преценка, но в никакъв случай не трябва да се надценява. Парижани използват много завеси, различни мебелни тапицерии, умеят да създават гъвкави и разнообразни решения.

Известният по цял свят стил „Жуи” („Jouy") е актуален и днес. За стилът „Туал де Жуи” са характерни пасторални сцени,изобразени върху лек памучен плат. Появил се във Франция през XVIII век, при Луи XIV. Сега  „Жуи” често служи като обект на дизайна и има голям брой вариации на тази тема.

"Жуи” не е само плат, но и тапети. В този стил парижани често оформят прозорците, стените, тапицерията на мебелите, с една дума този стил също е отличителен за френския интериорен дизайн.

За осветление, парижани предпочитат меката светлина, идваща от подови лампи, настолни лампи и странични стенни осветителни тела. В една стая могат да се съберат няколко осветления, различни по форма и стил, но обединени от нещо общо помежду си. Често на тавана няма осветление, с изключение на дневната, където има голям полюлей от ковано желязо или кристал, тези полюлеи по правило са особена гордост за собствениците.

Дори и в баните и тоалетните на френските апартаменти има подходящо и максимално съчетаване на материали - плат, дърво, тапети, огледала.В определени случаи оформлението на тавана и на пода са неразделна част от архитектурната основа.