Библията казва, че за всяко нещо има своето време-своя сезон. Икономиката и по специално световната икономика има също своите “сезони”.
Икономистите отдавна са забелязали, че развитието на световния икономически живот е подчинено на определени цикли. За първи път през 30-те години на миналия век руския икономист Н.Кондратиев създава теорията за икономическите цикли при развитието на световната икономика.
Кондратиев установява , че приблизително на 50-70 години световната икономика като че ли преминава през четири “сезона” аналогично на четирите годишни времена – зима, пролет, лято и есен.
По аналогия на годишните времена икономическата активност и развитието на световната икономика замира през зимата , съживява се през пролетта, достига пълно развитие през лятото и забавя темповете си през есента.
По долу е дадена графична илюстрация на циклите на Кондратиев според американски икономисти.
Графиката показва циклите при развитието на световната икономика изразени чрез промяната на цените на основните борсови стоки в проценти.
През периодите на зимата, цените се повишават , инфлацията нараства и икономическата активност и развитие се забавят силно.
През периодите на пролетта започва постепенно намаляване на цените на борсовите стоки и инфлацията, което е предпоставка за оживяване на производството и икономиката като цяло.
Лятото на Кондратиев съответствува на максимална икономическа активност и разцвет на икономиката, съпътствувани от ниски цени на основните борсови стоки.
Есента е период на постепенно намаляване на икономическата активност и появата на висока инфлация като първи признак на приближаващата зима.
Един пълен цикъл на Кондратиев е приблизително равен на продължителността на икономическата активност на един човешки живот.
Къде сме сега
За нас е интересно да преценим къде се намираме сега за да може човек да планира действията си за в бъдеще.
Всеки си спомня деведесетте години на миналият век. Борсите бяха в разцвет, юпитата ставаха милионери преди да са навършили 25 години, борсовите индекси NASDAQ и DJIA достигнаха съответно 5000 и около 12000 пункта. Цените на стоковите борси падаха и към края на века златото беше около 250-270 щатски долара за унция, а нефта - около 15-20 долара за барел. Лятото на Кондратиев беше в пълен разгар.
След 2000 г. започнаха първите признаци на настъпващата есен. В началото цените на акциите и по специално на акциите , включени в NASDAQ паднаха и индекса се срина до сегашните около 2000 пункта. Дау джонс остана на нивото на 11000 , но като се има пред вид , че курса на долара падна от около 2.50 лева за долар до сегашните около 1.55 лева за долар, хипотетичен български инвеститор е изгубил над 30 % от инвестираните си пари.
Цените на основните метали на нефта се повишиха и златото достигна 700 долара за унция , а нефта днес (14.07.06) е около 78 долара за барел.
Цените на недвижимите имоти през последните 5-10 години са се повишили в пъти в САЩ и България.
Американският монетен двор възнамерява да спре отсичането на монети от 1 цент , защото себестойността им значително надвишава стойността им поради повишаването на цените на цинка и медта , от които са изработени.
Аналогично е положението и с българските монети от 1 стотинка, които на практика вече не се използуват.
Универсален показател за повишението на цените на борсовите стоки е индекса СРБ , графиката на който е показана по долу.
От графиката се вижда, че отчетливо повишение на индекса започва от края на 2001 и началото на 2002 г. Този период може да се смята за началото на Кондратиевата есен.
Последното повишение на индекса е значително и стойностите му излизат от канала, което е свидетелство , че повишението на цените е спекулативно и може да се очаква корекция.
Такава корекция, при която цените на борсовите стоки могат да се понижат е само възможност за нови покупки на понижени цени. Като цяло продължителността на периода на повишаване на цените на борсовите стоки не може да се предвиди с достатъчна точност, но може да се утвърждава, че процеса ще продължи поне още няколко години, което дава още една възможност за изгодно влагане на парите на инвеститорите.
Какво следва да направи разумния инвеститор
Във времената, в които живеем разумния и предпазлив човек в България трябва да следва няколко основни правила:
1. Да изплати заемите си и да не взема кредити.
2. Да ликвидира “излишната” недвижима собственост, с която разполага (жилища, офиси, хотели, складове и др.) докато цените са високи.
3. Да закупи злато и сребро с 5 до 20 % от активите , с които разполага.
4. Да премине в позиции в евро и швейцарски франкове , като избягва дългосрочни депозити.
5. Да ликвидира дяловото си участие във фирми, където не може да осъществява ефективен контрол на управлението.
Претенции: Мненията, изказани в този анализ изразяват убежденията на автора. Читателите следва да направят собствено проучване преди да инвестират. Никакви претенции за понесени финансови или други загуби няма да бъдат приети.
Източник: Истински пари