Вече над 10 г. панелните жилища са тема, по която много се обсъжда. Първите жилища от този род в България са построени петнадесетина години след установяването на комунстическата власт у нас, а едропанелното строителство е преустановено в първата половина на 90-те години на миналия век.
Навярно повечето от нас са на мнение, че жилищните блокове са съветско изобретение и прилагано най-мащабно в страните от бившия социалистически лагер. Един по-задълбочен поглед в човешката история обаче показва, че първите високоетажни здания са построени в древен Рим и други градове на Римската империя малко преди началото на новата ера и представлявали най-често десет етажни сгради. През средновековието също е имало развитие на високоетажното строителство – в Египет, Италия и Йемен високоетажните здания са се използвали за жилищни цели.
В най-новата човешка история вероятно Съединените щати са първата страна, която използва високите сгради за жилищни цели. Първите блокове са построени в Ню Йорк през 1939 г., а през 60-те и 70-те години американското правителство построява апартаменти в Чикаго, Ню Йорк и Ню Орлийнс за по-бедните слоеве от населението.
В Европа Великобритания е една от първите страни, в която започва строителството на жилищни блокове. Първата сграда от този род е построена в Есекс през 1951 г. В много случаи на блоковете се е гледало като на бърз начин да се справят с ронливите и нехигиенични жилища от 19-ти век и да заместят сградите, разрушени при немските бомбардировки по време на втората световна война. Първоначално те били посрещнати много добре, а техният отличен изглед ги превърнал в популярно място за живеене.
В СССР първият четириетажен жилищен блок с панелно-скелетна конструкция е построен през 1948 г. в Москва. По него време ръководството на страната поставило пред строителите задача да се създаде възможно най-евтин проект за жилище за отделни семейства. Първият етап в изпълнението на тази задача е внедряването на промишленото домостроене с носещ скелет. В периода 1948-1951 г. в Москва е построен квартал от 10-етажни скелетно-панелни блокове. По същото време е разработен и проект за безскелетни панелни блокове, а през 1954 г. в Москва е построен първият 7-етажен безскелетен панелен блок.
През есента на 1956 г. е разработен проект, позволяващ рязко да поевтинее строителството на жилища и да се направи достъпно за трудещите се. Така се появяват знаменитите „хрушчовки”. Първите от тях били проектирани да издържат 25 г., но се оказали толкова здрави, че се използват и до днес. Следващата серия имали „срок на годност” 50 г., но по-късни изследвания доказали, че при добре направен ремонт този срок може да се удължи до 150 г.
В България първите едропанелни жилища са построени в София през 1958-59 г. През 1963 г. започва изграждането на 4-6 етажни сгради за сеизмични райони, а през 1965 г. започва строежът на жилища с 6-8 етажа, което продължава до 1972 г. Периодът 1966-71 г. се характеризира със строителство на сгради до 8 етажа с друга номенклатура от елементи за едропанелни жилища. През 1969 г. е разработена най-новата номенклатура, която е въведена в производство през 1972 г. и се прилага до средата на 90-те години, когато в България е преустановено изграждането на едропанелни жилища.
Първите панелни блокове във Варна са построени през 60-те години на миналия век в жк „Чайка” и „Левски”. Най-мащабно обаче е панелното строителство в кв. „Владиславово” (започва през 1975 и 1976 г.) и „Кайсиева градина” (от 1984 до 1988 г.), тъй като според тогавашната градоустройствена стратегия Варна е трябвало да се развива на запад, поради съсредоточаването на промишлеността основно в Девня.
Спорен е въпросът колко е животът на панелните сгради, но според най-разпространеното мнение той е около 50-60 г., а след саниране той може да се удължи още 20-30 години. Във всички случаи обаче от голямо значение е начинът на поддръжка на сградата. Някои специалисти споделят, че при добро поддържане панелката може да обезпечи жилищните нужди на няколко поколения.
Всеки от нас иска домът му да е съобразен с неговия еститически вкус, да бъде удобен и практичен. Това са причините, които ни карат да преустройваме жилището си – изграждане на допълнителни елементи или премахване на вече съществуващи, например разбиване на стени и колони. Преди да започнем с действията от втория тип, специалистите съветват да се консултираме с инженер-конструктор. При панелните домове обаче те са категорични, че не трябва да се правят никакви промени. Като доказателства привеждат следните факти:
1. Премахването на подпрозоречната част на фасаден панел сваля земетръсната устойчивост на хоризонтални трусове на сградата 2 степени.
2. Премахването на страничните "колони" на фасаден панел сваля земетръсната устойчивост на хоризонтални трусове на сградата 4 степени.
3. Премахването на страничните "колони" на фасаден панел сваля статичната устойчивост на същия панел 2 пъти.
Специалистите съветват, че при сдобиването ни с панелен апартамент, трябва да отделим необходимото време за разкриване и саниране (презаваряване, грундиране, боядисване) на заварките и замонолитване на междупанелните фуги. Във всички случаи обаче трябва предварително да потърсим авторитетното мнение на експерти в съответната област.
Снимката е копирана от този Фейсбук профила на Варна
Автор: Иван Стоянов