Адвокат Елена Трифонова: Лизинг - днес, утре, след пет години...

Лизингът е един изключително удачен начин търговците да си осигурят нужните им за дейността вещи (автомобили, имоти, машини, оборудване) като изплащат цената разсрочено. За да се извлекат обаче само ползите, е задължително още преди сключването на договора, търговецът да е проверил и разчел съобразно приходите си всички разходи и плащания, които му предстои на направи за срока на договора.

За да можем да прецизираме видовете разходи, които най-често съпътстват всяка лизингова сделка, ще се спрем на кратко на особеностите на лизинговия договор. Именно основните му специфики като вид сделка, определят и какви разходи се поемат от лизингополучателя.

Лизингът е от абсолютните търговски сделки, която е регламентирана от разпоредбите на Търговския закон. Без значение е дали страните по нея са търговци иили нетърговци (потребители), тя винаги си остава търговска.

Предмет на този вид договор е предоставянето от лизингодателя на вещ за ползване срещу възнаграждение, платимо от лизингополучателя. Законът разграничава два вида лизинг – оперативен и финансов.

Оперативният лизинг е разновидност на наема, но без да е налице пълно покриване. Финансовият лизинг представлява чиста форма на кредитиране

При него лизингодателят придобива по поръчка на лизингополучателя една вещ от трето лице и му я предоставя за ползване срещу възнаграждение. Като всеки кредит и при лизинга има лихва. Така, лизинговата цена е съвкупност от цената на вещта и лихва.

Някои лизингови компании имат такса за обслужване. Тя може да бъде еднократна и да е дължима при сключване на договора или да е периодична и да се дължи на определен период през целия срок на договора.

Основна особеност на лизинга (валидна и за двете му разновидности) е, че разноските са изцяло за сметка на лизингополучателя. Те включват всички разходи по ползването и поддръжката. Това най-често това са: дължимите данъци, застраховки, свързаните със застраховките разход, когато има такива – оценка на имуществото, допълнително средство за защита и други подобни. Това са регулярни разноски, които се плащат по време на целия срок на договора. Към тази група спадат и ремонтите на автомобила, периодичното сервизно обслужване (включително масло, филтри и т.н.). Тези разходи могат да се включат и в цената по договора, но това е въпрос на допълнително заплащане и детайлно уточняване какво точно се покрива от нея.

При финансовия лизинг дори рискът от погиване на вещта е за сметка на лизингополучателя. Тази важна особеност следва да се има пред вид винаги и вещите да се пазят като собствени, както и внимателно да се изпълняват изискванията на застрахователите. Ако застрахователят откаже плащане на застрахователно обезщетение, рискът се носи от лизингополучателя. Той дължи цената на ремонта (когато щетата е частична) или цената на вещта (при тотална щета) на лизингодателя.

Както посочих по-горе, лизингът е разновидност на кредита. Поради тази причина, месечните (а обикновено те са именно на месечна база) лизингови вноски се дължат на определена падежна дата. Неспазването й води до задължение за плащане на неустойка. Неустойката или наказателната лихва е различна от лихвата по договора. Тя представлява наказание за забавата и компенсира лизингодателя за причинените му вреди от нея. Тази санкция е дължима само при неспазване на срока и поради това лизингополучателите винаги трябва да имат пред вид, че в тези случаи стойността на кредите им се оскъпява по тяхна вина.

Съществена особеност на лизинга е възможността да се придобие собствеността на вещта след изпълнение на клаузите на лизинговия договор. Юридическото съдържание на този белег е доста по-различно от разпространеното за него обществено схващане. Важно е да се отбележи, че придобиването на лизингованата вещ е само възможност, а не задължителен елемент на лизинговия договор.

Самият договор за лизинг няма прехвърлителен ефект. Лизингът не е продажба на изплащане. Възможността за придобиване, за да е осъществяема, трябва да е изрично договорена

Тя може да е договорена като опция (както е при така наречения договор с остатъчна стойност) и без опция (при договор без остатъчна стойност). Собствеността върху вещите се придобива най-общо казано по два начина: а/ при спазване на предвидена в закона специална форма или б/ без спазване на специална форма, когато такава не се предвижда - Законът изисква специална форма за придобиване на недвижими имоти и МПС (регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб. см). Ако тази форма не е спазена, купувачът не става собственик. Т.е. тя е абсолютно изискване за валидността на сделката. За недвижимите имоти това е (в най-общия случай) нотариалната форма. За МПС това е писмена форма с нотариална заверка на подписите. За останалите вещи не е необходима специална форма. С изплащане на цената (ако това е предвидено и няма други условия) лизингополучателят може да стане собственик. При недвижимите имоти и МПС трябва да се сключи допълнителен договор, по силата на който лизингодателят да стане продавач, а лизингополучателят - купувач. Разноските по този допълнителен договор са за сметка на лизингополучетеля. Те са: нотариална такса, такса за вписване (при сделки с предмет недвижим имот) и данък за придобиване. Нотариалната такса е с размер, определен законодателно от Тарифа за нотариалните такси. Тарифата е в таблична форма, като таксата зависи от материалния интерес на сделката или цената на вещта. Таксата за вписване е твърда стойност – 0,1 % от цената. Данъкът за придобиване е от 2 до 4 % от цената, като точният размер се определя от всяка община. За София например е в размер на 2,50 %, Русе – 2,20 %, Пловдив - 2,50 %, Варна – 2,60 %, Бургас – 2, 50 % и т.н. Тези разноски трябва да се заплатят при самото извършване на сделката по прехвърляне на собствеността.

Сега действащият закон за ДДС, който влезе в сила на 01.01.2007 г., въведе някои промени в лизинговите отношения

ЗДДС раздели лизинга на два вида: 1. такъв, в който изрично е предвидено прехвърлянето на правото на собственост; и 2. такъв, в който прехвърлянето е само опция. Приема се, че тази акцесорна уговорка може да бъде под формата на задължение или на опция. Налице е опция, когато за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора, т.н. остатъчна стойност. Това противоречи на уредбата на лизинга в Търговския закон. Както посочих по-горе, възможността да се придобие лизинговото имущество е винаги акцесорна и не е задължителен елемент на лизинга. За съжаление законодателят не синхронизира двата нормативни акта. При договорите без опция се приема, че данъчното събитие настъпва с предаването на лизинговото имущество, респективно задължението за издаване на фактура за всичките вноски за целия срок на договора възниква към този момент. В този случай цялото ДДС по договора е дължимо към този момент, респективно към него възниква правото на ДДС кредит. При договорът с опция, данъчното събитие настъпва с всяка отделна доставка т.е. с настъпване на изискуемост на всяка месечна вноска или респективно с получаване на всяко месечно (периодично) плащане, когато това е станало преди датата на падежа. В този случай ДДС се плаща върху всяка вноска в течение на срока на договора.

Следва продъжение: