2. Анализ на стопанския сектор на община Варна

2. Анализ на стопанския сектор на община Варна

Община Варна е община с мощен икономически потенциал. Тук се развива предимно индустриалния сектор и сферата на услугите. Добрият инвестиционен климат в общината и възможностите за туризъм са предпоставка за развитието на тези отрасли.

2.1. Селско стопанство

Най - голяма част от територията на областта е обработваема земя и представлява 51,86% от областния териториален фонд. За община Варна този показател има стойност 37,52%, което е значително по -ниско от областта. Пустеещата територия в рамките на община Варна възлиза на 902,9 хил. акра, което е сравнително малко в съпоставителен план с областта. По отношение на горския фонд община Варна разполага с гори ситуирани на 60 618 дка.или 25,52% от територията й е залесена.

Обработваемата земя на територията на общината е предимно собственост на частни стопани и в по малка степен е собственост под друга форма или държавна. Остатъчния фонд от обработваеми земи възлиза на 110,7 хил.акра, което е в значителна степен по - ниско от този в областта - 105782,5 хил. акра.

Върху развитието на селското стопанство влияние оказва комплексното въздействие на климата и природните дадености на общината. Преобладаващите почви - III и IV категория - черноземни и глинесто-песъчливи притежават добро природно плодородие и дебел хумусен хоризонт. Климатът, който е умерено - континентален е благоприятстващ развитието на аграрния сектор. За развитието на земеделието от изключителна важност е високата относителна влажност на въздуха, което намалява отрицателния ефект от продължителните летни засушавания.

Най - голям дял в земеделието има зърнопроизводството. Зърнените ниви са 1653 хил. акра, а на второ място по застъпеност и разпространение са площите с трайни овощни насаждения. Предпоставки за развитието на зърнопроизводството на територията на общината са благоприятните природни условия и механизацията на процеса на обработка и добив. Не са отчетени земеделски земи засети с зеленчуци. От използваната земеделска площ 232 хил. акра са ливади и пасища, а 221 хил. акра ниви с фуражни култури. Традиционния лозарски отрасъл отстъпва и регистрираните лоза са едва 3 хил. акра. Това се дължи предимно на застарели лозови масиви.

Таблица 5. Баланс на територията на община Варна и област Варна към 31.12.2000 година (в хил. хектара)



Животновъдството като подотрасъл на селското стопанство е съсредоточено в ръцете на частни животновъди. Отглеждат се говеда, овце, кози, свине, птици и пчелни кошери. То е доста слабо застъпено, тъй като пред него стоят редица проблеми. Най - важни и трудни за разрешаване са въпросите свързани с необходимостта от значителни инвестиции в животновъдството за изграждане на модерна и ефективна база. Продукцията на този подотрасъл на територията на общината е предназначена за задоволяване на собствени нужди и така се оформя натуралния характер на животновъдството.

2.2. Индустрия

Местоположението на общината и степента на изграденост на техническата и социалната инфраструктура определят стопанската конюнктура. Община Варна има сравнително развита икономическа база с деверсифициране на производствата.

Икономиката на Варненския регион е добре представена на национално ниво чрез произведен брутен вътрешен продукт, представляващ 5,4% от националния. Областта се нарежда на трето място в страната по вложени чуждестранни инвестиции на глава от населението. Дялови пропорции в икономиката на областта: 40% промишленост, 25% транспорт, 10% туризъм, 15% търговия, 10% строителство. Водещи за регионалната икономика са секторите селско стопанство, туризъм, производство главно на химикали, корабостроене и ремонт, хранителна промишленост и производство на електроуреди. Община Варна е със значителен икономически потенциал, а свързаната с него инфраструктура е много добре развита. По структура икономиката е силно диверсифицирана.

Във Варна най-силно са развити два клъстера: този на морската и туристическата индустрия. На територията на общината има предприятия също така от подотраслите металургия и машиностроене, хранителна промишленост, шивашка промишленост, електротехника, обувна промишленост, производство на строителни материали и строителство, мебелна промишленост. Морска индустрия: Варненска корабостроителница - построени са над 800 кораба за последните 90 години. Институт по корабна хидро- и аеродинамика; Кораборемонтен завод Одесос АД, - най-големият и най-добре оборудван кораборемонтен завод в България, подходящ за сух док на кораби до 35 000 dwt и плаващ ремонт на кораби до 150 000 dwt; Собствен персонал 1000 души, подизпълнители - 500. Параходство БМФ - най-големият национален морски превозвач, държавна собственост. Разполага с танкери, контейнеровози, кораби за масови и генерални товари, фериботи с общ тонаж 1 810 000 dwt. Осигурява около половината приходи в региона, и 90% от приходите от транспортния сектор в региона. Реализира 20% от вноса и износа за България. Корабно машиностроене АД - произвежда корабно оборудване. Има произведено палубно оборудване за над 190 кораба, и 75 000 тона метални конструкции.



Фигура 3. Разпределение на нетните приходи от продажби по отраслови сектори

Може да се направи извода, че икономиката на Варна преодолява стагнацията и стабилно се преструктурира. Налице са предпоставки за успешно бъдещо развитие в пазарни условия.

Данните за състоянието на бизнес единиците на територията на община Варна показват тенденция към непрекъснат растеж както по отношение на приходите от продажби така и по инвестирани средства за придобиване и придобити ДМА. В структурата на икономиката за 2003 година с най - голям дял са микро фирмите (до 10 заети), като за 2003 година техният брой е 14 367, което е 91,84% от всички бизнес организации, следват малките фирми (от 11 до 50 заети) - те са 1 051организации, а големите фирми са едва 100, което е сравнително малко за такъв икономически център като община Варна.

Таблица 6. Основни данни за предприятията на територията на община Варна
за периода 2000 - 2003 година.



Приходите от продажби бележат тенденция на растеж, което се отнася и за броя на функциониращите организации и за средствата за инвестирани в ДМА. Най - голям относителен дял за 2003 година в приходите от продажби имат големите фирми, които са реализирали продукция за 2 199 240 хил. лева. Те са и най крупните инвеститори, въпреки ограничения си брой. Инвестираните от тях средства в ДМА са на стойност 1 343 649 хил. лв. Микрофирмите са втори по приходи от продажби, но малките фирми са инвестирали по - голяма се на в ДМА и са на второ място.

Промишлеността в община Варна през 2003 година отстъпва по брой на предприятията, приходи от продажби, нетни приходи от продажби и инвестиции в ДМА на предприятията от сферата на услугите. Предприятията от този отрасъл представляват 10,7% от общия брой на функциониращите бизнесединици в общината. Реализираните от тях приходи от продажби представляват 9,32% от общата сума на продажбите., а нетни приходи от продажби - 9,66%. 13,98% е делът на промишлените предприятия в общата сума инвестираната ДМА на територията на общината.

Таблица 7. Отраслово разпределение на предприятията от нефинансовия сектор и икономическите им показатели в община Варна за периода 2000 2003 година.

2.3 Услуги

Сферата на услугите е много добре развита на територията на община Варна. Тук се наблюдава видово разнообразие на предлаганите услуги. Тази сфера има най - добри показатели по отношение приходи от продажби и нетни приходи от продажби, като тенденцията е към непрекъснат растеж на тези стойности. Много добре представени са търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството. Тези услуги са предмет на дейност на 7 494 фирми през 2003 година, а реализираните приходи от продажби от тях за същия период възлизат на 56,76% от всички реализирани приходи от продажби на територията на общината. Друг подсектор на услугите са транспорта, складирането и съобщенията, който бележи най - високи стойности в тази сфера по отношение на инвестираните средства в ДМА -33,05% от всички инвестиции в общината. Ръстът на инвестираните от предприятията средства в ДМА се дължи на нарастването на тези средствата най - вече сферата на услугите.



Фигура 4. Икономически показатели на предприятията от нефинансовата сфера в община Варна за периода 2000 - 2003 година

2.4 Туризъм

Туризмът е един от основните отрасли в структурата на икономиката на община Варна. Курортните комплекси "Златни пясъци", 'Св. Константин и Елена", "Ривиера" и "Слънчев ден" са световноизвестни, а три от тях са печелили наградата Син флаг за най-добър плаж. Курортите предлагат множество възможности за спорт, балнеолечение и развлечения. Потенциалът на общината за този отрасъл се характеризира с уникалното съчетание от природни ресурси (плажове, минерални води) и културно историческо наследство и традиции. Цените на туристическите услуги в България са конкурентноспособни в сравнение с тези в Хърватска, Гърция и Испания. Нараства търсенето на Wellness и Spa услугите, както и обема на търсене в месеците извън активния сезон. Във Варна има и предпоставки за развитие на здравен, културен и екотуризъм. На територията на общината има 245 хотела, които разполагат с над 49 хил. легла. През 2003 г. в средствата за подслон на територията на община Варна са пренощували общо 517 хил. души, от които чужденци са 382 хил.
Пренощувалите само в хотелите са 514 хил., от тях - 382 хил. чужденци



Фигура 5. Средства за подслон на територията на община Варна за периода 2000 -2004 година.

Всички показатели характеризиращи туристическия бизнес в община Варна бележат растеж. Значително е нараснал туристическият поток от чужбина, като реализираните нощувки от чужденци през 2003 година е нараснал с 104,18% в сравнение с 2000 година. Нараства броя на леглата и средствата за подслон. Туристическия бизнес в общината е с много добри показатели и големи перспективи за развитие, при наличието на благоприятна инвестиционна среда.



Таблица 8. Показатели на отрасъл туризъм в община Варна за периода 2000 - 2003 година.



Фигура 6. Средства за подслон - брой легла на територията на община Варна за периода 2000 -2004 година.

Данните до септември 2004 година са показателни за наблюдавания процес на непрекъснато увеличение на туристическия поток в общината. Това се дължи на мащабната специализирана база, инфраструктурата, качеството на предлаганите услуги и природните дадености. По - голямата част от курортистите са чужденци, като вътрешния пазар е все още свит и не може да достигне нивото от средата и края на осемдесетте години на миналия век. Ролята на туризма за общото финансово, икономическо и социално състояние на местното население е значителна.



Фигура 7. Реализирани нощувки на територията на община Варна за периода 2000 - 2004 година.

Пазарът на туристически услуги предлагани от български фирми на територията на бившите съветски републики е изключително слабо развит, поради трайно загубване на отстоени по - рано позиции. По значимите дестинации в настоящия момент по реализираните нощувки се разпределят както следва: Германия 1 723 хил., Великобритания 320 хил., Русия 286 хил., Израел 147 хил., Швеция 122 хил., Финландия 121 хил.



Фигура 8. Реализирани нощувки по дестинации за 2003 година

2.5 Инвестиции и ДМА

Ръстът на направените инвестиции в общината през последните три години, изразен чрез показателя " Разходи за придобиване на ДМА" има следната динамика:



Фигура 9. Нарастване на разходите за придобиване на ДМА

От посочените данни се вижда, че има стабилен растеж на инвестициите, които за четири години са нараснали с 2,5 пъти. Това се дължи основно на благоприятната инвестиционна среда в общината.
Най - голям процент от сумите са вложени за придобиване на сгради, строителни съоръжения и конструкции 45% от всички инвестирани през 2003 година средства. За закупуване на машини, съоръжения и транспортни средства са вложени 40% от инвестициите и едва 9% от тях са предназначени за закупуване на земя.



Фигура 10. Разходи за придобиване на ДМА по направления за 2003 година в община Варна

През 2003 година чуждестранните инвестиции на територията на общината са средно 2,95 пъти повече от тези за 2000 година. Чуждестранните инвестиции нарастват устойчиво през целия разглеждан период като стойностите са съответно: 2000 година - 68 969 хил. щатски долара, 2001 - 89 542, 2002 - 77 989 и 2003 година - 203 777 хил. щатски долара, която е и най - високата сума инвестирана в община Варна за последното десетилетие



Фигура 11. Нарастване на чуждестранните инвестиции в община Варна.

Разходите за придобиване на ДМА през 2003 година възлизат на 460 508 хил. лева, а придобитите ДМА са в размер на 410 042 хил. лева. През разглежданата година разходите по придобиване на ДМА възлизат на 50 466 хил. лева, което е 12,31% от сумата на придобитите ДМА. За 2002 година разходите са 12,83% от сумата на придобитите ДМА през същия период. За предходните две години - 2000 и 2001 се наблюдават изключително ниски разходи по придобиване на ДМА, като стойностите в относителен дял са съответно: 3,45% и 3,67% от сумата на придобитите ДМА за същите периоди.



Фигура 12. Разходи за придобиване и придобити ДМА в община Варна за периода 2000 - 2003 година.

2.6 Бюджет

Бюджета на общината е балансиран, като приходите са от основните източници данъчни, неданъчни, субсидии от държавния бюджет трансфери към и от извънбюджетните сметки на общината и т.н. Основно през последните две години най - значителните приходи по бюджета са данъчни и неданъчни. Данъчните приходи през 2003 година са 60,4% от всички приходи, като сумата им бележи спад в сравнение с предходните две години. Относителния дял на неданъчните приходи в бюджета на общината нараства през 2002 година с 2,8%, а през 2003 година приноса им в приходната част на бюджета на община Варна бележат известен спад в рамките на 0,7процентни пункта.

Таблица 9. Приходи на община Варна за периода 2000 - 2003 година



През 2003 година субсидиите отпуснати на общината от държавния бюджет са 12,2% от приходната част, като за предходната 2002 година община Варна не е получила държавна субсидия. През 2002 година се наблюдава добра събираемост на данъчни и неданъчни приходи, която е по - ниска за следващата 2003 година.

Основната част на неданъчните приходи се формира от събираните общинските такси. Те представляват над 50% от този вид приходи за всяка година от целия разглеждан период. На второ място по размер на принос са приходите и доходите от собственост, които бележат ръст през 2003 година с 3,2%. Значително са намалели приходите от глоби и други административни наказания през 2003 година в сравнение с предходните. През същата година бюджета е финансиран с 1 287 800 лева от продажба на общинско или държавно имущество.Другите неданъчни приходи са нараствали с 1,5% през 2003 година, като най - високите му стойности са през 2000, когато техния размер възлиза на 9% от общата сума на бюджета.

Таблица 10. Неданъчни приходи на община Варна за периода 2000 - 2003 година



Най - значителната част от разходите са в сферата на образованието, като относителния им дял в общата сума на разходите непрекъснато нараства и за 2003 година е в размер на 40,1%. 9,3% от разходите по бюджета на общината са предназначени за общинската болница през 2003 година, което е с 0,8% повече в сравнение с 2002 година. Разходите за здравеопазване като цяло са намалели значително след 2000 година поради факта, че болниците са изнесени извън бюджета на общината и се финансират директно от Министерството на здравеопазването. Намаляват и разходите за социално подпомагане и осигуряване поради изнасянето на тази функция извън отговорностите на общината. Ръст бележат разходите насочени за БКС - дейности. За 2003 година относителният им дял в общата разходна част на бюджета е 18,3%, което е с 4,4% повече в равнение с предходната година. По отношение на разходните параграфи най голяма сума е насочена за покриване на заплати, възнаграждения, данъци и осигурителни плащания свързани с тях. Те представляват 42,9% от разходната част на бюджета на община Варна. По отношение на издръжката значителен дял имат разходите за външни услуги - 23,1% за 2003 година, като ръста им в сравнение с предходната 2002 година е в размер на 4,2% или 3 418,6 хил. лева. Значително снижаване през 2003 година има размера на извършени разходи за субсидии,помощи и вноски.12,2% или 8 639,6 хил. лева е спада през 2003 година в сравнение с предходната.

Таблица 11. Разходи на община Варна по функции и по параграфи за периода 2000 - 2003 година

През 2003 година капиталовите приходи на общината възлизат на 10 497,3 хил. лева, което е 1,98 пъти повече в сравнение с предходната 2002 година. 89% от капиталовите приходи са от целеви субсидии за капиталови инвестиционни разходи. Оставащите 11% се покриват от специален фонд за инвестиции и ДМА. През 2003 година за първи път през разглеждания период като източник на капиталови приходи липсва жилищното строителство, кота неговия размер за предходните години варира между 10 и 12%.

Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта ИМОТ ДНЕС - imotdnes.com; dnes@imotdnes.com