По горе са цитирани известни личности и една институция – банката на всички банки – Банката за международни разплащания. Цитатите са посветени на една тема- дълговете. Казват, че когато хората прахосват вече създадено богатство, те живеят на гърба на родителите си, а когато вземат заеми и натрупват дългове- живеят на гърба на децата си. Защото натрупаните днес дългове, особено държавни и фирмени, ще бъдат изплащани от следващите поколения.
Първенството по живеене на кредит се пада на САЩ. Животът на кредит е част от ежедневието на американците, които имат възможности да пазаруват на кредит буквално всичко – от хамбургерите в „Макдоналдс” до жилищата, в които живеят. Кредитът е следствие на огромно количество „книжни” пари, които се създават от банките и други кредитни институции и подобно на наркотик опияняват хората с нови възможности за придобиване на стоки и услуги. В следствие на лесните кредити населението на Америка затъва все повече в дълговото блато. Правителството, както и всички правителства по света харчи много повече, отколкото може да си позволи. Причините за това са много, на първо място е необходимостта политиците да бъдат преизбирани, а това изисква гласоподавателите да бъдат „купени” с различни програми за помощ за безработните, медицинско обслужване и др. Големите корпорации също искат своя дял от правителствените разходи както за директни държавни поръчки, така и за защита на американските интереси, коeто много често е защита на интересите на големите транснационални компании.
В резултат на неконтролируемото нарастване на личните, корпоративните и обществените разходи в САЩ се е натрупал огромен дълг от около 48 трилиона долара към края на 2006 година, както се вижда от долната графика.
Това е една огромна сума, която малко хора могат да си представят. Трилионът е един милион милиона. Покойният президент Рейган е дал пример, че пачка банкноти от по 1000 долара с височина 4 инча (около 10 сантиметра) съдържа 1 милион и че един трилион долара ще бъдат „пачка” с височина 67 мили (около 100 км).
Огромната изкуствено създадена маса пари наду последователно няколко балона на американските пазари. В края на миналия век това бяха акциите на фирмите от високо технологичния сектор.
След пукването на балона и спада на акциите на водещи фирми и на индекса NASDAQ като цяло повече от два пъти, се наду новия балон на недвижимите имоти. За разлика от балона на борсата, където играят относително малък брой инвеститори, пазарът на недвижимата собственост, а и целия сектор на икономиката, свързан със строителството засяга пряко практически цялото население на САЩ. За нещастие много американци използуват недвижимата собственост , която притежават, като банкомат. Обичайна практика е да се използува повишаването на цените на недвижимите имоти като източник на пари за харчене чрез ипотекирането им и последваща промяна на ипотеката на базата на повишената стойност на имота. При тази операция собствениците на имота имат възможност да получат разликата в цените на ипотекирания имот в кеш и да я изхарчат. Схемата работи докато цените на имотите растат, но тази тенденция вече се обръща и броят на ликвидациите на имоти в следствие на невъзможност да се плащат вноските по ипотеките расте.
Това , което очаква американците е постепенно обезценяване на долара. На долната графика е показана динамиката на това обезценяване спрямо валутите на някои от водещите страни.
За последните 35 години доларът се е обезценил спрямо швейцарския франк, йената, марката, сега еврото. Относително краткия период на повишане на курса на долара в периода 1997- 2001 г. приключи и тенденцията на спад се подновява. Както, обаче, вече сме писали, доларът има изключителната позиция на световна резервна валута и макар да губи част от позициите си, при продължаващото конкурентно девалвиране на другите книжни пари ще запази част от влиянието си.
В България „зарибяването” на бъдещите длъжници едва започва. Вземането на кредити, особено потребителски и жилищни става все по лесно, а изискванията към потенциалните кредитополучатели непрекъснато се снижават. Независимо от това вътрешната задлъжнялост е почти изравнена с външната, която непрекъснато расте през последните години. Задлъжнялостта на бизнеса в България е около 60 милиарда лева, а верижната вътрешна задлъжнялост на фирмите е около 34.5 милиарда лева. Правителството с гордост сочи , че държавният дълг намалява, но това е заслуга повече на МВФ, който на практика определя макроикономическите рамки на бюджета. Огромният търговски дефицит и ръста на кредита, създаван вследствие на политиката на лесни пари на банките водят до ръст на инфлацията. Тя е значително по висока от официално обявяваната защото е в области, които не се обхаващат от казионната статистика – жилища, земи, услуги и други.
Независимо от валутния борд, левът е де факто обезценен и официалния курс не отразява днешните икономически реалности.
Това, което можем да препоръчаме на хората, желаещи да запазят богатството си през предстоящите трудни за световната и българската икономика години е:
Трудностите в българската икономика, базирана на кредита и дълговете тепърва предстоят, въпреки обещанията на политиците за всеобщ просперитет в ЕС.
Капиталистическата форма на организация на икономическия живот на обществото е индивидуалистична и всеки трябва сам да се грижи за физическото и икономическото си оцеляване чрез навременни и разумни действия.
Източник: Истински Пари