Защита на граждани и юридически лица срещу принудителното изпълнение

В последните години, във връзка с интензивното развитие на гражданския оборот и стоково- паричните отношения между отделни субекти на правото, както физически лица, така и юридически особено актуален стана въпроса за реалните права и задължения на всеки гражданин в материята на изпълнителното производство.

Почти не съществува пълнолетен човек, който да не е бил страна поне по едно изпълнително дело, независимо дали се касае за парично вземене, за предаване на движимо или недвижимо имущество, или за изпълнение на определено фактическо и правно действие.

Но малцина знаят, че в процесуалния закон има предвидени определени механизми, които ни дават право на защита на нашите права и законни интереси, пред всеки съдебен изпълнител, независимо дали е частен или държавен, когато считаме, че с действията си той нарушава наши права или когато законът ни го позволява, без значение дали съдебният изпълнител е извършил нарушение или опущение по служба.

В новия Граждански процесуален кодекс, който е в сила от 01.03.2008г., беше предвидена нова правна фигура, непозната досега, а именно т.нар. заповедно производство, в което освен изпълнителен лист се издава от съда и заповед за изпълнение.

Неслучайно първо се спирам на този нов процесуален институт, защото той касае огромната част от случаите, в които се завежда изпълнително дело и следователно се отнася за мнозинството от хората.

Заповед за изпълнение се издава обикновено когато се преминава към принудително изпълнение, без длъжникът да е бил осъден предварително по общия исков ред и без да е доказано вземането на взискателя/кредитор/ в рамките на производство по гражданско дело пред съд. Нашият процесуален закон допуска възможността лица да носят отговорност, без да са осъдени за това, само въз основа на т.нар. извънсъдебни изпълнителни основания, които са изчерпателно уредени  в чл.417 от Гражданския процесуален кодекс.

Такива основания могат да бъдат в най- честия случай нотариални актове или договори с нотариална заверка на подписите, договор за залог или ипотечен акт, акт за начет, запис на заповед и мн.др. След получаване на заповедта за изпълнение от страна на длъжника, като това може да бъде и заедно с изпълнителния лист, той разполага с правната възможност в двуседмичен срок да депозира възражение пред съда, който е издал заповедта.

Може само да се възрази без да е нужно специално мотивиране. В този случай съдът е длъжен да укаже на лицето в полза, на което е издадена заповедта за изпълнение/кредитора/, че следва да заведе в месечен срок гражданско дело по общия ред, за да докаже, че са налице всички предпоставки, вземането му да се счита за ликвидно и изискуемо.

Ако кредиторът не го направи, заповедта за изпълнение се обезсилва по право и не може повече да бъде търсена отговорност от длъжника за същото вземане. Тази предпазна законова мярка, засега работи сравнително ефикасно, за да се пресекат евентуални злопотреби от страна на недобросъвестни лица, които срещу един документ в обикновена писмена форма, например запис на заповед, могат да претендират по този ред и колосални суми срещу лица, без такъв документ да е издаван от тях и без дори да знаят за съществуването му.

Моето скромно мнение като юрист е, че принципно трябва да се сведат до минимум предвидените в закона извънсъдебни изпълнителни способи, за да не се достига до неправомерно увреждане правата на гражданите, които заради един срок от две седмици могат спокойно да се простят с голяма част или с цялото си имущество и пари.

Когато има издаден изпълнителен лист, всяко лице може да подаде и частна жалба срещу разпореждането за издаването му съгласно чл.407, ал.1 от ГПК, но в този случай подадената жалба не спира изпълнението, но то може да бъде спряно от съда до който се подава частната жалба.

Процесуалният закон допуска възможността да се подаде и частна жалба, срещу постановено от съда разпореждане за незабавно изпълнение, което е трети вид форма на защита, съгласно чл.419 от ГПК, но в този случай страната, която подава частната жалба до по- горния съд следва да внесе и подходящо най- често парично обезпечение за кредитора, в случай че жалбата не бъде уважена или трябва да бъдат представени убедителни писмени доказателства, че задължението не съществува или не е в размера посочен в съответния съдебен акт.

Това са най- началните мерки за защита на длъжниковия интерес, които могат да се извършат далеч преди същинското развитие на едно изпълнително дело. Отделно съществуват още твърде много механизми за защита в изпълнителния процес, които ще разгледаме в следващата ни рубрика.

Адв. Литов

От редакцията: Правото е навсякъде, правото е тясно свързано с живота, действията и бездействията, които извършваме всеки ден. Много пъти липсата на правна обща култура ни пречи да бъдем адекватни в определени житейски ситуации. За да бъдем полезни на нашите читатели и партньори, от "Имот Днес" се обърнахме за юридическо съдействие, към един от най популярните млади адвокати в страната. Радваме се, че независимо от професионалната си ангажираност, Адв. Васил Литов прие да бъде наш (разбира се най-вече Ваш партньор и правен консултант). Рубриката ще бъде периодична и убедени сме винаги актуална, интересна и полезна. Ние от екипа на Imotdnes.com му благодарим и сме щасливи, че чрез неговите знания и опит ще можем да бъдем полезни на всички Вас.