ЗАД БЕЛИТЕ ЗЪБИ НА КРИЗАТА

 

 

 

 

България е в Криза, Европа е в Криза, светът е в Криза??? Какво става? Да не би да е имало войни, потопи, земетресения, мор… Нищо подобно. Фалираха само няколко банки и световната икономика се срути. Но след като световни капацитети мълчат по тази тема, нима аз мога да кажа нещо оригинално?! Ето защо ще се опитам да говоря не за Кризата, а за част от онова, което се крие зад нейните бели, лъскави и добре поддържани зъби.

 

 

Погледнато метафорично, за мен важна и съществена част от природата на Кризата е тази, че вече сме си изяли бъдещето. Животът на милиони хора през последните години се превърна в живот на заем. Едни чичковци, които са си извоювали правото да печатат пари, ги отпускат на заем срещу заробващи лихви, на милиони наивници, мързеливци или хитреци. И това се превърна в начин на живот. Не са един и двама тези, които вярват и са убедени, че щом са живи, някой трябва да ги храни, да ги спонсорира. Дори наскоро един телевизор каза, че да се работи било демоде, че младите смятали това за остатък от комунизма. Я гледай ти! От друг телевизор, пък ни призовават да мислим позитивно. Не че е лошо да се мисли позитивно, лошото е, че се внушава само да се седи, лежи и мисли позитивно. Лежи си, Пламене, цял ден, мисли си позитивно и мислите ти ще се материализират… Овощната ти градина ще роди, а книгите ти сами ще се напишат. Да, ама баща ми твърди, че някой трябва да прекопае, да изреже, да натори и да напръска дръвчетата… Кой да го направи? Сигурно този, който не мисли позитивно?  Но той е зареден с отрицателна енергия и каквото и да хване, то изсъхва в ръцете му. Тогава какво да правим? Ами Дядо Вазов го е казал отдавна: „Да работим!”

 

 

Защото истинското име на днешната Криза е Рецесия - застой. Консумативното общество стигна своя таван и оттук нататък - няма накъде. Трябва ни нова мисъл, нов ред, ново управление! Според Уикипедия Рецесията може да се разглежда като период на временно спадане на производството, увеличаване на безработицата и други в резултат на продължителна инфлация, упадък, или като специализиран термин - бавно изчезване на някои наследствени признаци в организма. Ето това, последното, ми харесва много: „… бавно изчезване на някои наследствени признаци в организма”. Може би това е основното, което ни липсва днес, за да се чувстваме щастливи и успешни хора. Днес ние малко или много приличаме на дървета, които са изтръгнати от корен и поставени в някаква изкуствена среда. И като индивиди, и като общество дали не отрекохме твърде много от своето потекло и минало, дали не изхвърлихме на бунището онези изконни ценности, които са били опорни точки на нашите деди и прадеди?! Защото днешната Криза е Криза преди всичко на ценностната ни система. Криза на морала и духа ни. Онова, което ни разделя и отдалечава един от друг, е много повече и много по-силно от онова, което ни събира. Липсата на опорна точка проектира липсата на нова идея и на нов идеал.

 

Имаше една стара сентенция, че хората вървят след знаме, а кучетата - след кокал. Вече десетки години ние настървено вървим след кокала. Дали не се превърнахме в кучета?! Може ли да се появи отново знамето на идеята, или човечеството вече се е изчерпало и износило? Безсилни да родим и възприемем нещо ново, ние се въртим в кръг и преоткриваме старите шаблони, които не ни правят нито по-умни, нито по-богати, нито по-щастливи… Докога?  Кризата не се състои в това, че човечеството умира от глад, а във факта, че няма път и ресурс за развитие. Може би този път ще се роди единствено, когато настъпи Гладът? Днешните пророци вече вещаят нова световна война, гибел и ново начало… Всички се надяваме да не познаят и пророчествата им да се окажат ялови. Надяваме се, но не знаем накъде и защо да вървим. Сякаш наистина сме стигнали края на пътя… Виж, вековното дърво, което е пуснало дълбок и жилав корен, знае накъде отива. Корените му слизат надолу и вечно търсят пътя на водата, а клоните му растат нагоре и се опитват да докоснат една друга планета, един друг свят. И в тази красива вечност е скрит смисълът на съществуването.

Останали без собствен корен и чакайки все някой да ни нахрани и спаси, ние се обричаме на мизерия и вечна криза.

 

В хилядолетната си история съвременното човечество е показало, че няма такова общество, няма такава държава и система, която да удовлетворява всички ни. Кървавият почерк на историята едва ли е вразумил някого днес. Насилието и новото робство са безспорен факт. Въпросът е как водим борбата с това насилие и дали изобщо има такава борба? И ако за човек на 2011 г. бе обявен протестиращият човек, то аз не разбрах против какво протестира този човек и против кого? Мнозина твърдят, че се борят за свобода. Това е чудесно! Тази борба е вечна. Но какво е свободата? Как, за какво и от кого се употребява тя? Свободата на овцата е рай за вълка, казвам аз, а поетът Иван Желев твърди, че в ресторанта само празните чинии са свободни…

 

 

Днес болшинството от хората, мързелувайки, протестират единствено срещу себе си. Но те не виждат друг път, за тях няма друго спасение, убедени са, че самото им съществуване е достатъчна причина някой да ги нахрани, облече и оцени. Някои твърдят, че този манталитет е насаден от социализма, други го приписват на капитализма. Оптимистите вярват, че идва краят на парите и че след тяхното изчезване ще настъпи ерата на духовността. За циниците единственият господ продължават да бъдат парите.

Но днес все още основната стока си остават парите. Поетите твърдят, че банкерите продават пари и купуват евтини човешки души. Светът на парите винаги е бил шумен, но твърде студен и самотен. И тази самота като огромен тумор запълва и обезсмисля още повече живота. Обикновените топли човешки взаимоотношения отстъпиха без съпротива мястото си на завистта, страха и омразата. И все по-често мълчанието е нашият единствен изход…

 

 

 

 

Писателите също са в криза. И всеки гледа на нея от собствения си ъгъл. Свободата всеки да се изразява както може и както иска, доведе до там, че кой каквото и да каже, вече няма никакво значение. Вярно е, че „в началото бе слово”, но многото думи не постигнаха сътворението на нов свят, а превърнаха стария в блато на какафонията. Не забравихме ли, че всяка истинска творба сама за себе си е достатъчно силен войник и няма нужда да се воюва допълнително за нейното утвърждаване? Не е ли грозно и не до там умно, когато иначе уж талантливи хора се пъчат, бият се в гърдите, проклинат и анатемосват всички останали, само и само да бъдат забелязани и признати? Не е ли това симптом на бездарието? Дали не забравихме или никога не сме знаели, че истинският талант си личи по тихата радост или мъка, която излъчва след раждането на всяка творба? Бездарниците и чалгаджиите са величественият айсберг на кризата. Те искат с всички средства да ги харесват и да им ръкопляскат постоянно, и отстояват това си искане с всички средства.

 

 

Но да се воюва директно с бездарието, също няма смисъл, а и е невъзможно. Бездарието винаги има алиби, защото за всеки от свидетелите си то е с различна физиономия.Пасивният ни оптимизъм ни изпълва с тайна надежда, че рано или късно ще тържествува законът за преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения. Защото въпреки Кризата, за мнозина от нас четенето, мисленето и съпреживяването си остават  богатства, които никой не е в състояние да ни отнеме, освен ако сами не се лишим от тях.

 

 

Лъжата, мързелът и демагогията са грозните лица на кризата, които тя умело крие или поне се опитва да го прави. Едно от красивите й, но не по-малко зловещи лица за мен си остава сиромахомилството. Масово се внушава, че е богоугодно да храниш и обличаш неудачника, мързеливеца или пияницата. За съжаление  най-често тези, които ограбват другите и ги довеждат до просешка тояга, а за сметка на това се превръщат в богаташи, организират просешките кампании, не само за да изперат черните си души, но и за да доограбят тези, които не са успели. Да нахраниш гладния, е добро дело, но да го храниш постоянно е повече от престъпление. Разбрал, че може да преживява от суеверието и добротата на другите, неудачникът се превръща в престъпник. Мнозина от тези „просяци” отдавна са  превърнали просията в суперпечеливш занаят. Телевизорът и мобилните оператори мултиплицират тази просия в световна далавера, от която се печелят милиарди. Сякаш някой е превърнал целия свят в приют за неудачници. Приют, чийто собственик винаги се оказва Цинизмът. Защото Цинизмът е вечният плод на фалша, лъжата и безсмислието. А човекът ще или не ще, се превръща лека-полека в един тъжен, по-скоро жалък, рекламен продукт. И пред всичко това греят белите, лъснати зъби на Кризата.