ІІ век
КИТАЙЦИТЕ СА В ОСНОВАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ВПРЯГОВЕ
Усъвършенстван през вековете, конският впряг значително увеличава теглещата сила на коня. Употребата на впряга, която наред с останалите придобивки допринася и за по-добрата обработка на нивите и за разораването на нови земи, революционизира аграрното стопанство през Средновековието.
Изобретяването на съвременния впряг определя на коня първостепенна роля в брануването, орането, в тегленето на превозни средства и бележи изключително важен етап в историята на селското стопанство и видовете транспорт. В Античността впрягът е с двоен ок или хомот и се използва с две животни. С тези неогъваеми впрягове са влачени обработващите инструменти за оран и сеитба, като се започне от шумерското дървено рало с две опашки и се стигне до римското.
Промяната на впряга става възможна с въвеждането на предна част на колата с колела, която постепенно превръща ралото в плуг. Оттогава ралото не се опира вече на хомота, а на малката кола пред него. Постепенно впрягът загубва част от функциите си на твърдо устройство за опора и започва малко по малко да се модифицира.
В голямата си част селяните от Античността използват вратния хомот при впрягане на добитъка. Той най-добре приляга на повечето от впрегатните животни (волове, коне, магарета), докато рогатният ярем е подходящ само за биволи и крави и не осигурява мощно теглене.
/ ВРАТЕН ХОМОТ
Вратният хомот е лек дървен елемент, върху гърба на животното и се комплектова с ремък, като при коня се препасва там, където трахеята минава под самата кожа. Ремъкът пречи на дишането на животното и го кара да изпъва врата си.
Това води до значително намаляване на теглителната му сила.
От всички теглещи животни конят е най-мощният и най-бързият. Американският историк Р. Д. Форбис е пресметнал относителния коефициент на един кон спрямо други животни.
Оказва се, че при еднаква сила на теглене конят се предвижва един път и половина по-бързо от най-прекия си конкурент – бивола (1,10 м/сек срещу 0,73 м/сек) и че произвежда по-голяма сила (60 кг на м/сек срещу 40 кг м/сек).
Издръжлив е и може да работи два часа повече на ден.
/ КЪМ СЪВРЕМЕНЕН ВПРЯГ
Но използването на вратния впряг е вредно от гледна точка на потенциалната производителност на коня. За да се избегне това неудобство от ранното Средновековие се въвежда впрягът в редица. Една ли няколко двойки животни се поставят пред останалите впрегнати двойки животни, за да повишат теглителната сила. Но дори и този вид впряг не е ефикасен, докато не се реши проблема с конската амуниция.
Съвременният впряг постига това, като заменя тегленето посредством врата с теглене през раменете. Съществува вероятност раменното теглене да е изобретено в Китай, където историците откриват изобразени конски нагръдници (гръден ремък на хомота, държащ се на гърдите и врата) и раменни колиета върху барелефите Хан от ІІ век.
/ РЕВОЛЮЦИЯ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
Изглежда, че този начин на впрягане е бил усъвършенстван по-късно в степите, а след това разпространен в Западна Европа към VІІІ – ІХ век, а може би и по-рано, ако се позовем на езикознанието.
Значимият резултат от това изобретение е, че се дава възможност на коня да разгърне цялата си теглителна сила, както първи отбелязва майор Льафевр дьо Нойет във „Впрягът и оседланият кон през вековете” (1931). Появата на впряга в Европа има незабавен ефект: съчетанието между модерния впряг и тежкия плуг с палешник е феноменът, благодарение на който през ХІ и ХІІ век е възможно обработването на неразораните целини. Освен това, както отбелязва историкът Жорж Дюби, новият впряг позволява „значително ускоряване на орането, т.е. появява се възможност за повече работа, за чувствително подобряване подготовката на почвата или, иначе казано на плодородието й, за намаляване на сроковете, когато нивата трябва да бъде оставена за угар, за да се увеличи урожаят от сеитбите”.
Накратко, „той бележи появата на една по-продуктивна аграрна система”.
< КОНСКАТА ПОДКОВА И СТРЕМЕТО >
Не бива да се пропуска откриването на конската подкова, мощен фактор за повишаване на селскостопанския добив, както и това на стремето, което дава решаващо предимство на конниците в битките.
> Подковата предпазва копитата при трудни терени, а употребата й позволява използването на животното за работа при най-разнообразни топографски условия. Крехкостта на конските копита е позната от най-дълбока древност. Първо римляните приспособяват сандали от въже и кожа към копитото, но неудобството е, че се изхабяват бързо. По-късно закрепват железа посредством метални нишки, но конете системно ги губят.
> Подковата с гвоздеи се появява едва около ІХ век. Вероятно се касае за византийско изобретение, което бързо се разпространява, или е независимо открито в католическа Европа. Първите подкови са тесни и малки и минава много време, за да достигнат постепенно до днешните си размери. Използването на подкови започва от ХІ век нататък, а ХІІ век е началото на занаятчийското им производство в ковачници.
> Стремето се появява през V век в Китай и Корея. След това аварите (номадски народ в Централна Азия) го разпространяват в Европа, където се приема бързо, защото осигурява значителна стабилност на ездачите върху седлото. Именно стремето позволява на тежката кавалерия да се наложи като основна сила през Средновековието, докато фламандските пехотинци побеждават френските рицари на Робер д`Артоа в Курте през 1302 г.
Из едноименният труд на Мишел Ривал.