Великите изобретения на човечеството: Пътища

ІІІ век пр.н.е.

ПЪТИЩАТА НА ЗАВОЕВАНИЕТО И ТЪРГОВИЯТА

Повече от три хиляди години отделят изобретяването на колелото от появата на първите пътни мрежи. Не бива да се учудваме на тази придобивка, понеже строителството на пътища се диктува от нужди от икономическо и военно естество.

Истинската причина за прокарване на пътищата е появата на завоевателни и централизирани държави. Организирането на първите пътни системи става в Китай, в началото на периода на унифициране на страната, и в Рим, когато младата република навлиза във фазата на експанзия.
Можем да си представим каква пътна мрежа би прокарал Александър Велики, ако би имал време за това.
Все пак той осъществява обединяването на земите от Източното Средиземноморие до река Инд през ІV век пр.н.е., там където отдавна съществувала мрежа от керванджийски пътища, водещи към Централна Азия, които са се нуждаели от подобрение.

/ ПЪТИЩА МЕЖДУ СКЛОНОВЕ

Що се отнася до пътищата изобщо, те със сигурност предхождат пътните мрежи.
Пътищата се свързват с ІІІ хилядолетие пр.н.е. и с изграждане на насипи от египтяните с цел прокарване на високо издигнати трасета по протежение на напоителните канали.
Извън тези примитивни пътища от пръст в някои египетски и месопотамски градове от същата епоха се намират улици и площади, постлани с каменни плочи, споени с асфалт и поставени върху тухлени основи. Установена е и съществуването на каменни пътища в Крит около 2 500 г. пр.н.е.
От своя страна към 1 200 г. пр.н.е. хетите са строили пътища, покрити с каменни плочи, за своите процесии, а асирийците строят подобни в периода от 700 до 600 г. пр.н.е.

/ …С ПОДДЪРЖАНИ ТРАСЕТА

Асирийският народ е в основата на първите планирани строежи, които представляват повече писти, понеже не са павирани, нито непременно годни за колесници, а чисто и просто са поддържани на повече или по-малко еднакви интервали. В действителност нито асирийците, нито персите и гърците развиват истински пътни системи. Историците виждат две причини за подобен пропуск: влиянието на цивилизацията на едногърбата камила и на оседлания кон, които превръщат в не толкова належащо съществуването на адаптирана към колесните превозни средства мрежа при асирийците и персите; вследствие на това развитието на мореплавателните умения при гърците облагодетелства водния път като начин на завоевания и колонизация.

/ ДВЕТЕ ГОЛЕМИ ПЪТНИ МРЕЖИ

Следователно трябва да се чака появата на китайската и римската империя, за да се стигне до развитието на първите пътни мрежи. Крайната им цел е политическа и военна – пътищата служат за преминаване на войските на китайския император или на легионите на римския сенат, а в икономическо отношение точно по тези пътища преминават транзитно към столицата племената от завоюваните области и събраните от тях данъци и не на последно място новините от цялата империя. Географският обхват на тези мрежи е изключителен и, както припомня Джозеф Нийдам, „ако римляните бяха успели да завладеят партите и персите, двете пътни системи можеха да се срещнат и съединят някъде на запад от Синкианг…”

/ КИТАЙСКИ СТРОЕЖИ

В Китай след обединението на империята през 221 г. пр.н.е. се взема решение за построяване на обширна мрежа, включваща пощенски, бързи и директни пътища близо до днешния град Сиан. В края на ІІІ век общата дължина на тези пътища достига впечатляващата цифра от 6 850 км. От тях са останали малко следи, понеже са били построени от по-нетрайни материали, отколкото употребяваните от римляните, вероятно чрез пресоване на по-едър и по-дребен чакъл. Нийдам е на мнение, че в това се корени доказателството, че китайските пътища „са били по-еластични, а следователно и по-модерни по замисъл”, отколкото римските пътища.

/ РИМСКИ СТРОЕЖИ

Що се отнася до Римската империя, първият път виа Апия, свързващ Рим с Капуа, е построен през 312 г пр.н.е. по заповед на цензора Апий Клавдий. Но едва през 220 г. пр.н.е. със завършването на свързващата Рим с долината на река По виа Фламиния се достига до истински подем в развитието на римската пътна система. До ІІІ век усилено се извършва изграждането на римската пътна мрежа. Бързо прехвърля границите на Италия и се разпростира в Далмация, Мала Азия, Галия, Египет и Африка, преди темповете на строежа й значително да намалеят.
Последният удар й бива нанесен от падането на Рим и варварските нашествия.

< СТРОЕЖ НА ПЪТ В РИМ >

Около 90 г. пр.н.е. римският инженер Статий прави следното описание на начина на строеж на пътища:

„Първата задача, пише той, е да се издълбаят бразди и да се отвори път, после се копае в дълбочина и се изхвърля пръстта.
Тогава празният окоп се запълва с други материали и по този начин се подготвя покритие, върху което може да се постави настилката на пътя, прави се за предотвратяване свличането на почвена маса и за избягване на размествания на земни пластове, в които са насипани каменни блокове. След това пътят се покрива с павета, подредени в бордюри и с многобройни железни скоби.”

Из едноименният труд на Мишел Ривал.