Великите изобретения на човечеството: Корабно платно

ІІІ хилядолетие пр.н.е.

ЗАВОЮВАНЕ НА МОРЕТАТА И ТЪРГОВСКИТЕ ПЪТИЩА

От неолита хората плават по реките или покрай бреговете с помощта на весла. Но когато пожелават да прекосят моретата, разбират, че имат нужда от по-голяма сила.
Тогава се научават да опитомяват ветровете.

Съществуването на кораби е доказано за епохата на мезолита, за което свидетелстват останки от плавателни съдове и весла. От неолита има изображения върху камък на кораби с весла. С разрастването на градските цивилизации от IV хилядолетие пр.н.е. речното корабоплаване и в подем.

Реките, лесно преодолими, дават възможност за транспортиране на храни от производствените райони към градовете и селата и стимулират развитието на всички видове корабоплаване.

Все още корабите са с весла. Ето как Херодот описва корабоплаването на вавилонците през 450 г. пр.н.е.: „Те имат плавателни съдове, с които слизат по реката до Вавилон, те са кръгли и са направени изцяло от кожа. За да може такъв кораб да се движи направо, са нужни две весла, управлявани от двама изправени гребци.” Пак Херодот споменава и за рибари по Инд, които, както казва: „Излизат за риба с лодки от тръстика: с един разрез на стъблото от едно коленце до друго, лодката е готова”.

/ ЕГИПЕТСКО НАЧАЛО

Най-ранните свидетелства за ветроходство са от древен Египет. Намерени са изображения в гравюри и погребални рисунки от Старото царство. Най-отдалеченото от нас датира от средата на ІІІ хилядолетие пр.н.е., като характеристиките на ветроходните кораби от по-късно време остават същите: повдигната задна и предна част, без палуба, трапецовидно платно от папирус или лен, управлявано с въже, което го поддържа, издигнато на двойна или проста мачта, често подвижна. Тези кораби имат един ред весла. Те се управляват с помощта на весло опашка или на две масивни весла, разположени от двете страни на корпуса.

Египетският произход на ветрохода се обяснява с големия опит на този народ в корабостроенето. Египтяните са търсени корабни архитекти: още от неолита те строят добре лодки и през периода на фараоните поддържат корабостроителниците си винаги активни.

Те са и опитни навигатори, свикнали с речното плаване. Най-старият корабен дневник е открит върху египетски папирус.

/ „ВЕЛИКОТО ЗЕЛЕНО” И ЧЕРВЕНО МОРЕ

Географското положение на Египет стимулира корабостроенето. Страната е между две икономически важни морета: Средиземно -  „Великото Зелено” (според египетските текстове) и Червено море. Египтяните са много заинтересовани да развиват корабоплаването, което не е характерно за месопотамците или за народите от поречието на Инд. При първите Ефрат се влива в едно затворено море, оградено от пустини, при вторите Инд завършва в един открит океан. Така че египтяните първи изоставят чисто речното плаване, за да се впуснат в завоюване на моретата.

/ ПЪРВИ ПЪТЕШЕСТВИЯ

Още от Старото царство египетските кораби изследват източните брегове на Средиземно море към Библос в търсене на ценна дървесина за дворцовите жилища, след това към Кипър и Киликия в търсене на мед и злато, към Егейско море, за да доставят занаятчийски стоки. На юг египетските мореплаватели стигат до крайбрежието на Индийския океан в търсене на абанос, слонова кост, тамян, подправки, злато и диви животни в легендарната страна Пунт. Те организират първите експедиции в историята. Сред това предават знанията и уменията си на финикийците, които се оказват неуморими мореплаватели. През цялата Античност техните „големи кораби от Тарсис” остават синоними на кораби за дълго плаване.

< ГОЛЕМИТЕ МОРСКИ ЕКСПЕДИЦИИ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА >

> XV век пр.н.е. Царица Хатшепсут (1520 – 1484 г. пр.н.е.) изпраща флотилия от 5 ветроходни галери в Червено море към „огнищата” на тамяна. Те достигат Еритрея и докарват оттам тамянови дървета, злато, абанос и роби.

> VIII век пр.н.е. Финикийците предприемат колонизация на Западното Средиземноморие и превземат островите в Егейско море, Малта, по северния бряг на Африка и в Испания.

> Около 600 г. пр.н.е. По заповед на фараона Нешао ІІ (610 – 591 г. пр.н.е.) финикийски моряци предприемат плаване около Африка, тръгвайки от Червено море. Ако вярваме на „Истории” на гърка Херодот (ок. 484 – 420 г. пр.н.е.), те успели да преминат през Гибралтар и да достигнат Египет на третата година от началото на обиколката. Херодот уточнява, че слънцето им било отляво, когато са заобикаляли Африка, доказателство, че са били на юг от екватора. Тази експедиция се смята за правдоподобна от специалистите.

> 550 г. пр.н.е. Гръцкият мореплавател Евтимен от Масилия плава покрай бреговете на Африка и достига река Сенегал.

> Около 500 г. пр.н.е. Гръцкият мореплавател Силакс от Карианда по заповед на персийския цар Дарий (522 – 486 г. пр.н.е.) предприема плаване по течението на Инд до Индийския океан и продължава на запад: след като заобикаля Арабския полуостров, достига Египет през Червено море.

> Около 450 г. пр.н.е. Картагенският мореплавател Химилкон организира плаване около Испания и достига до британски Корнуол.

> Около 425 г. пр.н.е. Картагенският адмирал Ханон предприема плаване покрай западните брегове на Африка, което го отвежда най-вероятно до Гвинейския залив.

Из едноименният труд на Мишел Ривал.