Великите изобретения на човечеството: Фармакология

ІІІ хилядолетие пр.н.е.

МЕЖДУ ЕМПИРИЗЪМ И МАГИЯ В ТЪРСЕНЕ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

Инстинктът за самосъхранение и оцеляване е вроден у живите същества. Затова е твърде вероятно човекът да е търсил лечение за болестите и раните си откакто се е появил на земята.

Можем ли да си представим праисторическия човек да приготвя компреси и сиропи с терапевтична цел…И все пак от намерените костни останки е доказано, че Хомо сапиенс е използвал някои елементарни хирургически методи, за да изважда чужди тела, да обездвижва счупени кости и да прави трепанации.

/ ПЪРВАТА РЕЦЕПТА

До нас не са достигнали свидетелства за познанията на праисторическия човек в областта на фармакологията поради липса на писменост. Чак след нейната поява (IV хилядолетие пр.н.е.) се откриват следи от фармакопея под формата на сборник с фармакологични предписания върху табличка, открита през 1948 г. Сред развалините на древния шумерски град Нипур, датиращи от ІІІ хилядолетие пр.н.е.

Любопитното в тази табличка, на която е отбелязано приготвянето на лекарства на минерална основа, животински продукти и екстракти от различни растения, е, че липсва какъвто и да е намек за магия и поради това се смята, че тя е първият пример за съществуването на хуманитарна медицина. Забележителен, но изолиран случай. И наистина, терапевтиката в Месопотамия, както и тази в древния Египет се основава преди всичко на магия и в повечето случаи изисква странни и екстравагантни лекарства без връзка със заболяванията.

/ БЛИЗКОИЗТОЧНА ФАРМАКОПЕЯ

Фармакопеята на Месопотамия е основана върху растенията и върху някои минерални елементи като солите на медта. Бирата и маста служат за свързващи вещества при сиропите и мехлемите.

Но заклинанията и магиите остават най-доброто от терапевтиката против болести, считани като божие наказание  (и знак за порочност) или като следствие на урочасване или демонична намеса.

Колкото до фармакопеята на Египет – тя е абсолютно различна.

Историкът Абел Рей ни казва, че „възхваляваните лекарства включват почти всичко от природата, което може да бъде погълнато под някаква форма, твърда, тестообразна или течна”.

Египетският аптекар приготвя таблетки, сиропи, мехлеми, лапи, отвари, промивки за клизми, като използва двадесетина растителни вида (билки, смоковница, палми, акации, кедър и др.) и многобройни минерални субстанции (морска сол, стипца, селитра, меден сулфат, различни камъни) или органични вещества  (жива плът, сърце, черен дроб, жлъчка, рог, косъм, прясна или изсушена кръв от животни).

/ СТРАННИ ЛЕКАРСТВА

Рей подчертава, че множество „рецепти объркват със своята оригиналност или варварство на предписаните съставки: мляко от родилка на мъжка рожба, тор от лъв, мозък от костенурка, стар папирус, варен в олио”.

Говори се за „екскрементна фармакопея”, използваща изпражнения от пеликан, хипопотам, наплюто от мухи.

Извън тези странности изследванията позволяват на лекарите от онази епоха да определят лечебните свойства на някои вещества. В Месопотамия и Египет са открити доста случаи, в които наблюдението на заболяванията изглеждат точно и предписаните лекарства са подходящи. Така се създава сборник с наблюдения върху заболяванията и прилаганите лечения, което позволява постепенно медицината и фармакологията  да бъдат изведени от сферата на първоначалното мракобесие.

< АНТИЧНА МЕДИЦИНА >

> V век пр.н.е. Хипократ от Кос (460 – 377 г. пр.н.е.) и неговите последователи създават значителен сборник със съчинения по медицина, в които разумното наблюдение се издига във фундаментален принцип на медицината, който дава първите клинични и прогностични описания на многобройни болести.

> IV век пр.н.е. Основаване на медицинска школа в Александрия от Херофил (около 340 – 300 г. пр.н.е.), която полага солидните основи на анатомията и физиологията благодарение на практикуване на дисекцията.

> ІІІ век пр.н.е. Еразистрат (около 300 – 240 г пр.н.е.) продължава изследванията на учителя си Херофил. Той открива метаболизма, тъканния строеж на човешкото тяло и описва правилно механизма на храносмилането.

> І век пр.н.е. Редактирана е книгата „За медицинската наука” от Диоскурид, която съдържа ботаническо описание на около 600 растения.

> ІІ век. Гален (129 – около 199 г.), който заедно с Хипократ е най-великият лекар от античността, изучава сърцето, артериите и механизмите на дишането, ролята на бъбреците, на мозъка и гръбначния стълб.

ФАРМАКОЛОГИЧНО ПРЕДПИСАНИЕ ОТ ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Папирусът Еберс, както и папирусът Смит са едни от главните извори на знания за египетската медицина. Предлагат списък на повече от 500 лекарствени средства, главно от растителен произход, някои от които са запазили терапевтичното си приложение и до днес. Следващият откъс описва сърдечно заболяване, следвано от фармакологично предписание:

„ Ако преглеждаш болен, който има болки в ръката, в гърдите, някъде в стомаха, ще му кажеш: това е уади /болестта/, ти ще кажеш по негов адрес: то е /нещо/, което /на него/ му е влязло в устата, заплашва го смърт. Ще приготвиш за него благотворно лекарство от растения в олио, за да го изпие. Ще положиш ръка върху него, ще го сложиш да легне, докато ръката го отболи, като се освободи от страданието, ще му кажеш: тази болка слезе в дебелото черво, в ануса. Няма защо да повтарям лекарството.”

Из едноименният труд на Мишел Ривал.