Великите изобретения на човечеството: Дестилация

І век

ИЗВЛИЧАНЕ НА ЕСЕНЦИЯТА ОТ МАТЕРИАЛА

В продължение на хилядолетия човек е съумявал да извлича есенции и парфюми чрез загряване на твърди или течни суровини, а през епохата на елинизма е подобрил тези техники. Аламбиците на александрийските алхимици са всъщност съдовете за дестилация на модерната химия.

Отначало топлината е единственият източник на енергия, с който хората разполагат, за да осъществят химическото преобразуване на материала. Тя влиза в процеса на дестилация, който се състои в изпаряване и следващо втечняване на твърда или течна материя, посредством разделянето на течностите във фракции според температурата на кипене. Дори ако отнесем началото на модерната дестилация към римската епоха, не е изключено дестилационната и пречиствателната техника да са били прилагани още от ІV хилядолетие пр.н.е. в Месопотамия. Археолозите стигат до това заключение, съдейки по формата на съдове, открити при разкопки в Тепе Гавра, близо до съвременния Мосул в Ирак.

/ ИЗКУСТВО ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНО ОТ РИМСКАТА ЕПОХА НАСАМ

От друга страна, акадски текстове от ХІІІ век пр.н.е. съобщават за приготвяне на парфюми посредством пречистване, т.е. чрез превръщане на твърди тела в газообразно състояние без преминаване през течно състояние: тамянови смоли, балсамови и миртени зърна се обработват с горещи масла и пара в съдове, в чиито горни части се акумулира пречистеният продукт. За пръв път дестилацията и пречистването са ясно указани в „De materia medica” на Диоскорид (І век пр.н.е.). Твърде вероятно е техниката за пречистване на живака, използвана от гръцкия учен, да е послужил за начална точка на александрийските алхимици, които развиват модерни дестилационни техники.

/ АЛЕКСАНДРИЙСКИ АЛАМБИЦИ

Те прибавят към основния съд една или няколко тръбички за директно отвеждане на получения екстракт.

Този метод позволява да се осъществява продължителна дестилация и да се прибавя още суровина. Именно от александрийските аламбици от елинската епоха, датиращи от І век, се развиват средновековните форми, били те арабо – мюсюлмански или западноевропейски.

По независим път и Китай достига до паралелно развитие на това, както в арабския Среден изток и Западна Европа. Тази базова за химията и химическата индустрия техника остава непроменена до ХVІІІ век с две изключения на две подобрения.

Най-напред – удължаването на шийката на аламбика, въведено през елинската епоха, позволява да се получи по-добро охлаждане и по-голямо количество дестилиран продукт. Заради извитата форма на новите аламбици, наложена от удължението, тези инструменти биват наречени „рогати”. По-късно, през ХІV век, добавянето на охладителни приспособления от различните страни на аламбика улеснява кондензацията и предпазва от прегряване. В средновековните аламбици са получени безброй дестилирани продукти: най-известният безспорно е алкохолът, произведен за пръв път в Салерно през ХІІ век, но познат в Централна Азия още от ІІІ век, а в Китай от VІІ век: умелото дестилиране на виното ни дава етиловия алкохол, наречен „вода на живота” или „горяща вода” през Средновековието. Освен употребата му като силна напитка средновековната медицина го използва и като лекарство.

/ ВОДА, ПАРФЮМ, ПЕТРОЛ

Водата също се дестилира. Опитите за обезсоляване на морската вода датират от Античността. Разглеждани от Аристотел и Плиний, те са описани от Александър Афродизийски през ІІІ век.

Дестилацията на сулфати позволява да се получат минерални киселини като сярната киселина (витриол).

Дестилацията на растителни и цветни есенции, упражнявана първоначално от арабите, дава парфюми; дестилацията на петрола, извършена от Калиник от Византия към 670 г., доставя битумна суровина, която примесена със селитра, дава опасния „гръцки” огън, чиято употреба за потопяване на неприятелски кораби се разпространява с бързи темпове.

< ДЕСТИЛАЦИЯ И ПРЕЧИСТВАНЕ ПРИ ДИОСКОРИД >  

Дестилацията на смола, описана в De materia medica от гърка Диоскорид (І век пр.н.е.), използва средство, функциониращо по следния начин:

„Маслото от смола се получава  при отделянето на водната част, която се изпарява, както става и със суроватката. В процеса на варене на смолата над нея се поставя чиста вълна, която поема изпаренията. Когато тя се навлажни от вдигащата се пара, се изсушава в един съд и това продължава дотогава, докато трае варенето на смолата.”

Пречистването на живака, описано в същия трактат, отговаря на метод, чийто произход вероятно се корени в една по-проста техника, служеща си само с един съд и един похлупак. Той служи за отправна точка в развитието на многобройни дестилационни техники, използвани от вещите александрийски алхимици.

„Живакът се приготвя от продукт – миниум, наричан още, макар и неправилно „цинобър”. Желязна чиния, пълна с миниум, се слага в керамичен съд, а върху него се поставя плоско шише, облепено с глина. Под съда се пали огън от дървени въглища. След като полепналите по похлупака сажди се остържат и охладят, се превръщат в живак.”

Из едноименният труд на Мишел Ривал.