Силата на безплатните вестници

Навлизат и защо да се правим, че са вредни след като всички обичат безплатните неща. На пазара в София е първият безплатен всекидневник 19 минути. Пета година във Варна излизат в-к. „Реклама” и в-к. „ИМОТ ДНЕС”.

Почитателите на безплатните вестници се гордеят, че са верни на безплатната идея и споделят, че това включва некупуване на платените. Дали е така е трудно да се каже, но изглежда логично: Защо да се плаща за нещо след като е безплатно? Ще кажете качеството на журналистика и ще бъдете прави, но за всеки влак си има пътници – казва изтърканата мъдрост.
Твърденията, че ще се подкопае сериозната журналистика и влиянието на някой рекламодатели ще се повиши – трудно ще повлия на тези, чийто манталитет не води до толкова задълбочени въпроси. Начините на разпространение и съдържанието предопределят дали на петата секунда вестника няма да се превърне в книжна топка – изстреляна със спортен хъс към близкия контейнер от гражданин решил да отбележи тройка в последната секунда. За безплатен вестник са необходими четири неща:

•    Стабилен финансов гръб
•    Хъс – граничещ с лудост
•    Полезна информация
•    Добро разпространение

За първите два показателя в повечето случаи липсват мераклии и затова засега конкуренцията е вяла. Преди шест години ентусиасти се опитаха с няколко броя на вестник от 4 стр. (така и не си спомням заглавието) да превземат Варна, но изчезнаха на брой 2.
През 2007 г. във Варна имаша пореден опит за създаване на друг вестник и въпреки, че купиха половината си екип от друг безплатен вестник – удържаха една година и отминаха в небитието. Липсата на полезна информация превърна вестника в ненужен – хартен спам. Много хора се дразнят от това, че без да ги питат им пълнят пощенските кутии. Единственото спасение за тези, които се дразнят е да демонтират кутията и да наемат такава в пощенски клон. Надали след като електронния спам е под контрол – хартиения ще го последва. По тази логика някой ще каже, че му пречат билбордовете, защото се налага да ги гледа. На някой ще му светне, че и огромните калкани по блоковете са досадни и като се замисли човек - все доводи не без основание.
За да уцелее един безплатен вестник е необходимо да доставя полезна информация. Дори прасетата не ядат всичко – само защото им го сипват безплатно. Полезната информация е магнит за качествени рекламодатели. Чрез един безплатен вестник може да се рекламира и продава всичко, но и това си има тънкости, които не се изучават в нито един университет в България.
През 2006 г. влиятелен, варненски политик също беше на крачка да стартира безплатен всекидневник и това щеше да внесе интересна емоция в останалите варненски всекидневници - опитващите се да гонят уникални тиражи от 1000 дневно. Вестникът щеше да преследва чисто политически интереси, но нима другите издания преследват нещо друго. Проекта за съжаление не се реализира (засега) за огромно съжаление.
Фирмите лишени от предрасъдъци рекламират смело в безплатни вестници и трупат продажби на гърба на тези, които се правят, че не забелязват това явление, но тайно четат в тоалетната безплатните брошури на МЕТРО, Кауфланд, Технополис и т.н. Не мога да се въздържа да не споделя и следното свое мнение: 99 % от потенциалните рекламодатели четат споменатите безплатни рекламни материали, но стане ли дума за реклама в безплатен вестник над 50 % от тях изтъкват: „Щом един вестник не се купува – значи е несериозен!?”. Всеки има право на мнение, но накрая остава неоспоримия факт, че за преодолялите предрасъдъците фирми, безплатните вестници са и ще останат движеща сила.
В западна Европа е изключително популярен безплатния вестник „METRO”. Разпространява се по метро-станциите и гарите. Разграбва се за отрицателно време и се чете по време на пътуването. Нали не смятаме европейците за по-бедни от нас. Е, да – еколозите от Грийнпийс ще споменат колко дървета са изсечени за да се отпечата един вестник. Това е така, но захванем ли тази тема – ще разраснем проблема до световната глобализация и спора няма да приключи никога и за никого.
И докато чакаме интернет да стане достъпен и чрез мобилните телефони – ще се нуждаем от безплатните вестници – пък дори и да поседим върху тях докато гледаме футболния мач на любимия отбор.

Ивайло Манахов - гл. редактор