Пристанище Варна

Пристанище Варна
от Naval Research Laboratory Marine Meteorology Division

Географско разположение

Координати 43o11'N 27o55'E.

Варна е разположена на брега на Черно море, в източна България, приблизително на 35 морски мили южно от българо-румънската граница. Пристанище Варна е разположено на западния бряг на Варненския залив.

Околният релеф е хълмист, с няколко възвишения достигащи до 305 м, навътре в сушата на около 10 морски мили. Планинската верига Стара планина с височини до 914 м се простира на около 40 морски мили западно от Варна.

Общи сведения

Пристанище Варна е разделено на две части - Варна-изток и Варна-запад. Варна-изток е по-удобно и може да се използва от американските военни кораби, посещаващи пристанището и затова на него тук ще бъде обърнато по-голямо внимание. Варна-запад е разположено на няколко мили западно от Варна-изток, на две езера, наречени Белославско езеро и Варненско езеро. Двете пристанища са свързани с два канала обозначени на карта DMA chart 55062 като Канал 1 и Канал 2.

Американските военни кораби се допускат за швартоване на пътническия терминал или на кей N1 в източната част на Варна-изток. По-малките кораби, обслужващи закотвените във Варненския залив военни кораби най-често се швартоват на пътническия терминал и на кей N1, но могат да бъдат допуснати и до други кейове.

Във Варненския залив има две главни котвени стоянки. Лятната котвена стоянка е разположена на около 3 морски мили южно от входа на пристанището. Зимната е на приблизително същото разстояние, но на северозапад. Местата им са избрани така, за да намалят ефекта от характерните за съответния сезон ветрове. Задържането на котвата в пясъка и на двете места се оценява като добро. Според пристанищните органи котвените стоянки са подходящи за кораби с голяма ветрилна площ. Влачене на котвата е наблюдавано само веднъж за последните 30 години, но рапортите го обясняват с небрежността на екипажа, а не със силата на вятъра. Трета котвена стоянка за американските военни кораби, обслужваща дейността на малките кораби има на 1/2 до 3/4 морски мили източно от източния пирс, комбинация от кей и вълнолом, който определя източната граница на Варна-изток. Ако силните североизточни ветрове правят тези стоянки опасни се препоръчва преместване на защитената от вятър стоянка на запад от нос Калиакра, на около 26 морски мили североизточно от Варна. Нос Калиакра дава добра защита и от североизточното вълнение.

Влизането в канала за пристанище Варна е без ограничения. Въпреки, че по документи на пилотската служба от 1990 г. контролираната дълбочина на канала е 11.9 м, местните пристанищни органи заявяват, че канала е удълбочен до 12.5 м. Той е добре маркиран с буйове. Според пристанищните органи буй 102 е разположен на север от подводни скали, но канала е чист. В подстъпите към пристанището няма останки от потънали съдове. Според органите ветровете не създават проблеми на корабите в канала, дори и на тези с голяма ветрилна площ.

За кораби над 100 GWT, включително и за американските военни кораби се изискват пилоти. Те се качват и слизат при буй със звукова сигнализация разположен близо до точка с координати 43°11'N 28°00'E, на около 3.5 морски мили източно от Варна. Ако вятъра е неблагоприятен, или през зимата, когато на обичайното място за качване/слизане на пилота има вълнение на кораба може да бъде наредено да следва канала към пристанището. Пилотът може да поеме кораба от защитено място след вълнолома. Пилотите работят при всякакви метеорологични условия, но пристанищните органи затварят пристанището за идващи и заминаващи кораби при вятър над 12 м/с. За подпомагане на корабите при лошо време може да бъде изискано и ползването на до 4 влекача, за да се осигури безопасността им.

Пристанището като подслон

Варна-изток е изкуствен воден басейн, образуван между два вълнолома, означени на карта DMA Chart 55062 като източен вълнолом и южен вълнолом. Източният вълнолом образува източната граница на Варна-изток. Той е разположен по дължина на източната част на изкуствения басейн. Южният вълнолом е от северната страна на канал 1, и ограничава акваторията на пристанището от юг. Ориентираният север-юг вход към Варна-изток е широк около 183 м и минава между двата вълнолома.

Варна-изток включва 14 търговски пристанищни кейови места и българска военноморска база. Търговските кейове са разположени на източната и северната страна на пристанището. Военноморската база е на северната страна на южния вълнолом. Дълбочината при кей 1 е 7 м. Пътническият терминал е с дълбочина 7.8 м. За другите кейови места в пристанището няма информация. По време на посещението през юни 1998 г. в близост до кейовете на военноморската база се извършваше удълбочаване до 8 м.

Метеорологични особености

Поради бариерата създадена от Карпатите, Трансилванските Алпи и Стара планина Черно море е предпазено от навлизане на въздушните маси от югозапад, като изключение е само прохода, образуван от Дарданелите, Мраморно море и Босфора. Най-голямата релефна особеност в западната част на Черно море е делтата на Дунав, на около 60 морски мили северно от Варна.

Пристанищните служби следят за метеорологичните прогнози и карти. Местните прогнози се излъчват на английски език на УКВ. За метеорологичните прогнози корабите трябва да следят 16-ти канал на УКВ (работния канал) и да превключват на канали 24, 25, 26 или на каналите, съобщени по 16-ти канал.

При корабните стоянки на американските военни кораби е наблюдавано вълнение до 3 - 4 метра, но в открито море то е по силно. Пилотската служба казва, че вълни с височина да 13 м са наблюдавани на отделни места в югозападната и североизточната част на черно море.

Атмосферни влияния и ветрове

Корабите във Варна-изток са изложени на атмосферни влияния и ветрове, но пристанищните служби казват, че метеорологичните условия никога не са толкова сурови, че да се наложи напускане на кейовите места на Варна-изток.

Най-големият метеорологичен проблем създават североизточните ветрове, които се появяват три или четири пъти за месец през декември, януари, февруари и март. Такива ветрове могат да продължат до два дни. Въпреки, че няма местно наименование на ветровете, изглежда, че те са резултат на същите причини, които причиняват вятъра Бора по източния бряг на Черно море, близо до Новоросийск и по бреговете на Адриатическо море от Триест на юг до Албания. Вятърът Бора обикновено е резултат от много високо налягане на север от района и ниско налягане над Адриатическо и Средиземно море. Най-силният вятър, регистриран във Варна е 34 м/с с проявления през зимата и ранната пролет. Местните пристанищни власти съобщават, че през 1977 г. източни ветрове със скорост 18-20 м/с са породили триметрови вълни, прескачащи източния вълнолом. Поради защитеността от източния вълнолом във вътрешността на пристанището няма проблеми с вълнението.

Видимост

Видимостта в пристанище Варна понякога е ограничена поради мъгла. В тези случай в сутрешните часове мъглата обикновено е по-гъста, като се разсейва към 10 часа местно време. При мъгла пристанището се затваря, когато видимостта спадне под 500 м, но понякога остава затворено докато тя се вдигне. Пилотската служба казва, че крайбрежна мъгла пада през зимата и пролетта, и по-рядко през лятото. Появата на мъгла е по-характерно за северните райони на Черно море, като със слизане на юг тя забележимо намалява.

Вълнение

Пристанище Варна-изток е добре защитено срещу вълнение. Ако времето е толкова лошо, че пилотите не могат безопасно да се качат/слязат от кораба на обичайното място на 3.5 морски мили източно от Варна-изток, това се прави на защитено от източния вълнолом място. Пристанищните пилоти работят при всякакво време, но пристанището се затваря за пристигащи и заминаващи кораби при вятър над 12 м/с. При лошо време за помощ при акостирането на големи кораби могат да бъдат използвани да 4 влекача. Котвените стоянки във Варненския залив са изложени на североизточни до южни ветрове и вълнение. Ако силните североизточни ветрове и вълнение правят тези две стоянки опасни се препоръчва преместване на защитената от вятър стоянка на запад от нос Калиакра, на около 26 морски мили североизточно от Варна. Нос Калиакра дава добра защита и от североизточното вълнение. На котвените стоянки на  американските военни кораби е наблюдавано вълнение с височина 3 - 4 м, което е достатъчно високо за да преодолее триметровия източен вълнолом.

Приливи и отливи

Нормалните приливно/отливни колебания при пристанище Варна са незначителни. Промяната във височина е само около 5 cm. Местните пристанищни органи казват, че въпреки това, през зимата промени до 1 м могат да се случат от три до пет пъти в годината. Не е ясно дали тези данни са за колебанията предизвикани от атмосферното налягане или са за най-големите приливно/отливни промени. Пилотната служба казва, че малките и безопасни колебания могат да дигнат или намалят морското ниво до 1 м в големи райони на Черно море. Тези промени могат да са в резултат на сеизмична активност или от промяна на атмосферното налягане.

Теченията в Черно море, които обикновено са слаби и непостоянни, са предизвикани от циркулацията на водата по бреговете, в посока обратна на часовниковата стрелка. На много места, включително и при Варна между основното течение и брега се появяват обратни по посока течения. Силата и устойчивостта на тези обратни течения е по-голяма след топенето на снеговете през късната пролет и в началото на лятото, когато от реките се вливат по-големи обеми вода. В края на лятото и през есента, когато притокът от реките е по-малък, движението на водните маси е по-слабо и в по-голяма степен е повлияно от промяната на вятъра.

Пилотската служба казва, че преобладаващите крайбрежни течения край Варна са северни през всички сезони на годината. Теченията са с ниска степен на променливост - край Варна тя е по-малка от 50%. Теченията в открито море, при меридиан 29°E в основата си с южна посока, с движение по часовниковата стрелка, и противопосочни на крайбрежните в района на Варна. За скоростта на теченията няма данни. Пристанищните служби казват, че в пристанищния район проблеми с теченията няма, освен при силен източен и североизточен вятър и вълнение в канала. Данни за скоростта и посоката на тези течения няма.

Пълният текст е публикуван на адрес: http://www.nrlmry.navy.mil/~cannon/medports/Varna/Varna.html

Местоположение

43° 12' N, северна ширина
27° 55' E, източна дължина

Западното крайбрежие на Черно море
Климат: Континентално-средиземноморски
Соленост на морската вода: 18 ‰

Времеви пояс: +2 часа по Гринуич

България се намира в източната част на Балканския полуостров, там където от древни времена се пресичат търговските пътища между Европа и Азия. Граничи с Гърция, Турция, Македония, Сърбия и Румъния.

Варна е третият по население град в страната и главен център на една от най-развитите в икономическо отношение области. Разположен е в североизточната част на България, на брега на Черно море. Столицата София се намира на 470 км от Варна. Другите главни центрове в района са Шумен (80 км), Добрич (50 км) и Русе (200 км). Мекият климат позволява целогодишно използване на пристанището.

Заради силно развития морски туризъм и многобройните летни курорти, намиращи се в непосредствеа близост, Варна е наричана Морската столица на България.

Достъп

По-специфични условия трябва да се спазват при достигането на пристанище Варна-Запад. То е разположено на западния бряг на Варнеския воден басейн, състоящ се от Варнеското и Белославското езеро и свързващите ги канали.
Корабите преминават тези канали /№1 и 2/ само в еднопосочно движение с ограничение на скоростта. Разминаването става по фарватера на Варненското езеро, където се намират и котвените стоянки за изчакване. Височината на корабите също е лимитирана, тъй като над Канал №1 преминава Аспарухов мост. Всички канални такси се събират от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".

Главни характеристики:

Дъжина на фарватера (до Варна-Запад ): 14 м. мили
Транзитно време: 1,5 часа
Максимала скорост - 6 възла
Максимален еърдрафт: 41,5 м

Канал №1

Дължина: 2 м. мили
Максимално газене на корабите: 11,5 м

Канал №2
Дължина: 5 м. мили
Максимално газене на корабите: 10,5 м.

Транспортни връзки

Пристанище Варна се свързва лесно и удобно с националната пътна мрежа. Само на минута разстояние от пристанище Варна-Изток се намира Аспарухов мост, който е част от шосе Е-87, свързващо Варна с Бургас и от там продължаващо до границата с Турция.

Използвайки крайезерния околовръстен път камионите от пристанище Варна-Изток бързо (10 мин.) могат да достигнат до други важни пътни артерии - автомагистрала Хемус (до София) и шосе Е-70 (Варна-Русе).

Разстояния от Варна до някои градове в България...
София - 470 км
Бургас - 132 км
Русе - 200 км
Пловдив - 398 км
Видин - 532 км

… и Европа

Белград - 855 км
Будапеща - 1245 км
Виена - 1490 км
Истанбул - 515 км


ЖП връзки

Всички кейове на Пристанище Варна ЕАД са свързани с железопътната мрежа на България. Факт, който създава отлични условия за реализация на комбинирани превози. Освен пристанище Варна другият Ваш основен партньор в този вид превози е НК"БДЖ". Компанията предлага:

    транспортиране на всички видове конвенционални,течни и опасни товари
    контейнерни превози /собствени терминали в Русе и София/
    комбинирани превози от типа RO-LА
    превози на бързоразвалящи се стоки и товари под температурен режим INTERFRIGO
    фериботни превози от Варна до Украйна и Грузия с продължение до Централна и Средна Азия
    специализирани блок-влакове и превоз на интремодални транспортни единици (UTI)

Разстояния от Варна до някои градове в България...
София - 520 км
Русе - 219 км
Кулата - 751 км
Пловдив - 390 км
Стара Загора - 289 км
Враца - 458 км
Горна Оряховица - 532 км

...и Европа.
Белград - 945 км
Будапеща - 1287 км
Виена - 1575 км
Скопие - 897 км

Летище

На 10 км от центъра на град Варна е разположено второто по големина международно летище на България.

Летище Варна е пресечна точка за 70 дестинации от над 20 държави. Обслужва основно туристическия трафик към българското Черноморско крайбрежие.

етището разполага с надеждна и удобна писта, на която вече са се приземявали най-големите и модерни самолети в света - товарният АН-124 (Руслан) и гиганта Боинг 747.

Историята на пристанище Варна започва през VI в. пр.н.е., когато гръцки колонисти основават древното селище Одесос - процъфтяващ град-полис в пределите на земите на траките, а по късно под властта на Рим и Византия.

VII в. - Градът е включен в пределите на новосъзадената българска държава. По същото време от славяните получава днешното си име Варна.

ХIII - ХIV в. - Варна е главно пристанище на Търновското царство и Добруджанското деспотство. Извършва активна търговия с Венеция, Генуа, Флоренция и Константинопол.

ХVI - ХVIII в. - Освен важна военна крепост, благодарение на стратегическото си положение и удобния залив, Варна е най-голямото и оживено черноморско пристанище на Османската империя.

ХIХ в.
    1888 г. - Българското правителство взема решение за строителството на Варненското и Бургаското пристанище.

ХХ в.
    1906 г. - В присъствието на Княз Фердинанд I, министрите и представители на чуждите легации е открито новото пристанище.
    1906 -1909 г. - През този период е прокопан т.нар. Стар канал, свързващ Черно море с Варненското езеро.
   1966 г. - Пристанището е разширено с построяването на Кейовия мол А - общо (5 корабни места).
    1966 г. - Построена е Морска гара, пътническият терминал.
    1974 г. - Влиза в експлоатация пристанище Варна-Запад.
    1976 г. - Завършен е дълбоководния канал море-езеро (Канал №1), откриващ пътя на дълбокогазещи кораби към Пристанище Варна-Запад. През тази година е създаден и Пристанищен комплекс-Варна. В него са включени пристанищата Варна-Изток, Варна-Запад, Тец-Варна, Балчик и Каварна.
    В края на 80-те товарооборотът достига 8,5 млн. т. В основата на това е активната търговия със Съветския съюз и стабилните показатели на българския износ.
    90-те години бележат спад и нестабилност на товарооборота, начало на реформи и преструктуриране на Варненското пристанище.
    1999 г. - Започва тенденция към повишаване на товорооборота и модернизация на пристанище Варна.
    1999 г. - Приет е Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р България. Законът създава условия за навлизането на частни инвестиции и концесионери в българските пристанища.

ХХI в.
    2001 г. - Смесеното дружество "Ойлтанкинг България" АД построява терминал за течни химически продукти на територията на пристанище Варна-Запад.
     2006 г. - Концесията на пристанищен терминал Балчик влиза в сила на 25 май в полза на "Порт Балчик" АД за срок от 25 години. Това е първата реализирана концесия на българско морско пристанище.

 Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта ИМОТ ДНЕС - imotdnes.com; dnes@imotdnes.com