На 11.01.2008 представители на енергийни компании от България, Русия и Гърция парафираха споразумение за учредяване на международна проектна компания за строежа на петролопровод Бургас-Александруполис. По данни на ООН, ливанските плажове поемат малка част от 10000 тона разлив, следствие на иракски бомбандировки през 2006. До момента плажовете все още са неизползваеми.
Според споразумението, през Бургас и залива ежедневно ще минават 700 000 до милион барела петрол, или 400 до 700 кораба годишно, с вместимост 150 000 до 300 000 тона.
Но без пристанище. Преходът от танкер към самия нефтопровод към Александруполис ще се извършва по технологията моно-буй. Това е по-евтината, но и много по-рискова технология от алтернативата.
Разтоварването посредством буйове става като корабът се приближава до буя (технологично съоръжена шамандура с тежест 70-80 тона) и чрез 250-300м дълги шлангове подава нефта към него с дебит 10 000 тона на час. Нови шлангове водят от буйовете към тръбопровода на дъното. Шланговете се движат с кораба, огъват се от течението и вълните. Направени от специална материя, но си остават единствената преграда между нефта и водата. Влекач опъва всеки танкер да не се удари в буя, от което би последвало изтичане и експлозия. Технически или човешки грешки, вълнение, близостта до дъното - разливи ще са неизбежни.
Оценка за влиянието върху околната среда до момента липсва. В тристранното споразумение липсват текстове за защита на Черно море от инциденти. Кой и как ще финансира упоменат авариен фонд е оставено неясно. Не се упоменават гаранционен фонд или компенсации при катастрофа. Неясно е разпределението на отговорностите при аварии.
А пострадалите ще сме ние и нашите деца. Бургас-Александруполис е енергиен и инфраструктурен проект, важен за България, но основните негативи ще се проявят в Бургаска община. Вариантът за реализирането му чрез моно-буйове е неприемлив.
Бургаското езеро е сред природните обекти в района на Бургас, застрашени от евентуална авария на бъдещия нефтопровод. Точната преценка на екологическия риск е един от засега нерешените въпроси в проекта "Бургас-Александруполис." снимка: Евгени Динев
Моно-буй край Кочин – Индия. Методът е удачен в открити и бурни води – на повече от 30-40 км от брега, най-често на 200 м дълбочина. Черно море е затворен и плитък басейн; буят се предвижда да е на 7 км от Бургас.
Схема на моно-буй. Методът се използва като основен в Ангола, Индонезия, Южна Африка, Нигерия, Венецуела. НЯМА прецедент в света буй да се използва като основно съоръжение 1) толкова близо до бряг и 2) в съседство с още 1 или 3 буя – какъвто е планът.
екологията
Непочистен в течно състояние, а отмит на брега, 1 тон нефт се превръща в 10 тона замърсено вещество, свързвайки се с пясък, почва и др. През бургаския залив ще минават - като начало - 35-50 милиона тона годишно.
Изчистването 1 барел петрол струва във водата между 10 000 и 250 000 $ - и много повече на брега.
Черно море е най-бедно на флора и фауна. Заливът е плитък и затворен. Водните течения са слаби. Tези елементи правят практически невъзможно разсейването на евентуален разлив. Всеки разлив ще завърши на брега в рамките на 2 дни.
Препоръки на експерти от морска администрация от 1997 г. настояват за пристанище за петролно разтоварване от страционарен тип - като Ротердам - като най-екологичен и безопасен вариант.
Вместо това, споразумението за петролопровод планира 2 или 4 буя за едноточково швартоване. Това означава, че в центъра на залива във всеки момент може да има 1 милион тона нефт. Мястото е изчислено на 7 км от бургаския бряг.
Методът се използва като основен в Южна Африка, Венецуела, Западна Африка, Нигерия, Ангола, Персийския залив, Индонезия. В Западна Европа буйове има малко, с много ограничено приложение и с максимално годишно количество на товара до 5 милиона тона, в близост с конвенционалния кей.
При повреда от всякакъв сорт, технологията моно-буй предполага незабавен разлив от поне 200-300 тона. Дори прилагана без човешки и технически грешки, или климатични екстреми, тя предполага процент оперативно изпускане на петрол във водата.
В световен план, годишното количество оперативно изпускан петрол от танкери е равно на изпусканото от големи аварии с танкери, и 5 пъти по-малко от оперативно изпуснатото от не-танкери: тръби, кораби, резервоари, шлангове.
По света няма нито едно подобно съоръжение в туристически чувствителен залив със затворена циркулация на вода. За сравнение, Холандия има 200 стационарни кея и нито един буй.
За полагането на 155 км транзитната тръба е нужно изчистването от растителност на 130 м широко трасе.
Трасето минава през защитени територии в Странджа и земи в Натура 2000. Такива са дом на застрашените свиленградски скални орли, както и единствените, запазени в Европа, колхидски фазани.
Мащабни изсичания стартират ерозия на почвата, свлачища и допълнителна загуба на хабитат. За подземни водоизточници и трите реки по трасето и малък разлив нефт ще е фатален.
Бургас отдавна страда и от стари недалновидни решения – индустриалното пристанище в непосредствена близост до градския плаж и най-голямата на Балканите нефтена рафинерия, която трови въздуха на града и района. В противовес на тези два индустриални центъра, Бургас от години развива своя стратегия за “Зелен Бургас.” Никоя зелена стратегия не може да спре евентуален разлив от танкер или буй.
2002 северозападна Испания – случаят “Престиж”. В това превръща плажа разлив от 64 000 тона петрол на повече от 100 км от брега. Сцената е Атлантическият океан – т.е. брегът поема малка част от петрола. Не би било така в Бургас.
Престиж, северозападна Испания, 17.11.2002. Повреда при буря води до сцепване на един от резервоарите. Четири дни след първоначалната авария, “опашката” от изпуснат петрол е над 100 км дълга: а изпуснати към този момент са около 10 000 тона петрол. През бургаския залив годишно ще минават 100 милиона тона.
икономиката + туризмът
При евентуален нефтен разлив туризмът ще пострада невъзвратимо. Дори без разлив, лошата реклама от танкери, разтоварващи петрол точно срещу някои от най-посещаваните плажове, ще причини отлив на туристи.
Ако отливът на туристи е в размер на само 5% от приблизителния брой за 2007, всяка година южното черноморие ще губи три пъти повече пари, отколкото ще печели България от нефтопровода.
Загубата на работни места в туризма ще надхвърли неколкократно обещаните ни от Българското правителство 1000 работни места.
Повечето от тези обещани 1000 работни места по нефтопровода ще се затворят след построяването на съоръжението. Запитан от "Независимая газета" дали изграждането на нефтопровода ще продължи година или 2," Семьон Вайнщок - президент на руската компания "Транснефт" - възкликнал: "Много, много по-малко!"
Нови крупни работни места в Бургас отвъд първоначалното инсталиране на съоръженията не се предвиждат. Не се предвижда и откриването на нови работни места в Нефтохим.
Инвестициите в недвижими имоти по южното черноморие вече надвишават 3 милиарда евро. Ако в следствие построяването на тръбата цените на имотите паднат само с 10%, то би отнело 10 години на проекта Бургас-Александруполис да компенсира загубите - и то само ако всички приходи от транзитни такси се насочват изцяло към южното черноморие.
Само данъците на Нефтофим са пъти повече от общата печалба за България от сделката.
Договорената печалба от 30-35 млн. долара годишно, които ще получава България от петролопровода, нито компенсира загубите от засегнати отрасли, нито съответства на риска, който се очаква от бургазлии и южночерноморци да поемат.
Ползите за България ще са около 70 евро-цента за тон, като в цената са включени транзитните такси и пристанищните такси. Но за разлика от Ротердам, който ще изпреварваме по трафик на суров петрол, тук цената спада след четвъртото посещение на танкер.
Тарифите от разтоварване с буй (а не с пристанище) отиват в София - а не се завъртат в местната икономика.
Само пристанищните такси в пристанище Ротердам са средно 70 евро-цента на тон: годишно то събира само пристанищни такси, само за суров петрол 70 000 000 евро - печалбата от които се завърта в самото пристанище и местната икономика. Отново, България като цяло печели 35 милиона долара на година - от които за Бургас не остава нищо.
Накратко, от петролопровода Бургас-Александруполис, ако бъде реализиран според сегашния проект, Александруполис ще спечели екоологична сигурност, пристанищни такси, още нови туристи, нови рафинерии, модерни собствени танкери, нови постоянни работни места и стабилни цени на имотите. Бургас ще спечели БУЙ.
Най-малкото е, че риболовът буквално ще измре.
Снимка от 2004: повече от година след трагедията с “Престиж” от 2002. Морето все още изхвърля убити птици със слепени крила – разлив все още има. 5000 до 10 000 тона нефт продължават да се носят по водата и да се изливат на брега.
Престиж, северозападна Испания, 2002. 8.02.2003 – почти 3 месеца след изтичането на 64 000 тона петрол в открит океан, в опасност е цялото западно крайбрежие на Франция. А какъв би бил сценарият в плитък и затворен залив като Бургас?
Снимка от 2004: повече от година след трагедията с “Престиж” от 2002. Морето все още изхвърля убити птици със слепени крила – разлив все още има. 5000 до 10 000 тона нефт продължават да се носят по водата и да се изливат на брега.
здравето
Продължителен контакт със суров петрол причинява кожни зачервявания, едема и изгаряне.
Токсичният ефект се задълбочава от съпътстващо или последстващо излагане на ултравиолетови слънчеви лъчи.
Епидермиологични изследвания показват възможността за развиване на ракови заболявания не само при работници, изложени на редовен контакт, но и при деца.
17 февруари 2008 - референдум
Помислете сами: какво печелим ние, бургазлии, от сегашните условия на споразумението за Бургас-Александруполис?
Независимо дали сте за или против нефтопровода като такъв, факт е че вариант с пристанище би бил и много по-изгоден, по-сигурен и екологичен за Бургаска община. При вариант с буй, има реален шанс и икономическите, и екологични последствия за Бургас и региона да са фатални.
Имаме уникален шанс да заявим волята си за далновидно развитие на Бургас и региона.
Нека НЕ оставим реализацията на Бургас-Александруполис чрез буй да вреди на общинската икономика и екология, на нашето здраве и сигурността на нашите деца!
Престиж, северозападна Испания, 2002. Град Ла Коруня е непълно евакуиран заради голямата вероятност от пожари, вследствие на разлива. И много по-малък разлив би бил достатъчен, за да се стигне до евакуация на Бургас.
През 1989 г. танкерът Ексон Валдес разлива 10.8 милиона галона петрол край Аляска. Това съсипва не само местната фауна, но и драстично намалява притока на туристи в Аляска през следващите пет години.
къде + как хората казаха НЕ
През 2005 Калининград прави референдум срещу проекта за строеж на нефтен терминал на 20 километра града, с което привлича вниманието на международната общност. Само 700 гласа не достигат на референдума да успее.
Конкретният ефект от рефрендума е че все пак регионалните власти замразяват проекта до провеждането на основна екологична оценка.
Случаят става прецедент и модел за борба срещу екологичното замърсяване в региона. Нефтени разливи са на този етап рутинни в района на Калининград. Местното население и местни еколози са убедени, че повечето се дължат на оперирането на танкери в плитки води - какъвто ще е случаят в Бургас.
2004 година жителите на град Роспорт, район Майо в Ирландия започват протести срещу проекта за газопровод покрай бреговата ивица. След почти двегодишна битка, петролният конгломерат Шел отстъпва под натиска и, въпреки разходите, мести тръбата навътре в морето.
След падането на Съветския съюз, Шел и Ексон-мобил се възползват от икономическата либерализация и разработват консорциум за извличане на газ и петрол от шелфа: проектите Сахалин I и II.
Без външен качествен контрол и с ненамеса на държавата, Сахалин II започва да замърсява залива Анива. Там се изхвърлят отпадъци от строежа - а подводните петролопроводни тръби изпускат достатъчно петрол, за да убият китове, мигриращи от острова и да затруднят миграцията им.
Протестът на хората води до промяна в маршрута на тръбите, както и до намеса на правителството, което налага екологични глоби (в голяма степен и с цел да придобие по-голям дял от печалбата на Сахалин II).
Газпром придобива голяма част от предприятието. Замърсяването продължава, както и социалните последици на погазеното жизнено пространство - проституция, безработица, спин, наркотици.
На този етап хората на Сахалин се борят вече и срещу безхаберието към околната им среда и от държавна страна.
Отлив на туристи от само 5% от броя за 2007 ще причини загуби от туризъм, 3 пъти по-големи от общата печалба на България от нефтопровода. За това не е нужен разлив: само лошата реклама от присъствие на танкери ще е достатъчна. | Проектът за нефтопровод на остров Сахалин (Русия) датира от 1998. Започнат е от Shell, Мицуи и Мицубиши. При липса на установен от договора външен екологичен наблюдател и качествен контрол – както при проекта за Бургас (но не Александруполис) – ето това е гледката по трасето към момента. | Нефтопровод на остров Сахалин. От 1998 до момента са чести петролните разливи от тръби директно в почвата. Това е особено фатално при наличие на подземни водоизточници – каквито има много по трасето Бургас-Александруполис на българска територия. Трасето пресича у нас и 3 реки. |
Amoco-Cadiz, Франция, 1978. Буря в Английския канал води до повреда в управлението на танкера. Разбива се в скали и се разцепва на 5.5 км от брега, изливайки целия си товар от 1.6 милиона барела петрол. При условията в бургаския залив, и много по-малък разлив би довел до подобна катастрофа |
Източник: http://bgbui.com