Накъде вървят цените на панелните жилища ?

За да направим такава трудна прогноза, първо трябва да уточним, че пазарът на недвижими имоти е един саморегулиращ се механизъм, в който властва железният принцип: „търсенето определя предлагането и оформя цената”. Както при всеки механизъм, и при пазарния има някои специфични факти, които са като брънки от веригата и оказват съществено влияние върху цената, както и върху нейните вариации.

    До 1990г. панелните жилища представляваха  80% от жилищата в България така, че човек нямаше голям избор. За щастие нещата се промениха и ни се представят и други алтернативи. Не случайно към днешна дата в България професията строител е много добре платена и търсена.
    Строителството на панелни жилища започна  60-те години на ХХ в. с решение на държавата, която видя в тях един бърз и лесен начин да задоволи нуждата от домове на насочените от самата нея хора към града. Терминът – бързо и лесно не стои логично до строителство, но той се реализира на практика и сега пред нас стои въпросът : какво да правим?
    Трудно можем да отговорим на този въпрос и да вземем вярното решение, защото в момента (а и от няколко години насам) отново се строи „бързо и лесно”, само материалът е различен. Ефектът от това „светкавично” строителство е почти идентичен с панелното. Има една основна разлика между двете, че панелките имат делигирана възраст, т.е период на експлоатация. Така нареченото ново строителство няма посочени години живот, ние сами трябва да ги отгатнем. Общото между двата вида жилища е трудната им поддръжка. Панелките вече почти на 50 години започват да се износват. Новите жилища строени за 2 – 3 месеца (особено ако са зимните) изискват вашата намеса почти веднага след строителите.
    Все пак нямам за цел да възхвалявам социалистическото строителство и не можем да не споменем очевидните недостатъци на панелките. Всички панелни блокове, които съм виждала, изглеждат ужасно. Частите им, които имат пряк контакт с атмосферните условия, като фасади, тераси, покривни изолации и др., са в неугледен вид или изискват бърз ремонт.На панелните домове им липсва изолация. Често съседите дори и да затворят вратите си сякаш са си на гости. Миризмата на блока още като влезете във входа на такъв тип жилище е някак особена, но е специфична и отличителна. Характерно за панелките е лошата вътрешна комуникация. Това се дължи на факта, че тя е правена за една година, не е подменяна, а и поддръжката и е много трудна. Като започнем с ВиК и  електрическата инсталации, парно и т. н., всички са обща колективна отговорност. Наводнените мази са често явление в панелните жилища. Друг проблем в тях, който поставя на изпитание конструктивната им цялост, са т.нар. „подобрения”, извършвани от собствениците. Хората често се опитват от дома си да направят многофункционално помещение – зидат тераси, подменят дограмата, сменят мястото на кухнята и банята и т. н. Тези промени трябва да се извършат с разрешение от общината след решение на ресорния й отдел, за да сте сигурни, че ще са правилни и безопасни. Газифицирането на панелните блокове „допълнително надупчи” стълбищата.
    Не малко са и предимствата на тези жилища особено ако ги сравним с новите масови сгради, подобни на тях. Ако сте влизали в панелен апартамент, не може да не ви е направило впечатление колко е светъл и просторен е той, а и размера на стаите. Безспорна е и ефективността на квадратурата му, т.е тристаен панелен апартамент си е точно такъв. Освен това, колкото и малко да е междублоковото пространство, него все пак го има. Напоследък обичайна гледка станаха жилища с тераси  „на една ръка разстояние”  или долепени стени.
    Към разгледаните до тук плюсове и минуси, като прибавим банковата кредитна политика в България, можем да направим една сравнителна прогноза за период от 1 до 5 години, отонсно цената на панелните жилища. Най – вероятно тя ще пада, както това вече се случва в Германия. Санирането вероятно ще поддържа определено ниво известно време, но не за дълго. Въпреки това не трябва да забравяме, че панелните жилища все още са голям процент в България, а и цената им е и ще си остане най – ниската в сравнение с другите видове жилища. На много от нас ни се струва, че тя е значително висока за вида и състоянието на самите „панелки”, но е и единственото , което средно статистическия българин може да си позволи. Върху пазара с тези жилища влияние може да окаже само някакъв регламент, държавен например, но това на практика изглежда  „мисия невъзможна”.

Ивелина БОШНАКОВА
анализ на пазара в списание „ИМОТ ДНЕС”