инвеститор:
Община Пловдив
архитект:
арх. Георги Шопов
изпълнител:
Бибов и Ко
конструктор:
инж. Васил Шопов
адрес:
Пловдив бул. Цар Борис III Обединител № 137
С реализацията на реставрационния проект, в който са вложени 3 млн. лв., старата музейна сграда възвърна автентичния си вид, като се обогати с нови покрити и открити площи за експониране на ценните реликви от археологическото наследство на Пловдивския регион. Общата разгъната застроена площ на обновения музей възлиза на 2174 кв. м.
В първия етап от строителството, извършен в периода септември 2005 - януари 2008 г., бе изграден новия стъклен корпус, разсичащ перпендикулярно двете съседни здания на Археологическия и Историческия музей. На първото ниво са разположени приемно фоайе с информационен и охранителен блок, библиотека с читалня, мултимедийна лекционна зала, зала за временни изложби, и експозиционни площи, оформени в остъклена лапидарна зала, отворена към пл. „Съединение” и на североизток към ул. „Петко Каравелов”. Новата лапидарна зала е изпълнена със стоманена профилна система JANSEN. На второ и трето ниво са обособени административни помещения за музейните работници, археолози и консерватори, и компютърно-информационен център. Подземието на новото тяло е оборудвано с фондохранилище с трезор за съхраняване на най-ценните експонати, лаборатория за реставрация и консервация на мозайки, каменни пластики, керамика и метал, както и с книгохранилище.
Цялостната реконструкция и укрепване на старата музейна сграда започна през септември 2009 и завърши през април 2010 г. Извършен е демонтаж на съществуващия каратаван, гредоред, прозорци и прорязване на отвори в зидария, монтирана е метална конструкция на мястото на изгнилата дървена такава. Направено е допълнително укрепване и на покрива. Подовите настилки са сменени изцяло с полирани гранитни плочи. Фасадите са обновени с нова полимерна мазилка и е реновиран каменния цокъл. С новото вътрешно преустройство са обособени шест експозиционни зали, където са изложени над 3500 експоната, сред които Панагюрското златно съкровище, сребърните и златните находки на тракийските царе от с. Дуванлий. Изградено е и още едно ново фондохранилище, което е климатизирано специално за нуждите на музея.
Експозиционните зали са оборудвани с общо 80 съвременни специализирани музейни витрини, всяка от които е директно свързана със СОТ и видеосистема към полицията. Откритите озеленени площи пред музейния комплекс на пл. „Съединение” са превърнати също в експозиция на открито на каменни археологически находки. „Целият живот на Пловдивския край, на бляскавата столица на Тракия е пред нас. Хармонията между тематично разпределените в шестте зали колекции и експонирането им е достойно за най-висока оценка и възхищение”, каза директорката на Националния археологически институт с музей проф. д-р Маргарита Ваклинова.
Регионален археологически музей в Пловдив (РАМ – Пловдив) е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година. Първоначално неговите фондове са съдържали нумизматична колекция от 1500 монети, етнографски и исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги от ХVII – ХVIII в., 300 икони и картини на прочутите български художници Станислав Доспевски, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Николай Райнов, Златю Бояджиев и други.
Музеят притежава една от най-богатите колекции, съдържаща близо 100 000 експоната, произведения на човешкото изкуство и бит, свързани с историята на Пловдивска област и град Пловдив - наследник на един от най-големите и значими антични градове на Балканския полуостров - Филипопол.
Като един от най-старите български музеи, със своята голяма и ценна археологическа сбирка и новата си впечатляваща сграда, РAМ-Пловдив отново възвърна своето място в културния живот на страната.
![]() |
|
|
|
|
|
|
|
|