Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта

« Обратно в статии

Анализ на състояние на околната среда и оценка на екологичния риск - I част

5. Анализ на състояние на околната среда и оценка на екологичния риск на територията на Община Варна

5.1. Атмосферен въздух

Територията на община Варна е наситена с промишлени обекти и е разположена в близост до две други индустриализирани общини - Девня и Белослав, които също оказват влияние върху състоянието на атмосферния въздух. Съставът на въздуха в жилищните райони се формира под определящото влияние на следните антропогенни дейности: промишлените производства, обособени в няколко промишлени зони в града; битовото отопление и парокотелните инсталации; автомобилния транспорт.

Анализът на резултатите от измервания, извършени през периода 1998-2002 г. с тези от периода 1990-1997 г. не показват съществено изменение на качеството на атмосферния въздух в отделните райони на общината в сравнение със състоянието му преди 1998 г. След 1997 г. са наблюдава обаче като цяло известно снижение на концентрациите, като стабилизирането на стойностите е по-добре изразено след 2000 г. За периода 2002-2004 г. се забелязва много слабо увеличение на стойностите на параметрите и продължаване на тенденцията на увеличаване на праховите концентрации в атмосферния въздух на територията на общината. Останалите контролирани замърсители са значително под допустимите норми във всички пунктове. Следва обаче да се подчертае, че стабилизирането на качеството на въздуха в някои моменти се нарушава и в отделни случай се наблюдават пикови натоварвания, които не само превишават на порядък фоновия режим, но и ПДК на съответните замърсители. В пункта на ул.Батак за първото полугодие на 2004 са регистрирани 43 бр. превишавания на средноденонощните норми за КАВ в населени места по показател фини прахови частици (ФПЧ10) и 8 бр. по показател общ прах. В сравнение със същия период от предходни години се наблюдава 49 % увеличение на съдържанието на фини прахови частици и 13 % на общ прах. Наднормени стойности на фини прахови частици са констатирани и във временните пунктове до община Варна и кв. Аспарухово. Превишаванията на нормите се наблюдават в мониторинговите пунктове на РИОСВ-Варна и на ХЕИ-Варна, разположени в районите на: ул. "Ян Палах" - серните и азотните оксиди; ул. "Батак" - праха и за серните и азотните оксиди; хотел "Черно море" - прах, аерозоли на сярната киселина, сероводород, серни и азотни оксиди; в кв. "Владиславово" - прах, аерозоли на сярната киселина, сероводород и азотни оксиди; Централна поща - прах, аерозоли на сярната киселина, сероводород; ул. "8-ми Приморски полк" - прах, аерозоли на сярната киселина, азотни оксиди; кв. "Чайка" бл. 28 и 68 - прах и аерозоли на сярната киселина.

През 1999 г. от МОСВ и МЗ са издадени Наредба № 8 за норми за озон в атмосферния въздух и Наредба № 9 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух. Тези наредби изменят размера на допустимите концентрации на посочените в тях замърсители в сравнение с тези от Наредба № 14 за норми за пределно допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места. Сравняването на настоящото състояние на въздуха в Община Варна с нормите от променената нормативна уредба показва, че в бъдеще дори да няма нарастване на замърсяването, ще се наблюдава увеличаване на броя на случаите с наднормена концентрация на замърсители - серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, в сравнения с констатираното до сега превишаване на нормите.

Основните фактори за наднорменото замърсяване са:

- натовареният автомобилен трафик в централната градска част и по булевардите "Владислав", "Осми приморски полк", "Хр. Ботев", "Сливница", "Цар Освободител", "Мария Луиза", "Приморски", "Хр. Смирненски", "Левски", "Ян Хунияди" и улиците "Кап. Девятко", "Кракра", "Девня", "Д-р Пискюлиев", "Шипка" и др., и малкият брой паркинги и гаражи;

- промишлените източници в Южна промишлена зона "Острова", Северна и Западна промишлени зони, паро-централата и инсинератора на МБАЛ "Св. Анна", Отоплителните централи на Техническия университет, на Висшето военноморско училище, Хлебозавод 2, Отоплителна централа "Почивка" и котелната инсталация на "Галатекс" АД, пристанищния комплекс и каналът море-езеро, по който се осъществява пренос на замърсени въздушни маси.

- битовото отопление с твърдо гориво;

- високите темпове на строителството, по-рядкото миене на улиците и поливане на зелените площи;

- преносът на емисии от източници, разположени извън територията на община Варна - Девненският промишлен комплекс и ТЕЦ "Варна".

- неблагоприятно съчетание от висока влажност на въздуха и наличие в него на значителни количества окиси, в резултат на което се формират киселинни аерозоли;

- лоша проветривост на централната градска част и в ж.к. "Победа" поради тесни улици и несъобразена с ширината им височина на сградите.

5.2. Водни ресурси

5.2.1. Подземни води

На територията на Варненска община са установени следните водоносни хоризонти: Горно-юрски-валанжински (малмо-валанжински), Еоценски водоносен хоризонт; Средномиоценски (чокрак-карагански), Сарматски и води в кватернерните отложения (в крайезерните низини; в терасите на долните течения на деретата; в делапсивните материали на Черноморския бряг; в крайморските пясъчни ивици).

В резултат на човешката дейност на и в съседство с територията на общината, са влошени параметри на част от подземните води - плиткозалягащите водоносни хоризонти (сарматски, средномиоценски (северно и южно от езерото))‚ както и водите в свлачищните склонове, в терасите на деретата и крайезерните низини (северно и южно от езерото).

Безнапорната част на средномиоценския хоризонти и водите от сараматския водоносен хоризонт в границите на Общината не са защитени от замърсяване и употребата им е силно ограничена. Влошените са параметрите на подземните води по показателите: съдържание на азот (амониев нитритен и нитратен), окисляемост, съдържание на сулфати (за крайезерните низини, северно от езерото), сух остатък (за крайезерните низини, северно от езерото). В миналото са били високи и концентрациите на фосфор, но в момента последният е под норматива като при запазване на статуквото няма причини в бъдеще той да премине над допустимите граници.

Водите в кватернера са най-силно замърсени и имат изключително ограничено практическо приложение. Те са непригодни за питейни и иригационни цели и със своя химичен състав създават проблеми в строителството характеризират се със силно корозивно действие, поради високото съдържание на магнезиеви йони и с голям, до твърде голям накип, което ги прави неподходящи и за промишлено водоснабдяване.

Източниците на замърсяване на подземните води на територията на Общината са: инфилтрацията на валежите в земеделските площи на селата Куманово, Кичево, Каменар, Тополи, кв. Виница, вилните зони., поливните площи и торища, земеделските площи на деретата при с. Тополи, Тел-дере, Налбанка, с. Звездица и вилните зони, южно от Варненско езеро, отделни ферми и наторявани площи в терасите на деретата, течове от фекално-битовата канализация, както и замърсяване от сарматските води.

5.2.2. Повърхностни води на територията на Община Варна (реки, дерета, Варненско езеро и Варненски залив)

Повърхностни води от овражно-речната мрежа

Община Варна на изток граничи с Черно море и хидрографската мрежа на територията й обхваща Варненското езеро и речната мрежа. Варненското езеро е най-значителния естествен водоем на територията на общината. Речната мрежа е представена от малки реки (дерета). Те спадат към Черноморската водосборна област, подобласт с директен отток в Черно море.

Във Варненското езеро се вливат:

От към северния бряг: Игнатиевско дере, Дере при с. Тополи, Дере Налбанка, Владиславско дере (Елпромско), Максуденско дере, коригирано и облицовано в чертите на брега, минаващо по ул. Струга, Княз Черкаски и Д-р Селимински,

Откъм южния бряг: Звездишко дере, Дере, западно от л-ще "Чайка", Дере по ул. Перекоп, кв. Аспарухово,

Деретата, вливащи се директно в Черно море, са Винишко дере, Евксиноградско дере, Шокърски канал‚ Дере по ул. Моряшка, кв. Аспарухово‚ Галатенско дере‚ Манастирско дере‚ Сакъма дере‚ Паша дере.

В горните части на деретата водите са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви, пресни, твърди. В долното си течение те променят химическия си състав, вследствие на отпадни води от битов, фабричен и селскостопански произход.

Регламентирани отоци от отпадни води в деретата няма. Отпадни води се вливат обаче в облицованите дерета (Шокърски канал и Максуденско дере). Водите им са мътни и с неприятен мирис. Наблюдаваните дебити превишават значително естествено възможните, което е вероятен резултат от заустване на допълнителни количества от отпадни води в тях. Емитираните вещества са вероятно тези, които са характерни за битови и комунални отпадни води. Порядъкът на замърсителите е от 4 до 50 mg/l азот и от 3 до 30 mg/l фосфор.

Повърхностните води на и в съседство на територията на общината почти не се използват. Ограничено използване на водите има в долните течения на деретата (напояване на лични стопанства, за строителни и битови нужди и др.). Това се отнася за повечето от деретата на вилните зони. Санитарно-хигиени ограничители за ползване за питейни цели се явяват окисляемостта, съдържанието на азот, фосфор, нефтопродуктите и някои други‚ сравнително рядко срещащи се замърсители. Преки данни за преценка на годността на водите на деретата за напояване няма. По аналогия с подземните води по-вероятно водите на деретата да са годни за напояване, предвид сходния им химически състав. По аналогични причини, по-вероятно е водите от деретата да са годни за строителна вода.

Като основни източници, намиращи се на и в съседство с територията на Община Варна замърсяващи повърхностните води в деретата могат да се посочат попивните ями и торища в селата в района и вилните зони, както и асфалтовите продукти при високи води. Потенциални източници на замърсяване са и земеделските площи във водосборните области - процесът на торенето е в зависимост от провежданата в бъдеще агрополитика. Предвид постепенното изграждане на канализационните мрежи в населените места във водосборите на деретата, следва да се очаква намаляване на концентрациите на посочените замърсители.

Повърхностни води в Черно море и Варненското езеро

Състоянието на повърхностните води и най-вече на морските води е от особено значение с оглед на развитието на туризма и използването на плажовите ивици за рекреационни нужди.

Като цяло, в акваторията северно от заустването на канал "Шоръра" няма влошени параметри на повърхностните води. В малки райони (с диаметър от порядъка на 300-400 m) около местата на заустване на пречистени или частично пречистени отпадните води от ПСОВ "Чайка", "Слънчев ден", "Св. Константин", гранд хотел "Варна" и "Евксиноград" се наблюдават повишени концентрации на амониеви и фосфатни йони, ХПК и БПК5. В тези места би следвало да се очакват и влошени микробиологични показатели. Изключение прави ПСОВ "Златни пясъци", чиито отпадъчни води са заустени подводно на 750 m от брега, което е значително по-малко от нормативно изискуемото разстояние 1 морска миля (1850 m). Направените изчисления показват, че зоната на замърсяване от тази ПСОВ е успоредна на брега и има елиптична форма, с дължина около 2700 m и ширина 1800 m. Високите концентрации в районите на заустване на отпадъчните води следва да се третират, като санитарно-хигиенни ограничители относно отреждането и ползването на тези места, като зони за къпане. Необходимо е около тях да се определят защитни зони (например с дължина по плажната ивица от порядъка на 300 m за повечето ПСОВ). Тези места са подходящи за лодкостоянки. Останалата част от брегова ивица може да се използва, като зона за отдих (за къпане).

Районът южно от дера "Шокъра" до Вълнолома обхваща акваторията пред плажовете на град Варна. В северната част на зоната, в района на Офицерския плаж са изградени буни, които създават места от крайбрежната акватория с нарушен водообмен. По тази причина, няма гаранция, че този плаж е винаги подходящ за къпане. Сериозен замърсител за района е Шокърският канал. Притоците му минават през гъсто населени градски зони, като обират водите и от места с липсваща все още канализационна мрежа (например в района на ул. "Струга" - терените под "ВиК"). Коритата на притоците в някои участъци са превърнати в сметища. Дъждовните канализации внасят нефтопродукти, извлечени от асфалтовите настилки. Нефтени замърсявания се причиняват (при аварии) и от паровите централи на някои обществени сгради. Аварийните замърсявания с нефтопродукти са непредсказуеми и в сегашните условия такива възникват, но за щастие, случаите не са чести. Поради износването на много участъци от канализационната мрежа (централна градска част) и прекомерно увеличената консумация на вода - резултат от повишената плътност на застрояване, мрежата се претоварва. Преливникът на каналната помпена станция за първи долнопоясен колектор е заустен в средата на вълнолома. При интензивни валежи или аварии (излизане от строя на каналната помпена станция или при спиране на електрическия ток), битово-фекалните води преливат през преливниците и се заустват директно в морето. Поради това, централните градски морски бани са постоянно заплашени от замърсяване с битово-фекални води и често в тази зона амониевият и нитритният азот и фосфора са с повишено съдържание, а микробиологичните показатели са нестабилни. Тези параметри се явяват като санитарно-хигиенни ограничител по отношение на водоползването (къпане). Подчертаваме, че тези ограничители действат само след силни валежи или след аварии в канализацията, за сравнително кратко време - средно около месец (продължителността на действие зависи от конкретната хидрометеорологична обстановка).

В зоната от Вълнолома до нос Галата се разлива и смесва окончателно повърхностното течение от езерата, което е основният доставчик на азотсъдържащи йони и неразтворени вещества. Плажът пред парка на кв. "Аспарухово" е повлиян от този процес, но най-ясно изразени влошени показатели в сравнение със северната част на залива (най-вече по отношение на кислорода и азота), имат крайбрежните води в района от "Карантината" до нос Галата. (Наблюдаван е и обратният случай - на по-силно замърсяване на северната част на залива, но това става при много редки съчетания на хидро-метеорологичните условия.) За тази неблагоприятна картина, съществен принос има и заустването в близост до "Карантината" на отпадните води от фабрика "Галатекс". Най-силно влошено е състоянието на морската акватория в мястото около заустването на отпадните води, до моста. Като се има предвид, че високите концентрации на биогени (азотни и фосфорни съединения), органични вещества и детергенти действат непрекъснато и като стойности представляват санитарно-хигиенни ограничители относно ползването на южната част на залива, като зона за къпане, следва да се даде препоръка, плажът в радиус от 150 m с център моста на Карантината, да бъде затворен. Няма пречки, това място да се ползва за лодкостоянки. Плаж "Аспарухово" представлява полезна природна даденост, подходяща за зона за отдих, но отразените по-горе санитарно-хигиенни ограничители действат през определени периоди и тук, и не позволяват неговото непрекъснато използване по това функционално предназначение. Очевидно, този плаж следва да бъде със собствен режим, като се контролира непрекъснато състоянието на водите пред него и се разрешава ползването му за къпане, само в дните, когато състоянието допуска това.

Районът от нос Галата до Паша Дере е най-чистата зона от акваторията, прилежаща към община Варна, притежаваща и най-голям потенциал за самопречистване. Антропогенно въздействие тук практически липсва, с изключение на заустените отпадни води от ПСОВ "Прибой". Съществува опасност от замърсяване с твърди отпадъци (битова смет - бутилки, кутии и др.) от летния корабен рейд. Нефтени замърсявания в последните няколко години не е имало. Зоната е изключително подходяща за отдих, а морската вода - за къпане.

Акваторията около ЮПЗ "Острова" и Пристанище "Варна-Изток, обхващаща двата канала, свързващи Варненско езеро с Черно море, акваторията на пристанище Варна-Изток, както и водните площи около Южната производствена зона "Острова", е изложена на изключително силно антропогенно влияние. Като най-вътрешна част от залива, тя изпитва най-силно влиянието на замърсените водните маси, постъпващи от езерото в морето през двата канала. Зоната е изложена и на прякото въздействие на всички брегови източници на замърсители, разположени в този район: двете пречиствателни станции - бреговата ПСОВ за битово-фекални води и ПС за нефтоводни смеси - и двете са разположени на "Острова" и са заустени в новия плавателен канал; "Варненска корабостроителница" с достроените кейови места, разположени в Стария канал; КРЗ "Одесос", чийто кейове са разположени също в Стария канал; Бреговата база на "Петрол", заедно с танкерното й пристанище, също в Стария канал; Бреговата кораборемонтна база на УПМКАП, разположена на брега на Новия канал; Военно-морската база; "Корабно машиностроене"; "Топлострой", всички останали по-малки производствени мощности на ЮПЗ "Острова", разположени по двата канала и на сушата. В резултат от дейността на изброените по-горе заводи в акваторията постъпват тежки метали, нефтопродукти, азотни и фосфорнни съединения, недостатъчно пречистени битово-фекални води, замърсени дъждовни води. В резултат от бояджийските операции в корабостроителните заводи, във водата е възможно да попадат и токсични вещества (в зависимост от вида на боята, която се използва). През тази зона минава целият корабен транспорт към пристанище Варна-Запад и към всички останалите пристанища, разположени във Варненско и Белославско езеро. При обследване на акваторията на Стария канал, извършено през 1996 г., е констатирано, че най-замърсената част на залива се характеризира с висока степен на еутрофикация, за което свидетелства високото съдържание на биогеннни елементи - концентрациите на амониевия азот, на нитратния азот и на общия фосфор превишават ПДК. В района между КРЗ "Одесос", "Варненска корабостроителница" и танкерния кей на "Петрол" е обособена зона на повишена концентрация на органични вещества във водите и на нефтени въглеводороди в дънните утайки.

Районът по северния бряг на Варненскато езеро, Пристанище Леспорт - ЮПЗ "Острова" е най-силно замърсената от всички акватории, прилежащи към община Варна. Решаваща роля за състоянието на водите тук има Девненският промишлен комплекс. Концентрациите на амониевите и нитратни йони надвишават съществено допустимите норми за приемник II категория. Наднормени са и концентрациите на нефтопродукти. До западната граница на района се заустват отпадните води от ГПСОВ-Варна. Освен биогенните елементи, те внасят във водоприемника и йоните на тежки метали, отпадащи при промишлената дейност на предприятията в гр.Варна. ГПСОВ приема пречистените отпадни води от ПСОВ "Метал" и ПСОВ "Елпром", без да прилага технология за очистка от метали. Няма, обаче, крайна информация за съдържанието на тежки метали в отпадъчните води на самата ГПСОВ. Има, обаче, достатъчно основания да се смята, че то е високо, тъй като съдържанието на тежки метали (особено на мед) в езерните води около мястото на заустване е високо. Твърде силно е влиянието върху тази зона на ТЕЦ "Варна". Едното от въздействията, които ТЕЦ оказва върху водите в езерото е топлинното. То е резултат от изхвърлянето в езерото на загретите води от охладителната система на централата и оказва неблагоприятно въздействие основно върху хидробиотата. Следва да се отбележи, че през лятото топлинното въздействие се локализира на малка площ пред самото заустване. През останалите сезони то обхваща повърхностните води далеч по на юг (срещу южния бряг), което е свързано с установения характер на теченията. По предварителни изчисления, с охлаждащите води в езерото се внасят 12 kg мъртва биомаса на денонощие или 4.4 t годишно. Освен това, при антиобрастателната термична обработка на изходните тръбопроводи на централата, пак в този район се изхвърлят тонове органична маса. В тази акватория се вливат и трите най-замърсени в дерета в община Варна - "Максуда", "Елпромско" и "Налбантка". На територията на община Белослав във Варненско езеро се заустват водите на ПСОВ на сгуроотвала на ТЕЦ "Варна" (20 л/сек) след механическо пречистване и от сгуроизвоза на ТЕЦ "Варна", съвместно с отпадъчните води от ГПСОВ. Макар и извън община Варна, тези източници имат съществен принос, тъй като втокът е в непосредствена близост, а и дебитът на отпадъчните води е значителен. При сегашното й състояние, тази част от зоната на вътрешните териториални води е пригодна само за промишлена експлоатация - транспорт, строителство, складиране на материали. Недопустимо е морските продукти от района на езерото да бъдат ползвани за консумация. Влошен е съставът на езерните води - високо над установената норма е съдържанието на амониев и нитратен азот, на фосфорни съединения, на тежки метали (мед, олово, цинк, арсен), както и на нефтопродукти.

Съставът на повърхностните води при Южния бряг на Варненското езеро в пределите на община Варна е малко по-добър, в сравнение с предходната зона, съдържанието на биогенни елементи и на нефтопродукти остава високо. Това се дължи най-вече на обстоятелството, че вливащите се в Белославското езеро реки Девненска и Провадийска формират повърхностно течение насочено към Варненския залив. То осъществява и преноса на замърсителите от химическите производства. В акваторията на общината Варна това течение вече е хомогенно и влиянието му върху състава на водните маси около северното крайбрежие на езерото може да се приеме за равностойно на това, оказвано върху южното. В този район, обаче, то играе и положителна роля, тъй като служи за преграда пред замърсителите, постъпващи в езерото от източниците, разположени по северния му бряг на езерото. Източници на замърсители, постъпващи в разглеждания район са ПСОВ-Аспарухово, чиито отпадни води се заустват в този район и двете дерета - "Звездишкото" и дерето, западно от летище "Чайка". Двете дерета не са особени източници на замърсители, но ПСОВ "Аспарухово", която има само механично стъпало, е с невисока ефективност и внася 262 t органични вещества, 7 t амониев азот и 13 t фосфати.

5.2.3. Качество на питейните води

Основни водоизточници

Хидрогеоложките условия на територията на община Варна се характеризират с недостатъчно количество водоизточници за задоволяване нуждите й за питейно водоснабдяване.

Основните водоизточници се намират извън териториалните граници на общината:

Група "Девненски извори"

Девненските извори са разположени на територията на гр. Девня, кв. Изворите. Те включват около 25 самостоятелни изходища на подземни води, привързани към малмо-валанжинския водоносен хоризонт. Сумарния дебит на изворната група е около 3400 l/s. По хидравличен характер изворите са възходящи, напорни и с повишена температура (средно 18 градуса). По химичен състав водите са хидрокарбонатно-магнезиево-калциеви, пресни, твърди до много твърди. Почти всички извори са каптирани, като водата се използва за питейно и промишлено водоснабдяване и за напояване.

В района на "Девненските извори" съществуват значителен брой потенциални замърсители на питейните води, но поради добрата естествена защитеност на малмо-валанжинския водоносен хоризонт (мощно покритие от водоплътни хотривски мергели) те не могат да бъдат фактор за влошаване качествата на изворните води.

Язовир "Камчия"

Язовир "Камчия се намира на около 120 km ЗЮЗ-но от гр. Варна" по горното течение на р.Луда Камчия. Проектният му обем е 228 мил m3. Водосборната му област е изградена от средноеоценски седименти. Събира предимно повърхностни води от снеготопене и валежи и по-рядко - от извори. Посредством изградената деривация "Китка-Варна" с дебит 1800 l/s, за Варна се подава около 4 млн.m3 вода.

Предвид на това, че язовирът е открит водоем, съществува потенциална възможност, както за пряко, така и за косвено замърсяване на водите му, е агрохимичната обработка на земеделските площи в границите на водосборната област. Природен фактор, които оказва влияние върху замърсяването на водите от язовира е продължителните засушавания (както например‚ през 1990 г.) водещи до достигане минимума на санитарния обем на язовира. Те обаче имат временен характер.

Водоснабдителна система "Батова"

Водоснабдителната система се намира на около 10 km северно от гр. Варна в местността "Батова", в землището на с. Орешак. Изградена е от 40 броя каптажи, събирателни шахти, шахтови кладенци и централна помпена станция. Системата събира всички води, които се дренират в периферията на Варненското плато, в района на р. Джевизлийзска - десен приток на р.Батова. Подземните води са акумулирани в сарматски отложения - оолитни, органогенни варовици, дребно зърнести пясъци и разнообрази видове глини. Водите са пукнатинно-карстови и се влияят от падналите атмосферни валежи.

Средният дебит на водоснабдителната система е 95-100 l/s, средният коефициент на филтрация 218 m/d и водопроводимостта - 286 m/d. По химичен състав водите са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви, пресни, средно до много твърди, температура - 12 градуса. Потенциалните източници на замърсяване са: агрохимичната обработка, битови и отпадни води, сметища, торища и животновъдни ферми, както и селищата без канализация, разположени във водосборната област. Природени фактори, които оказват влияние върху замърсяването на отделните водоизточници от групата са плиткото залягане на подземните води и маломощното глинесто покритие на водоносния хоризонт. До временно замърсяване на водите водят поройните дъждове и обилното снеготопене. Тези процеси значително увеличават дебита на р. Батова, което води до замърсяване на изградените сондажни кладенци и дренажи от системата,

Водоснабдителна система "Паша дере"

Тя се намира в местността "Паша дере" на 4.5 km източно от с. Приселци. Включва 8 броя сондажи с дълбочина 60 - 130 m. Подземните води са привързани към чокраккараганските песъчливи хоризонти. Сондажите са на самоизлив с дебит от 1.5-12 l/s. Хидрогеоложките параметри на водоносния хоризонт са: водопроводимост - 90 m2/d; среден коефициент на филтрация - 1.5 m/d; среден дебит 22 l/s. По химичен състав подземните води са хидрокарбонатно-калциеви, пресни с обща твърдост 7.8 mgeq/l; рН - 7.2; температура - 13.5 градуса. Потенциални източници на замърсяване са: агрохимичната обработка, битови и отпадни води, сметища, торища и животновъдни ферми, разположени във водосборната област.

Термоминерални води

На територията на града и курортните комплекси има изградени 26 броя дълбоки сондажи с общ дебит 980 l/s (Фиг. 4.1.2.3). Водите са термоминерални, с повишено съдържание на сероводород и са привързани към горно-юрско-валанжинския водоносен хоризонт. Само един от тях се използва за питейни нужди след допълнителна обработка, включваща аериране и темпериране. Сондажа е с дебит 100 l/s и се намира в К.К. "Зл. Пясъци" (до яхтеното пристанище). Останалите се използуват за отопление, плувни басейни и балнеоложки цели.

Местни водоизточници

Това са множество шахтови и сондажни кладенци, изградени предимно във вилните зони и в дворните места на сателитните селища на общината. Те са с местно значение и служат предимно за битови нужди (миене, поливане).

Състояние на питейните води

Като цяло, питейната вода на територията на община Варна отговаря на изискванията на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели и действащото преди това БДС 2823-83 "Вода за пиене". Инцидентните наднормени значения се допускат от стандарта и се считат резултат от случайни (несистематични) обстоятелства.

Въпреки удовлетворителните химични и микробиологични параметри на питейната вода, риск по отношение на водоползването съществува. В случай на аварии (макар и нерегистрирани официално, практиката показва, че се случват достатъчно много аварии‚ които влошават за известно време качествата на питейните води) или на неблагоприятни климатични явления, във водоснабдителната система могат да попаднат вещества, които да формират високи имисионни концентрации на замърсители. В тези случаи, наднормените концентрации следва да се третират, като санитарно-хигиенни ограничители по отношение на използуването на водата за питейни нужди. Подчертаваме, че такива концентрации могат да действат само в периоди на аварийни ситуации.

Аварийните ситуации са управляеми и с кратка продължителност. Водоснабдителната система е така изградена, че при влошаване параметрите на водата в някой от основните водоизточници, има възможност за ограничаване на ползуването му и за пренасочване на водни количества от незасегнатите. Поради това, изхождайки от факта, че при нормален режим на експлоатация всички параметри на питейната вода са в нормите, водоснабдената територия на община Варна следва да се третира, като зона без постоянно действащи санитарно-хигиенни ограничители относно използването на питейната вода.

5. Анализ на състояние на околната среда и оценка на екологичния риск - II част

5. Анализ на състояние на околната среда и оценка на екологичния риск - III част

 

 


Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта ИМОТ ДНЕС - imotdnes.com; dnes@imotdnes.com

Гласувай за статията Имот Днес - Порталът за имоти Варна

EcoKnight: 2012-06-16 14:27:32 |

БГ Еко Проджект оод предлага уникална система за обезвреждане на утайки и органични отпадъци на мястото на образуването им (http://bgecoproject.eu) на цената за депонирането им. Ние решихме проблема утайки и органични отпадъци, а Вие?

Коментирай







Аз не съм бот  


« Обратно в статии